Протокол № 75 от 09.02.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 75 гр. П. , 02.02.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВесЕ. Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от ВесЕ. Златева Гражданско дело № 20205220103410 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

Не се явява ищецът редовно уведомен. За него адв. Кашъмова.

Ответницата се явява лично и с адв. Малинова.

АДВ. КАШЪМОВА : - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. МАЛИНОВА: - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

АДВ. КАШЪМОВА: - Поддържам исковата молба.

1

Не подържам направеното в петитума искане, при условията на евентуалност, както съм отбелязала за приложение на чл. 59, ал. 7 от СК. Това искане е направено при условията на евентуалност и не го поддържам. Моля да приемете приложените към исковата молба писмени доказателства, като относими към спора. Моля да допуснете до разпит водените от нас в днешното съдебно заседание свидетели С.С. и Е.Т. относно обстоятелства, касаещи постановяване на изменение на обстоятелствата, при които са били определени досегашните мерки за упражняване на родителски права.

Впоследствие ще взема отношение и по искането за представяне на социален доклад и имам ново доказателствено искане, във връзка сдопускане на СПЕ.

По отношение на отговора – същият ни е връчен. Оспорвам твърденията в същия, касаещи неполагане на грижа от страна на моя доверител за детето и исканията, свързани с това детето да бъде настанено за отглеждане и възпитание при бабата М.В. на основание чл. 59 ал. 7 от СК. Не възразявам да бъдат приети приложените към отговора писмени доказателства и да бъдат допуснати гласни доказателства на ответницата.

АДВ. МАЛИНОВА: - Поддържам отговора. Във връзка с нашите искания за свидетели понеже една от свидетелките е възпрепятствана служебно – Р.П., намира се в София днес За следващото заседание моля да я призове на телефон **********. Свидетелят Н.Б. е на път и моля да бъде разитан следващия път. Водим днес Д.П. и Й.В.Х.. Да се приемат писмените доказателства към исковата молба.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

В исковата молба против ответницата ищецът твърди, че с Решение №7/09.01.2015 г., постановено от ОС-П. по реда на чл.69 от СК по гр.д.

№234/2014 г., бил признат за биологичен баща на детето М.Л.Т., родена на ..... от майка - ответницата Ж. К. П., и на основание чл.70 от СК било постановено детето да живее при майката, същата да упражнява родителските права, а спрямо него били определени мерки за осъществяване на лични контакти с дъщеря му, както и постановено да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., изменен с Решение на РС-П. по гр.д.№2421/2016 г. на 200 2 лв.

Налице било съществено изменение на обстоятелствата, при които били постановени мерките по чл.70 от СК, което изменение налагало спешно, незабавно постановяване на нови мерки с оглед защита на най-добрия интерес на дъщеря ми М..

Сочи се в исковата молба, че детето се отглеждало от ответницата и нейната майка М.В. в жилище, предоставено от Община-П. под наем на М.В..

Ищецът от осем години живеел и работел във В., имал статут на постоянно пребиваващ, с постоянна работа и жилище под наем. Не бил преставал да се грижи за дъщеря си още от раждането й. Детето обаче растяло в несигурна, нестабилна среда, характеризираща се в непрекъснати скандали между ответницата и нейната майка, пренебрегване интересите на детето за сметка на лични интереси на бабата М.В. и майката. Бабата М.В. всячески пречила на контактите му с детето, както и на неговите родители с внучката им.

Манипулирала както ответницата така и детето. Предприела поведение на обсебване на дъщеря му, игнориране на потребностите на детето да общува с него и неговите родители. Ответницата била психически нестабилна, системно злоупотребявала с алкохол, изпадала в неадекватно физическо и психическо състояние, не била трудово заета, не можела да се справи с майка си, която била склонна и към насилие/ както към детето, така и към ответницата, към неговите родители/, не била в състояние да защити интересите на дъщеря си. През последните три-четири години многократно ответницата искала помощ от ищеца, тъй като не можела да се грижи за детето, нямала къде да отиде, когато майка й я гонила от дома им. Двамата заедно били ходили в „Отдел закрила на детето”,ДСП-П. да потърсят закрила на майката и детето от бабата М.В., но без резултат. За да може да се погрижи адекватно за детето си, да го извади от тази неблагоприятна за неговото отглеждане и възпитание среда, разговарял с ответницата да отиде с детето да живее при него във В., която му казала, че без чужда помощ нямало да се справи да гледа детето. Разговарял със своята майка, която се съгласила да отиде с тях във В. и да гледа детето. Четири пъти идвал в България, за да подготвят багажа, да вземе ответницата и детето, но ответницата в последния момент се отказвала, манипулирана и заплашвана от нейната майка, която продължавала да издевателства над психиката на дъщеря му, говорейки й, че 3 баща й бил починал, че тя била нейната майка, че моите родители не й били баба и дядо. Ответницата решила, че ситуацията я устройва - майка й да се грижи за детето, а тя да си живее живота, както намери за добре, без да работи, да обикаля постоянно заведенията. Но дори и бабата М.В. не се грижила за детето в негов най-добър интерес. Детето било свидетел на всички тежки скандали между ответницата и бабата; дъщеря му била с вродено увреждане на зрението и нито ответницата, нито бабата М.В. били водили детето на очен специалист /били му дали някакви очила, взети случайно от друга възрастна жена/. Потърсил сметка от ответницата, а тя му отговорила, че ще купи лупа на детето. Тогава ищецът и майка му завели детето на специалист в очна клиника в гр.Варна, предприели нужните мерки за лечение, за корекция на вродения порок и предупредил ответницата и майка й, че лечението трябвало да продължи и да водят детето редовно на преглед, което не се случвало. Детето споделяло още, че баба му го наказвала, като го заключвала само на тъмно в тоалетната. Бабата категорично забранявала на ответницата да позволява на неговите родители да се виждат с детето и когато това се случвало, за да избегне скандал с майка си, ответницата й казвала, че родителите му са „отвлекли” детето. Викали полиция, проявявали агресия, включително и физическа, към родителите му, за да се стигне до там, че М.В. била осъдена от PC-П. по НОХД №550/2018 г. за закана за убийство на баща му и майка му, ведно с пробационна мярка-забрана да посещава адресите на местоживеене на родителите му която тя не спазвала. Сочи ищецът, че средствата, които изпраща за детето, се прибирали от бабата М.В. и не се изразходвали за неговите нужди и потребности. Скъпи вещи и играчки, които изпращал били разпродавани. Постоянно бил рекетиран от бабата М.В., а и от ответницата и нейния брат за изпращане на големи суми пари, които били нужни за закупуване на определени пособия във връзка със заболяването на детето или за покриване на други нужди на детето, които средства той изпращал, но после разбирал, че нуждите били мними, измислени, а закупената вещ, не била 1200 лв., колкото му е поискано и изпратил, а била 200 лв. Използван бил от ответницата и роднинския й кръг като източник на парични средства за задоволяване на техни интереси и потребности, злоупотребявайки с нуждите и потребностите на дъщеря му. Непрекъснато бил тормозен по телефона от ответницата и майка й като стигнали дори до там, да му съобщят, че детето му било блъснато от кола и в тежко състояние, 4 което се оказало пълна измислица, но, докато разбере истината, преживял изключителен стрес.

Посочва се в исковата молба, че ситуацията по отглеждането и възпитанието на детето му значително се влошила през последните няколко месеца. През пролетта на тази година ответницата и детето/ след поредния тежък скандал/ били изгонени от бабата М.В. от дома й. На ответницата и дъщеря му била предоставена от ДСП-П. социална услуга по ЗЗД настаняване в кризисен център. След изтичане на срока на настаняване ответницата помолила неговата майка да вземе детето при себе си, тъй като тя не можела да се погрижи за него, не знаела къде ще отиде. Майка му прибрала детето в дома им. След време ответницата й била казала, че ще вземе детето, щяла да живее на семейни начала с мъж в с.Г. Б., в неговия дом заедно с неговото дете-момченце и тъй като дъщеря му тази година започвала училище /първи клас/ била записала детето в училището в гр.Б.. Ответницата отвела дъщеря му в с.Г. Б., но през лятото на тази година отново потърсила майка му да прибере детето, защото мъжът, с когото живеела в с.Г. Б., ги изгонил. Тогава разговарял с ответницата да се съгласи да вземе дъщеря им за месец при него във В., за да може детето да се успокои, да се разнообрази, да се опознаят по-добре, а и ответницата през това време да намери разрешение на проблема си. Разбрали се майка му да доведе детето във В. и непосредствено преди първия учебен ден да върне детето в България, като всичко необходимо за училище щяло бъде закупено и подготвено от него.

Така повече от месец детето заедно с майка му било при него във В.. Ищецът си взел отпуска и цялото време прекарали заедно. Дъщеря му се чувствала много добре, спокойна, щастлива, обгрижена, цялото им внимание било насочено към нея. Объркване и нервност забелязвал само тогава, когато ответницата й се обаждала по телефона. След разговор с майка си дъщеря му вършела неща, които не можел да си обясня, докато не поговорих с нея: тършувала по гардеробите, шкафовете, навсякъде, питала дали в дома му живее жена. Детето споделило, че майка й я карала да прави това. От престоя на детето при ищеца той установил, че то нямало изградени никакви навици за правилно хранене, сън, хигиена. Когато казвал на дъщеря си към 21 ч., че било време за сън, тя му отговаряла, че на нея никой не й казва кога да си ляга, че в Г. Б. тя и момченцето на мъжа, в чийто дом живеели с майка й, си 5 лягали след като „купонът свърши“. Сутрин не закусвали, защото ставали късно.Разбрал от детето, че в този дом много често се събирали компании за ядене и пиене и детето му спяло в същата тази стая, в която било пушено, употребяван алкохол, след като си тръгнелигостите. Дъщеря му нямала и изградена елементарна представа кое било лошо, кое добро, кое позволено и кое не. Казало, че и тя „като мама ще пуши и пие“ и му демонстрирала как ще го прави.

Седмица преди първия учебен ден майката на ищеца и детето се прибрали в България. Ответницата отново се била събрала с мъжа от Б., поради което дъщеря му отново заживяла с майка си в с.Г. Б. и там тръгнала на училище. Ищецът осигурил абсолютно всичко необходимо за детето му за училище-облекло, раница, учебници, пособия, тетрадки и пр. Не след дълго майката на ответницата М.В., без знанието на дъщеря си, взела детето от с.Г.

Б. и няколко дни била в неизвестност. Очевидно ответницата била отново в неадекватно състояние вследствие на злоупотребата с алкохол и когато дошла на себе си установила, че детето го нямало. Търсила го при майката на ищеца, но то не било там. Тогава се обадила в полицията и подала сигнал срещу майки си за отвличане на дете, сезирани били и социалните служби за закрила на детето, преценявайки риска за детето. След извършени мероприятия се установило, че бабата М.В. се укривала с детето във Велинград, в Пловдив, била го записала да посещава училище „Отец Паисий” в гр.П. и заявила, че нямало да позволи никой да й отнеме детето, че дъщеря й била негодна да се грижи за него, а родителите на ищеца щяла да унищожи.

Полицейските служители предали детето на социалните работници от ДСП „Отдел закрила на детето”- гр.П., които започналипроцедура по предприемане на мерки за закрила на детето. По телефона социалните работници го уведомили за положението на дъщеря му. Информирали го, че не могли да върнат детето на майката и на бабата М.В.. Разбрали се, че докато организира пристигането си в България дъщеря му можело временно да бъде настанена в дома на неговите родители, които щели се грижат за нея.