Решение № 28 от 31.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кюстендил, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело № 20231500100435 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано по искова молба на В. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр.

***************** против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.”Витоша” № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от ****** лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, представляващи причинени болки и страдания, изразяващи се в разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословно състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и за това, че е било повдигнато и незаконно обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл.

130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху претендираната суми, считано от 30.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и присъждане на разноски по водене на делото.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2013 г. било образувано ДП вх. № 2400/2013 г., ДП - 1180/2013 г. по описа на РП - Дупница /сега РП - Кюстендил, ТО - Дупница/, и ДП 976/2013 г., по описа на РУ Дупница, впоследствие сл. дело № 79/2014 г., по описа на ОСлО при ОП - Кюстендил. Същото било образувано и водено срещу ищеца, за това, че на 30.11.2013 г., около 04:20 часа в гр. Дупница, област Кюстендил, на ул. “Иван Вазов” № 19, пред клуб “Галерия”, в съучастие като съизвършител с Т.А.Т., ЕГН ********** от гр. Д., чрез нанасяне на удари с ритници в областта на главата и тялото е причинил на Й.М. с ЛНЧ 1

**********, - **** гражданин - лека телесна повреда /изразяваща се в травма на носа фрактура на носните кости с рана и оток на меките тъкани и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието/, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от ИК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр.с чл.

130, ал. 1 във вр. с чл. 20. ал. 2 от НК, както и за това, че: по същото време и на същото място /чрез нанасяне на удар с дебелостенна стъклена чаша/ е причинил на Д.М.С., ЕГН **********, от гр. София лека телесна повреда, /изразяваща се в две разкъсно - контузии рани на челото в областта над корена на носа и над лява вежда с травматичен оток около тях/, представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12. пр. 1 във вр. с чл. 130. ал. 1 от НК.

След задържане с полицейска заповед за срок от 24 часа, бил привлечен в качеството на обвиняем. Сочи, че в продължение на няколко месеца, непрекъснато бил викан за справки и даване на обяснения по случая. Били проведени множество разпити, очни ставки и други процесуално - следствени действия.

Твърди, че е претърпял множество неимуществени вреди в резултат от случилото се.

Бил е обект на постоянен медиен интерес и личният му живот е станал обществено достояние, а това от своя страна е довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Твърди, че са писани статии, постове и коментари, които били достигнали до него и близките му, като целият му живот се бил преобърнал във всяко едно отношение. Семейството и роднините му гледали на него с подозрение, отдръпнали се и странили от него и всички близки и приятели. Чудел се какво да обяснява за пореден път на съпругата му и двете му деца, на родителите му и другите близки.

От 13.02.2015 г. след приключване на действията по разследването, след около година и половина, в началото на 2015 г., досъдебното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия разследването прокурор. Това постановление било обжалвано от Й.М., пред PC - Дупница, който с Определение № 565 от 22.06.2015 г., постановено по ЧНД № 571/2015 г. е отменил постановлението на прокурора и е върнал делото на прокуратурата за изпълнение на дадените в определението указания от съда. Така постановеното определение било потвърдено от КнОС с Определение № 472 от 01.10.2015 г.

След изпълнение на допълнителните процесуално - следствени действия, съгласно указанията на съда, наблюдаващият разследването прокурор, отново приел, че обвинението не е доказано по един категоричен и несъмнен начин и отново със свое постановление от 09.02.2016 г., наказателното производство по ДП вх. № 2400/2013 г., по описа на ДнРП било прекратено. Това постановление не било обжалвано от никоя от страните и производството било прекратено до 28.08.2020 г.

На тази дата - 28.08.2020 г. К.Ф. - „За“ Главен прокурор на Република България отменила постановление от 09.02.2016 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП вх. № 2400/2013 г., по описа на ДнРП и била постановила материалите да се изпратят на 2

РП - Дупница.

На 01.09.2020 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по друго досъдебно производство, а именно: ДП № 498/2020 г. по описа на РУ Дупница за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НK. След издаване на Заповед за задържане за 72 часа, в РС - Дупница било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”, като ОС - Кюстендил постановил тази мярка за неотклонение. Ищецът твърди, че възобновеното срещу него и висящо горепосочено наказателно производство послужило като основание за мотивиране искането на Прокуратурата за вземане на тази мярка за неотклонение. Задържането продължило 3 месеца и 21 дни, след което мярката била изменена в “домашен арест”, който продължил 7 месеца и 5 дни. Възобновеното ДП № 2400/2013 г. по описа на ДнРП било прекратено на 30.03.2021 г.

Ищецът сочи, че за 8 години е претърпял множество неимуществени вреди. Бил подложен на постоянен обществен натиск, бил обект на постоянен медиен интерес и личният му живот станал обществено достояние, а това довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Срещу него пишели статии, постове и коментари, които достигали до него и близките му. Преобърнал се целият му живот във всяко едно отношение. Семейството му се разпаднало, като съпругата му не могла да издържи на цялото това напрежение и се били развели. Приятелите му се отдръпнали, изгубил социалните си контакти, всичко случващо се го съсипвало психически. Изпитвал притеснения от осъждане за нещо, за което не бил виновен. Породените мисли не го напускали нито за миг. Всеки ден от този период бил истинско мъчение и изпитание за психиката и морала му. Чувствал се безпомощен, изоставен и смачкан. Не можел да се справя с елементарни житейски задачи. Здравето му се влошило драстично. Влошило се и здравето на децата му, като големият му син също бил подложен на тормоз от органите на прокуратурата. Най - тревожното било, че се нарушило ****************, с когото се налагало да провежда ***************, която продължавала, поради което постоянно ходели по лекари. Ищецът бил изпаднал *****************, които влияели негативно на тежките му социални отношения. Не спял по цели нощи и започнал да страда от хронично безсъние. Това допълнително го изтощило и разбило нервната му система. Ставал все позатворен, сприхав и се изолирал от външния свят. Целият му жизнен цикъл се въртял около датите, на които следвало да се яви на разпит или провеждане на очна ставка. Счита, че причина за това е воденото срещу него продължително наказателно производство от ответната страна, което било прекратено впоследствие.

В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:

Исковите претенции се приемат за недоказани, като се твърди, че ищецът не бил представил никакви доказателства за твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и действията на Прокуратурата на Република България в рамките на воденото и впоследствие прекратено наказателно производство. Оспорват се претенциите по отношение размера на иска, като се приемат за силно завишени по размер и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с обществено3 икономическите условия в страната. Твърди се, че действително обвинението срещу ищеца е било за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което не било тежко умишлено престъпление, но спрямо същия не била взета мярка за неотклонение. Посочените от ищеца вреди не били настъпили вследствие на постановения акт от Прокуратурата на РБ. Не били представени от ищеца, а и липсвали данни и доказателства, че по вина на Прокуратурата на РБ ищецът е бил обект на постоянен медиен интерес, че личният му живот е станал обществено достояние, а това довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Това касаело и писаните срещу него статии, постове и коментари, за което нямала вина Прокуратурата. Изтъква се, че ищецът не бил ангажирал доказателства за твърдените негативни преживявания, които да са пряк резултат от процесното обвинение, а в негова тежест било да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото му обвинение. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Не били ангажирани и представени доказателства, които да установяват пряка причинна връзка от действията на прокуратурата и здравословното състояние на ищеца. Не били представени, а и липсвали медицински документи, които да удостоверяват, че ищецът страдал от хронично безсъние, изпадал *****************, като това го изтощавало и разбивало нервната му система, както и че въобще било влошено здравословното му състояние. Недоказани били твърденията за промяна на начина на живот на ищеца и опетняването на доброто му име. От доказателствата ставало ясно, че ищецът е извършил противоправни действия и именно това негово поведение е станало причина за започване на наказателното преследване.Оспорва се искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху търсеното обезщетение от 30.11.2013 г., тъй като тази дата предхождала стабилизирането /влизането в сила на прекратителното постановление/, като се позовава на ТР № 3/2005 г., т. 4 на ОСГК на ВКС

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

От материалите по ДП № 2400/2013 г., ДП – 1180/2013 г. по описа на ДнРП, сл.д.

№79/2014 г. по описа на ОСО – КнОП и ДП № 976/2013 г. по описа на РУП гр. Дупница се установява, че на 30.11.2013 г. с Постановление за привличане на обвиняем ищецът В. Н. К. е привлечен като обвиняем за извършени от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК и престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, която с Определение № 597/10.12.2013 г. на РС-Дупница по ЧНД №1596/2013 г. е изменена в „парична гаранция“ в размер на 500 лева. С Постановление от 04.12.2013 г. на ищеца е наложена и ограничителна мярка „Забрана да напуска пределите на Република България“.

С Постановление вх.№ 2400/2014 г. от 13.02.2015 г. на РП – Дупница е прекратено образуваното наказателно производство срещу ищеца К., като е прието, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, 4 ал.2 от НК, а такова по чл.130, ал.1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Срещу прекратителното постановление е подадена жалба от пострадалия Й.М., като е образувано ЧНД № 571/2015 г. по описа на РС-Дупница. По последното е постановено Определение № 565/22.06.2015 г., по силата на което е отменено постановлението от 13.02.2015 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 2400/2013 г., ДП – 1180/2013 г. по описа на ДнРП, сл.д.№ 79/2014 г. по описа на ОСО – КнОП, водено срещу В. Н. К. и делото е върнато на ДнРП за изпълнение на дадените от съда указания. Определението на РС – Дупница е потвърдено с Определение № 472/01.10.2015 г. по ВЧНД № 417/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.