Решение № 149 от 05.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ХАСКОВО, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г.Т. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500129 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – М. М. Г. е останал недоволен от решение № 260011 от 31.10.2022 год., постановено по гр.д.№ 498 / 2020 год. по описа на Районен съд - Харманли, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи предявения от него положителен установителен иск за собственост.

Постъпила е частна жалба, подадена от М. М. Г. против определение № 260001 от 11.01.2023 год., постановено по същото дело, с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи подадената от него молба за изменение на посоченото по горе решение в частта на разноските и намали размера на присъденото на насрещната страна, адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер.

ВЪЗЗИВАЕМАТА – М. В. Г. - оспорва жалбите.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния

1 съд е образувано по искова молба, подадена от М. М. Г. против М. В. Г., с искане да се признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик на следния недвижим имот, а именно – краварник с площ от 618 кв.м., находящ се в УПИ *** , с площ от 8.643 д-ка в кв.*** по регулационния план на село ***, Хасковска област.

Заявеният от ищеца придобивен способ е давностно владение, обосновано с твърдения за това, че е установил фактическа власт върху имота през 2008 год., от когато го ползвал като стопански обект – краварник, в който отглеждал едър и дребен рогат добитък – говеда, крави и телета, а от 2015 год. – и овце, поддържайки, че е извършвал и подобрения.

Правният интерес от предявяване на установителния иск за собственост, ищецът е обосновал с извършени спрямо него действия по принудително изпълнение по изп.д. № 292 / 2018 год. по описа на ДСИ при Районен съд – Харманли, с взискател – ответницата по иска - М. В. Г., а именно – въвод във владение на имота, описан по горе /спорния имот/.

Посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 110 от 05.12.2018 год., с който наследодателят на ищеца – М.И.Г. е осъден да предаде на ответницата в настоящото производство – М. В. Г., владението върху „спорния имот“. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение № 37 от 23.03.2018 год., постановено по гр.д. № 465 / 2016 год. по описа на Районен съд – Харманли, образувано по иск, предявен от М. В. Г. против М.И.Г. за установяване право на собственост и предаване на владението върху „спорния имот“.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, от ищеца са представени и приети като писмени доказателства регистър на животновъден обект с рег.№ ***, стар рег.№ ***, за периода 10.04.2008 год. – 10.04.2020 год., включително, съдържащи описание на вида и броя на отглежданите животни, както и служебна бележка от 06.04.2020 год., издадена от ветеринарен лекар – д-р И.И., от страна на който е удостоверено, че е преглеждал и обслужвал животните, отглеждани от ищеца за периода от 2014 год. до 2020 год., регистрирани в национална ветеринарна медицинска служба в животновъден обект в село *** – краварник с площ от 618 кв.м., находящ се в УПИ ***, с площ от 8.643 д-ка, кв.*** по плана за регулация на село ***, представляващ държавен поземлен фонд. От страна на ищеца са представени и 4 бр. стокови разписки от 2009 год. и от 2011 год. за закупени от него строителни материали, с твърдения, че са послужили за ремонт на „спорния имот“.

Видно от представения по делото протокол от

10.01.2019 год. е, че на посочената дата по отношение на „спорния имот“ не е бил извършен въвод във владение поради заявени от ищеца права върху същия, поради което и на основание чл.523, ал.2 от ГПК, ДСИ при РС – Харманли му е предоставил три дневен срок да поиска спиране на изпълнението.

С протоколно определение от 07.04.2019 год., постановено по ч.гр.д. № 32 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли е 2 оставена без разглеждане молбата, подадена от ищеца в настоящото производство, обективираща искане на основание вр. чл.523, ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на изп.д. № 292 / 2018 год. по описа на ДСИ при РС – Харманли, като процесуално недопустима – поради липса на правен интерес, който извод, съдът е обосновал с твърденията на молителя, че владее имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява.

С определение № 625 от 25.07.2019 год., постановено по в.ч.гр.д. № 477 / 2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е потвърдено цитираното определение на първостепенния съд.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. В. Г., с доводи за недопустимост на иска, основан с отвод за присъдено нещо, съгласно чл.299, ал.1 от ГПК, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 465 / 2016 год. по описа на РС – Харманли, с което било признато за установено по отношение на наследниците на М.И.Г., в кръга от които попадал и ищеца, че е Г. собственик на спорния имот по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 155, т.1, рег.№ 2046/2016 год. Влязлото в сила съдебно решение формирало сила на присъдено нещо и спрямо наследниците, заместили наследодателя си, починал в хода на разглеждане на делото. Доводите за недопустимост на иска са обосновани и с липса на правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост, предвид това, че от страна на ищеца в качеството му на длъжник по изп.д. № 292/2018 год. по описа на ДСИ при РС – Харманли не били обжалвани действията по извършване на въвода във владение на спорния имот. Заявено е и оспорване на иска по същество, с доводи за това, че ответницата се е снабдила с НА от 2016 год., установяващ правото й на собственост върху спорния имот, след което наследодателят на ищеца се настанил самоволно в имота, допускайки впоследствие, но като държател и сина си, който не бил владял имота явно, спокойно и необезпокоявано с намерение да го придобие. Заявено е оспорване на твърдението на ищеца, че животновъдния обект за периода от 2008 год. до 2020 год. се е намирал в спорния имот.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетеля К. се установява, че от 2008 год. до 2020 год., ищецът отглеждал животни в спорния имот, в който били извършени ремонтни дейности – смяна на керемиди и прозорци, измазване на стени. Свидетелят твърди, че освен ищеца, не е виждал друго лице в имота, представляващ обор в село ***.

Освен в посочения имот, ищецът не бил отглеждал животни в други обекти.

Свидетелят споделя, че не му е известно по какъв начин ищецът се е сдобил с имота. В тази насока са и показанията на свидетеля В., посочен от ищеца. От показанията на свидетеля Г., посочен от ответницата се установява, че за времето от 2003 год. до 2019 год. е бил кмет на село ***. От членове на Ликвидационния съвет на кооперацията в селото разбрал, че собственик на спорния имот е А.Г., с който свидетелят се намирал в приятелски отношения.

До 2007 год., Г. развивал животновъдство в един от оборите, а след това заминал за Англия. През 2015 – 2016 год., Г. споделил със свидетеля, че има 3 намерение да продава оборите. Предложил на свидетеля да ги закупи, но той отказал. Впоследствие свидетелят разбрал, че приятелят му продал оборите на М.. В посочения период – 2015 – 2016 год., бащата на ищеца отглеждал животни в двора на къщата си, която се намирала в центъра на селото, жителите на което подали жалба, по повод на която била сформирана комисия, в състава на която взел участие и свидетеля. На бащата на ищеца били дадени указания, в изпълнение на което животните били преместени в стопанския двор. Свидетелят присъствал при въвода през 2019 год., при който от страна на ищеца били заявени възражения и несъгласие да изведе животните, поради лошите към момента метеорологични условия. От показанията на свидетелката М. се установява, че от 2005 год. живее постоянно в с.***, а от 2012 год. започнала работа в магазина на РПК в селото. Споделя, че бащата на ищеца имал наследствена къща в центъра на селото, в която отглеждал крави. Ежедневно пускал животните на паша в двора на училището, намиращо се в съседство на къщата му. По повод жалби на жители на селото, през 2016 год. животните били преместени в обор, за който свидетелката не уточнява дали това е спорния имот. Твърди, че ищецът и баща му са нямали други животни, освен тези, отглеждани първоначално в двора на къщата им, а след това преместени в обор в стопанския двор на селото. Споделя, че животните се гледали от М., а не от М., който до завършване на училище не живеел постоянно в селото – идвал си само в събота и в неделя. Трайно се установил в селото след смъртта на баща си. От показанията на свидетеля С. се установява, че след като А. купил краварника от ликвидацията, е бил извършен ремонт. В краварника имало животни на М.

– бащата на М. Споровете за обекта възникнали от преди 5 - 6 години, в които М. не вземал участие. М. изкарал някакви документи, че е ползвал краварника девет години и е искал да го вземе. А. имал един обор в стопанския двор. М. също имал краварник и свинарник. От показанията на свидетеля Т. се установява, че от 2008 год. ищецът отглеждал крави, подпомаган от родителите си. Родителите на свидетеля също отглеждали животни и от тях ищецът купувал малки теленца. Животните отглеждал в обор, който се намирал в стопанския двор. Нямало други лица, отглеждащи животни в другите обекти, намиращи се в стопанския двор. Родителите на ищеца живеели в къща, намираща се в стопанския двор. Твърди, че ищецът е правил ремонт на сградата, в която отглеждал животните. От показанията на свидетеля И. се установява, че е бил председател, а впоследствие и ликвидатор на ЧК „24 – ти юни“ в село ***. По време на ликвидацията продали на А.Г. два обора – спорният и друг, който бил без покрив. Двете сгради се намирали в двора на стопанството, като спорният се намирал в найкрайния парцел – от към селото, а другият – без покрива – до него – вдясно.

Цената на двете сгради била заплатена от А.Г. в полза на кооперацията.

Свидетелят твърди, че по отношение на спорния имот е нямало претенции от други лица. На ищеца и на баща му били продадени навес и сгради канцеларии, където живеели в момента. В тази насока са и показанията на свидетеля Т., от които се установява още, че след приключване на ликвидацията, предали цялата документация в кметството, но при пожар 4 документите изгорели. От показанията на свидетеля А.Г. – втори братовчед на бащата на ищеца, се установява, че на 24.06.2004 год. закупил краварника от кооперацията в с.***, който след това – през 2016 год. продал на М..

Свидетелят твърди, че ищецът и баща му са знаели за покупката на краварника и обора, като именно те му предложили да ги купи, за да не ги купи някой циганин, който да им създава проблеми. Краварникът бил с площ от 620 кв.м., а оборът, който се намирал до него – с площ от 600 кв.м. След като закупил сградите, наел хора да почистят краварника, който бил пълен с боклуци. В северната страна на обора имало тютюн, оставен от свекъра на М., който го помолил да не изхвърля тютюна. Наложило се да слага колони, за да укрепи покрива, на който „прехвърлил“ керемидите, поправил и комините.

Прозорците били счупени от децата на М. През 2007 год. свидетелят заминал за Англия, до който момент краварникът не се ползвал от никой. Когато заминал вратите били заключени. Ключовете от постройките оставил на баща си – Г.А., който починал през 2014 год. Идвал си в България по три и повече пъти на година и почти винаги ходел да види оборите, в които твърди, че до 2016 год. никой не е отглеждал животни в тях. През 2016 год. подал жалба, понеже М. отглеждал животните си в близост до къщата му, която се пълнила с мухи и мишки. След като пуснал жалбата, разбрал, че М. е закарал животните си в обора, който продал на М.. Свидетелят споделя още, че М. искал да купи краварника, на което му отговорил, че ще му го продаде, но ако плати. Претенциите на М. започнали след като свидетелят продал „спорния имот“ на М.. Твърди, че ищецът не е имал животни. Животните били на баща му, който ги отглеждал в наследствената си къща - в центъра на селото.