Решение № 146 от 03.04.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Габрово, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101503 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, *** В, предявена срещу П. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 34, ет. 2, ап. 7, за установяване дължимост на следните вземания: сумата 300 лева главница по сключен договор за кредит № 219494 от 08.10.2018 г. със „Сити Кеш” ООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 66.06 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 08.07.2019 г., сумата 60.75 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.07.2019 г. до 22.04.2024 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 869/2024 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът излага, че на 08.10.2018 г. между „Сити Кеш" ООД, като кредитор и П.

В. В., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № 219494, в съответствие с разпоредбите на по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Въз основа на договора кредиторът предоставил на ответника заем в размер на 300 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски в срок д о 08.07.2019 г..

Ответникът дължал и съответното обещетение за забава върху непогасената главница.

Излага, че вземането било прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника, включително счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

1

В срока по чл.131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото e представен заверен препис от договор за потребителски кредит № 219494 от 219494 г., съгласно който „Сити Кеш" ООД се задължава да предостави на ответника П. В. В. за временно и възмездно ползване сума в размер на 300 лева, която последният следва да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 9 месечни погасителни вноски в срок до 08.07.2019 г.. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40.08 %, а годишният процент на разходите – 48.06 %.

В т. 6, т. 1 от договора е предвидено заемателят в тридневен срок да предостави да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал.

1 от Общите условия: поръчител или банков гаранция. В т. 6.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на кредитора неустойка в размер на 290.94 лева, която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер от 73 лева, или общата сума за плащане от заемателя по договора възлиза на сумата 657 лева.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес.

По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно чл. 6 от ОУ, кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на адрес https: //credirect.bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на заемодателя. Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя. Срокът за разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни считано от подаването на искането за заем. В чл. 8 от ОУ е предвидено, че при кандидатстване за заем, заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главницата и период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на "Изи Пей". Съгласно чл. 9 от ОУ заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа искането за заем.

Според чл. 11 от ОУ, заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона "Изпрати", заемодателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Заемодателят потвърждава /чл. 13 от ОУ/, респективно отказва сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение 2

/SMS/ на декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/ сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ***. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя да сключи договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените параметри. Според чл. 18 ОУ, при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в общите условия. Тези действие се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които са предоставени. Съгласно чл. 20 от ОУ, договорът се счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ.

От приложеното по делото преводно нареждане от 08.10.2018 г. е видно, че „Сити Кеш" ООД е извършило паричен превод посредством „УниКредит Булбанк” АД на сума в размер на 300 лева в полза на ответника П. В. В.. Като основание за превода е посочен номера на договора – 219494.

Представен е договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на който „Сити Кеш" ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен кредит на ищеца. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника преди подаване на исковата молба.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

Относно установителните исове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.

Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на вземането и релевирано от задълженото лице неизпълнение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за 3 заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори и изпращането на съобщения по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид съдържащите се в договора и общите условия към него данни за метода на сключване на процесния договор (чрез попълване на форма за кандидатстване в интернет страницата на ищцовото дружество и потвърждаването на заявката и на получения стандартен европейски формуляр чрез имейл) и предвид липсата на саморъчен подпис на приложените по делото документи, правоотношението между страните несъмнено попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.

293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление, 4 представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ).