Определение № 47 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000261 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 234 от 11.01.2024 г. от ЗК "Л. и." АД, за изменение на решение № 442 от 04.12.2023 г., постановено по в.т.д. № 261 от 2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските, като се отмени присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за безплатно осъществената във въззивното производство адвокатска защита, алтернативно – като се намали размера на възнаграждението.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от ищцата Е. И. чрез адв. И. Г. и адв. Ф. Т., с който се изразява становище, че молбата е неоснователна.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

В решението си, въззивният съд, вземайки предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Ф. Т., е определил размера на адвокатското възнаграждение съразмерно с присъденото в полза на ищцата обезщетение, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията след изменението и допълнението й в бр. 88 от 4.11.2022 г. /в сила от 08.11.2022 г./, действаща към момента на устните състезания и датата на последното съдебно заседание по делото – 04.10.2023 г., когато е осъществена правната защита.

1

Неоснователни преди всичко са доводите в подкрепа на молбата, че не били доказани материално-правните основания за осъществяване на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Преценката за наличието на предпоставките, съдържащи се в посочената разпоредба са извън правомощията на съда, който се произнася по дължимостта на разноските включително и в случая на уговорена безплатна адвокатска помощ и защита. Този извод следва от разпоредбите на чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗАдв., съдържащи изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т.1 – т. 3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. При наличието на тези условия, съдът е задължен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.

38, ал.2 ЗАдв.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение при безплатно оказана, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА , правна помощ и съдействие, приложима е редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приключване на устните състезания, до който момент е осъществявана, пред съответната инстанция, правната помощ и съдействието.

Според посочената разпоредба, съдът определянето на адвокатското възнаграждение става при постановяване на решението и следователно при отчитане на действащата редакция на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания, към който приключва и осъществяваната защита пред съответната инстанция. Едва към онзи момент, когато могат да бъдат отчетени реално положения от адвоката труд, усилия и извършените от него действия по защитата на страната в производството, следва да се определи адекватно на този труд адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай, възнаграждението следва да се определи съгласно тази наредба в редакцията, действаща към дата на приключване на устните състезания /ДВ – бр. 88 от 4.11.2022 г. – в сила от 08.11.2022 г./. С оглед успешно защитения във въззивното производство материален интерес на ищцата – 45 500 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 4290 лв.

/2650+1640 /8% от 20500/.

Изводът е, че в случая адвокатското възнаграждение на безплатно представляващия ищцата Е. И. адвокат, във въззивното производство е определен правилно, поради което не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В съответствие с изложеното, Апелативен съд Пловдив 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 234 от 11.01.2024 г. от ЗК "Л. и." АД, за изменение на решение № 442 от 04.12.2023 г., постановено по в.т.д. № 261 от 2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта за разноските, като се отмени присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за безплатно осъществената във въззивното производство адвокатска защита, алтернативно – като се намали размера на възнаграждението.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3