Определение № 636 от 19.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. София, 10.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500577 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. Н. Т. и Я. Н. Т., чрез адв. Й.

П. от САК срещу определение № 44486/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 5461/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, по предявена искова молба от Н. Н. Т., ЕГН **********, Я. Н. Т., ЕГН ********** и Н. И. Т. от град С., ул. „В. Д. - М.“, № . против С. г. с., гр. С., бул. “В.“ № ., с която е предявен иск с правна квалификация по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника СГС да заплати на ищците сумата от 20 000 лв. (разделно по 6 666.67 лв. за всеки един от тях) за претърпените от наследодателите им - Л. А. Д. и Н. А. Д., вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на адм.дело № 839/2000 година по описа на С. г. с. в разумен срок, ведно със законна лихва за периода от 12.06.2019 г. (датата на подаване на заявлението в Инспектората към ВСС) до изплащане на вземането поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че при предявяване на претенция по съдебен ред по смисъла на чл. 6, ал. 1, предл. 2 от ЗОДОВ трябвало да се смята 1 отправена с подаване на заявление по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като изчерпването на административната процедура е абсолютна предпоставка за завеждането на съдебен иск. В случая наследодателите на ищците били починали след като са подали заявленията си до Инспектората на ВСС. Очевидно било, че не били приели предложеното от Министъра на правосъдието споразумение и не били се отказали от правото на иск. По същество молят за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, СГС е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Н. Н. Т., ЕГН **********, Я. Н. Т., ЕГН ********** и Н. И. Т. /починал в хода на делото на 07.06.2023 г./ от град С., ул. „В. Д. - М.“, № . против С. г. с., гр.С., бул.“В.“ №., с която са предявени искове с правна квалификация чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника СГС да заплати на ищците сумата от 20 000 лв. (разделно по 6 666.67 лв. за всеки един от тях) за претърпените от наследодателите им - Л. А. Д. и Н. А. Д., вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на адм.дело № 839/2000 година по описа на С. г. с. в разумен срок, ведно със законна лихва за периода от 12.06.2019 г. (датата на подаване на заявлението в Инспектората към ВСС) до изплащане на вземането.

В исковата молба е изложено, че наследодателите на ищците /Н.

Д. и Л. Д./ са търпели неимуществени вреди от забавянето на разглеждане и решаване на адм.дело № 839/2000 година по описа на С. г. с. в разумен срок, поради което са инициирали процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ за получаване на обезщетение в размер на по 10 000 лева, но преди да депозират исковата си молба са починали /Н. Д. на 04.07.2021 г., а Л. Д. на 10.10.2022 г./.

С определение № 44486/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2

5461/2023 г. по описа на Софийски районен съд, предмет на настоящата проверка, производството по делото е прекратено. СРС е приел, че правото да се търси обезщетение за вреди от бавно правосъдие е ненаследимо, освен в случаите, в които пострадалия наследниците на ищците не са заявили това право приживе пред съд.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е длъжен по всяко време на производството да следи служебно за неговата допустимост.

Спорният въпрос между страните, на който следва да бъде даден отговор е може ли наследниците на починало лице да претендират обезщетение по ЗОДОВ за търпените приживе от него неимуществени вреди.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. Правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право на ищеца - наследник, което той е придобил по силата на наследственото правоприемство, като условие за това е правото на обезщетение за неимуществени вреди да е възникнало и да е упражнено от наследодателя приживе. В исковата молба се сочи, че наследодателите на страните - Н. Д., поч. на 04.07.2021 г. и Л. Д., поч. на 10.10.2022 г. не са предявили приживе своите искови претенции за обезщетяване на понесени от тях неимуществени вреди в резултат на правораздавателната дейност на ответника СГС.

За правилен съдът намира извода на районния съд за недопустимост на предявените искови претенции, доколкото съдът е приел, че правото да се търси обезщетение за вреди от бавно правосъдие е ненаследимо.

Не може да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателите, 3 че щом като наследодателите на ищците са починали след като са подали заявленията си до Инспектората на ВСС, то следвало да се приеме, че правото им на иск се наследява.

Действително, допустимостта на предявения иск е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение – арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ (абсолютна процесуална предпоставка). Налице е константна съдебна практика, съгласно която провеждането на тази процедура е предпоставка за допустимостта на иска – така Определение № 494/03.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5234/2016 г. , IV г.о., Определение № 23/16.01.2020 г. на ВКС по ч. гр.д. № 4706/2019 г., IV г.о., Определение № 60349/03.11.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2715/2021 г. IV г.о., Решение № 48/06.04.2020 г. по гр.д. № 1610/2019 г., IV г.о. и мн. др.

С оглед обаче на това, че се касае за искове, предявени от наследници, които изрично са заявили в исковата молба, че търсят обезщетение не за търпени от тях вреди като непреки жертви на нарушението, а обезщетение за вредите, които са търпяли починалите им наследодатели, предявените искове са недопустими – в този смисъл Определение № 2520 от 18.09.2023 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2859/2023 г., IV г. о., ГК.

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 3 от ГПК, на СГС се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 50,00 лева, платими от жалбоподателите по равно - по 25,00 лева.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение № 44486/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 5461/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА Н. Н. Т., ЕГН ********** от град С., ул. „В. Д. - М.“, 4

№ . да заплати на С. г. с., гр.С., бул. “В.“ № ., сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева.

ОСЪЖДА Я. Н. Т., ЕГН ********** от град С., ул. „В. Д. - М.“, № . да заплати на С. г. с., гр. С., бул. “В.“ № ., сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5