Решение № 1237 от 11.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Пловдив, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Т.ка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300502308 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. П. Г. против Решение № 192/22.06.2022г., пост. по гр.д.№ 2193/2021, АсРС, с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против В. К. Г., и Община Садово за прогласяване на нищожността на решение от №194 от 06.06.2016г. по гр.д.№1094/2015г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Жалбоподателят Т. Г. е обжалвал решението с мотиви, че същото е едновременно неправилно и нищожно поради нарушение на материално-правни норми и принципи с конституционни основания. Счита, че не е възможно решение, което противоречи на конституционна установени норми да бъде легитимно. Излага фактите и обстоятелствата, които според него водят до извода за нищожност на Решение № 194/06.06.2016г. , като същите са свързани с материално-правния спор, разрешен със соченото решение и най-вече, че не е уважено неговото наследствено право и респ. не е призната собствеността му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, в съответствие с действителното фактическо положение. Сочи, че обжалваното решение е нищожно, т.к. поражда болезнени правни последици като отнема конституционно признати и гарантирани граждански наследствени права и права на собственост.

1

Въззиваемата страна В. К. Г. не е взема становище.

Въззиваемата страна Община Садово не е взела становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с иск за обявяване на нищожност на съдебно решение. За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че не са налице пороци в процесното съдебно решение, а сочените такива от ищеца, касаят оплаквания свързани с правилността на решението.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно, доколкото първоинстанционният съд е направил извод за липса на предпоставките за обявяване на соченото съдебно решение за нищожно.

За да бъде уважен един иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение е необходимо да е налице толкова съществен порок в него, който практически да доведе до липса на такова. ГПК не дава изрична дефиниция на нищожните решения.

Доколкото н ищожността е най-тежкият порок на съдебните решения , тя ще е налице тогава, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана - не е постановено от надлежен орган в надлежен състав /напр. от лице, което няма качеството съдия по време на постановяването на решението/; решението не е писмено или не е подписано.

Нищожност е налице и ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е абсолютно неразбираемо. Ако порокът е свързан с правния извод на съда, неправилно приложение на правни норми, неправилно ценене на доказателсвата, липсата на мотиви по всички доводи или погрешни мотиви, то не е налице нищожност на решението, а евентуално недопустимост или неправилност.

В настоящия случай решението, чиято нищожност се претендира – Решение № 2

194/06.06.2016г., пост. по гр.д.№1094/2015, АсРС е постановено от лице, имащо качеството съдия, в надлежен съдебен орган, писмено е, подписано е налице е ясно изразена воля на съда в подробни мотиви по предявения иск. Липсват основания за обявяване на нищожност на това решение.

Оплакванията и в исковата молба и във въззивната жалба касаят несъгласие с изводите на съда по материално-правния спор, повдигнат от Т. Г. и са свързани с доводи за защита на претендираното от него право на собственост. Този спор е бил предмет на производството, по което е постановено атакуваното решение.

Неправилността му, обаче, може да бъде установена и отстранена единствено по пътя на инстанционния контрол. Такъв между впрочем е и осъществен, макар и само от въззивна инстанция, като касационната жалба е била върната.

В производството по иска за прогласяване на нищожност на съдебно решение предмет е единствено валидността на самото решение. Недопустимо е в това производство да се разглежда материално-правния спор, който е разрешен с това решение.

Предвид изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска за обявяване нищожността на решение, постановено по гр.д.№1094/2015, АсРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни не са претендирали разноски, поради което и такива не се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/22.06.2022г., пост. по гр.д.№ 2193/2021, АсРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4