Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19302 от 24.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34512/2025
Вид
Определение № 19302
Подписан
24.05.2026
В сила
24.05.2026
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19302 гр. С., 24.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110134512 по описа за 2025 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на И. П. Д. срещу *******.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *******.

Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към предмета на доказване и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Доказателственото искане за допускането на разпит на трима свидетели при режим на довеждане на страната на ищците е относимо към предмета на доказване и следва да бъде уважено. Същото се отнася и за доказателствените искания за допускането на експертизи. Що се отнася до доказателственото искане ответникът да бъде задължен да представи трудовото досие на ищцата, съдът намира следното. С отговора на исковата молба ответникът е представил многобройни писмени документи, някои от които навярно се съдържат и в трудовото досие на ищцата. При това положение съдът намира, че следва да предостави възможност на ищцата първо да се запознае с представените с отговора на исковата молба документи, едва след което да заяви дали продължава да поддържа съответното си доказателствено искане и съдът да се произнесе по него.

По доказателствените искания на ответника съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищцата да изрази съответно становище. Все пак трябва да му бъдат дадени указания да има готовност да води поисканите свидетели. От съображения за бързина и процесуална икономия към поисканите от ищцата задачи за вещите лица трябва да бъдат добавени и поисканите от ответника. Макар и за ищцата производството да е безплатно, за ответника то не е и във връзка с тях трябва да му бъде определен депозит за възнаграждение на вещите лица.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110134512 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 24. 06. 2026 г. от 11, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.

П Р И Е М А представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ДОПУСКА разпит при режим на довеждане на трима свидетели на страната на ищцата, които да установяват служебната ангажираност, работоспособност и изпълнение на работните задължения от ищцата до назначаването на М. И. за неин пряк ръководител, работната атмосфера, негативното отношение и унижението от страна на М. И. към ищцата, изолацията от колегите й, лишаването й от възможността да полага труд, прекратения достъп до системата за работа, натиска за напускането неглижирането й от страна на работодателя, полагането на извънреден труд в почивни дни, влошеното психическо състояние и поведението на ищцата от 2021 г. насетне и как психическият тормоз на работното място се отразява в ежедневието и в отношенията й с близките.

ДОПУСКА комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, вещите лица по която да работят по задачите, формулирани с исковата молба и с отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Л. Г. А. (психиатрия) и Б.

П. Б. (психология). ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице по психиатричната част на комплексната експертиза в размер на общо 300 евро, половината от които (150 евро) от бюджета на съда, а останалата половина (150 евро) вносими от ответника по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице по психологичната част в размер на общо 250 евро, половината от които (125 евро) от бюджета на съда, а останалата половина (125 евро) вносими от ответника по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да работи по задачите, формулирани с исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 250 евро, половината от които (125 евро) от бюджета на съда, а останалата половина вносими от ответника по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищцата ответникът да бъде задължен да представи трудовото й досие, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да заяви дали поддържа това доказателствено искане, след като се запознае с представените с отговора на исковата молба документи.

ОТЛАГА произнасянето по евентуалното приемане на представените с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото и по останалите формулирани с отговора на исковата молба доказателствени искания, във връзка с 2 което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да се запознае с тях и да изрази съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на ответника да има готовност да води поисканите свидетели, а на ищцата – да се яви лично в откритото съдебно заседание.

П Р Е Д У П Р Е Ж Д А ВА страните, че ако не доведат някой от допуснатите/поисканите свидетели без да представят доказателства за наличието на уважителни причини, то съдът ще отмени допускането на разпит на съответния свидетел или/и ще остави без уважение съответното доказателствено искане за разпит на свидетел.

УКАЗВА на всички страни да имат готовност да водят допуснатите им, съответно поисканите свидетели за разпит в първото открито съдебно заседание, във връзка с което ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някой от допуснатите/поисканите свидетелия без да представят доказателства за наличието на уважителни причини, то съдът може да отмени определението за допускането на разпит на съответния свидетел, съответно може да остави без уважение съответното доказателствено искане.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че през 2017 г. е сключила трудов договор с ответника, по силата на който работи на длъжността „специалист човешки ресурси“. До 01. 09. 2021 г. дирекцията, в който работела ищцата (Дирекция „Управление на персонал“), била оглавявана от В. А.. До този момент ищцата получавала работни задачи пряко от В. А., вършела работата си своевременно и съвестно, ползувала се с уважението на колегите си, нямала забележки и наказания, а трудовото й възнаграждение и годишните й „бонуси“ били съразмерни с тези на колегите й от дирекцията. След прекратяването на трудовото правоотношение на В. А. през 2021 г. поради осигурителен стаж и възраст за директор на дирекцията била назначена М. И.. М. И. започнала постепенно да възлага на ищцата все по-малко и по-малко задачи, докато в крайна сметка ищцата не започнала да обработва единствено и само болнични листове. През 2023 г. трудовите възнаграждения на всички служители в дирекцията били съразмерно увеличени, ала това на ищцата било увеличено незначително, т.е. в съществено по-малък размер от това на другите служители. Макар и ищцата да попитала за причината, обяснение не й било дадено. Няколко дни по-късно ищцата установила, че достъпът й до програмата за заплати на работодателя бил ограничен, поради което ищцата не можела вече да върши работата си. От този момент насетне наред с това на ищцата вече не й били поставяни работни задачи и тя не получавала никакви документи за обработка. Тогава ищцата се обърнала към ресорния директор Г. К., разказала му за проблемата си и той я уверил, че щял да предприеме нужните действия за нейното разрешаване. След този разговор М. И. започнала да възлага задачи на ищцата, които нямали връзка с професионалната й квалификация и длъжностната й характеристика – архивиране на документи. През юли 2023 г. М. И. определила годишните „бонуси“ за всички служители в дирекцията, но не определила бонус за ищцата. Освен това М. И. била настроила останалите служители в дирекцията срещу ищцата, твърдейки, че ищцата 3 била конфликтна личност, която създавала напрежение. През юни и юли 2023 г. М. И. връчила на два пъти предложения на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ срещу обезщетение в размер на пет брутни трудови възнаграждения, съответно шест брутни трудови възнаграждения, ала ищцата отказала предложението. Това повлияло много зле на психиката на ищцата, която разбрала, че желаели да бъде отстранена. Ищцата започнала да съставя докладни в търсене на съдействие от изпълнителния директор Г. К. и прокуриста Т. А., ала не получила нито писмен, нито устен отговор. В края на юли 2023 г. директорът на Дирекция „Сигурност“ й предложил да я преместят в друга дирекция, но ищцата отказала, защото заподозряла, че по този начин трудовото й правоотношение щяло да бъде прекратено в срока за изпитване, преодолявайки закрилата й на служител с трайно намалена работоспособност („ТЕЛК“). На 06. 08. 2023 г. ищцата счупила глезена на десния си крак, наложила се операция и в продължение на пет месеца била в отпуск поради временна неработоспособност („болнични“) до 31. 12. 2023 г. Когато на 02. 01. 2024 г. се завърнала на работа, М. И. я попитала какво иска да работи, а ищцата отговорила, че иска да работи това, за което е била назначена и за което получавала заплата. М. И. се съгласила, казала на ищцата да поднови електронния си подпис и да чакала нови задачи, ала такива задачи така и не постъпили. През април 2024 г. ищцата поискала с докладна да й бъде изплатена парична сума в размер на 3 500 лева във връзка с операцията на крака и около 10 процедури по рехабилитация, които ищцата не можела да си позволи, съгласно социална програма на работодателя.

Ищцата предала тази докладна лично на М. И., ала произнасяне не последвало.

Ищцата отново написала същата докладна, като този път я подала в деловодството на работодателя през август 2024 г., но отново не получила отговор. Според ищцата на всички други служители били изплащани парични суми по съответната програма на работодателя, но не и на самата ищца. През юли 2024 г. отново били разпределяни „бонуси“ за всички служители, ала не и за ищцата. Работата, която трябвало да бъде вършена от ищцата, била разпределяна на две други нейни колежки, които се затруднявали да я изпълняват своевременно и се налагало да полагат извънреден труд, който им се заплащал, докато ищцата стояла без работа, въпреки че ищцата била обучавала въпросните две колежки. Ищцата освен това била подложена на изолация и унижение по следните начини: не била поканена на коледното парти през 2024 г., не получила мартенички и подаръци за първи и осми март, не била поканена от М. И. за почерпка и подаръци по повод Великденските празници. Целта на този тормоз била ищцата да бъде притисната сама да напусне работата си. В резултат на всичко това психическото състояние на ищцата се влошило, проявили се паник-атаки, депресивни състояние, влошила се артериалната й хипертония, ищцата станала психомоторно напрегната, тревожна и с множество психосоматични оплаквания, сърцебиене, тежест в гърдите, задух, главоболие, клаустрофобия, тежки нарушения на съня (три-четири часа сън на денонощие), което на свой ред предизвикало отпадналост, умора и чувство за безсилие и липса на желания, потиснат апетит, но въпреки дни, в които не се хранела, по „стрехогенен“ механизъм покачвала тегло, имала чести колебания на кръвното налягане, заради което приемала кардиологична терапия, имала моменти на дезориентираност и световъртеж, затворила се в себе си, не искала да общува както преди с близките и с приятелите си, на празници се разстройвала много и плачела, мислила и говорила само за проблемите си на работа, зачестили посещенията й при психиатър от 2-3 годишно на 4 пъти за три месеца, отключила бруксизъм. Прави извод, че е била подложена на психически тормоз от прекия си ръководител М. И..