Решение № 257 от 05.10.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Добрич, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200217 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Н. И. ЕГН .... от гр. Д., ул. „....” № ..., чрез пълномощник – адв. С. К. – АК Д., против Наказателно постановление № 260851-000012, издадено на 05.02.2026 г. от Началник Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушения по:

- 15, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

178е от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 51,13 евро/100 лв.

- чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 102,26 евро/200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

- чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 51,13 евро/100 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на НП.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото 1 доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и изразеното чрез процесуалния му представител становище, в съдебно заседание, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от фактическа страна се установи следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA № .... от 07.01.2026 г. от Т. Г. Г. на длъжност мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич.

В цитирания АУАН било посочено, че на 27.01.2026 г. С. Н. И. е управлявал л. а. марка ... с рег. ...по бул. „...“ в гр. Д. до РД „Автомобилна администрация“, като извършва следните нарушения: 1. паркира в тревните площи на разделителна ивица – чл. 15, ал. 7 от ЗДвП; 2. автомобилът е със замърсена задна регистрационни табела - чл. 103 от ЗДвП; 3. при поискване на документите от контролен орган водача отказва да ги предаде като прави опит да напусне мястото на проверка - чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършените деяния и наложил съответни административни наказания.

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на актосъставителя Г. и на свидетеля при съставяне на акта М. Б. К., както и били изискани снимки и записи от бодикамерата на полицейските служители, приобщена по надлежния ред, била и изготвена СТЕ на записите, изискана е и справка от Община Д. и др.

В показанията си като свидетел актосъставителят посочил, че на въпросната дата бил назначен като видеоконтрол и се намирал на бул. „...“, до РД „Автомобилна администрация“. Имало автомобил, който бил паркирал в тревните площи до мястото, където бил разположил техническото средство.

След малко водачът се качил в автомобила и го изместил няколко метра назад, след което св. Г. го спрял. Представил му се. Поискал му документите.

Водачът отказал да ги даде. Слязъл от автомобила и тръгнал да напуска мястото на проверката пеша. Св. Г. докладвал по станцията и на място дошли още три полицейски екипа, които констатирали това нарушение, че водачът си бил тръгнал. След това в присъствието на св. К. съставил акт на нарушителя.

Имало изготвен снимков материал на това, че автомобилът е паркиран в тревните площи и че е със замърсена регистрационна табела.

Св. К. от своя страна пък заявил, че в посоченото време по станцията чул, че колегата искал съдействие. По най-бързия начин се отправил към мястото, което се намирало по „...“, пред „ДАИ“. На място бил колегата и един господин с дълга коса. Господинът не си представял необходимите документи за извършване на полицейската проверка. На св. К. ги представил, но на колегата бил отказал да ги представи. За това нарушение колегата му съставил въпросния акт. Св. К. посочил, че той бил свидетел при съставяне на акта и на 2 нарушението за отказ за представяне на документите.

Видно от справката, получена от Община Д., съгласно действащия ПУП на ж.к. „....“ град Д. разделителната ивица между бул. „...“ и паркинга на РД „Автомобилна администрация"- Д., която разделя локалното платно от платното за движение на бул. “....“ е част от уличната регулация и не отредена за парк, градина или детска площадка.

Видно от изготвената СТЕ, същата е изследвала предоставените от въззиваемата страна записи от персонална полицейска камера, използвана от служители на ОД на МВР Д. при осъществяване на правомощията им на 07.01.2026 г. за времето от 10 до 11 ч.

След извършения преглед на записите вещото лице е установило, че автомобилът марка „....“ с peг. № .... е паркиран и не се мести. Извлечени са и кадри, показващи регистрационната табела на автомобила от различни гледни точки. На записите не се установява момент, в който проверяваното лице отказва да предаде документите си за проверка на органите за контрол. В синтезиран вид действията на заснетите лица се изразяват в проверка на лице за алкохол с техническо средство. В последствие са наблюдава административна проверка, при която се отпечатват документи за връчване, в последствие съставяне на акт и ПАМ, отпечатването им, запознаване на лицето с тях и разписването им от проверяваното лице.

След това вещото лице е свалило на хартиен носител разговорът, проведен от трите лица, участващи в хода на проверката – двамата полицейски служители и водачът на проверявания автомобил.

Видно от проведения разговор, св. К. не е присъствал на евентуалния отказ на водача И. да представи документите си за проверка на служителя Г..

На стр. 7 от СТЕ (л. 63 от делото) е описан разговора между свидетелите – полицейски служители, в който св. Г. преразказва на св. К. какво се е случило до пристигането на втория служител, а именно: „Паркира в тревните площи… представих му се кой съм, всичко нормално както си е….и въобще не искаше да, качи се в колата и тръгна да заминава, аз отворих вратата тъй.“ На което св.

К. казва: „…пиши му ти още не си му виждал документите…още не си ги взел. Аз не мога да го напиша, щото той на мене ги представи, ама на тебе не е. Пиши му отказва да предаде.“

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

АУАН е съставен на 07.01.2026 г. в присъствието на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, който е присъствал само при съставяне на акта.

Както е известно от правната теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото се установи, че е свидетел при съставянето на акта.

Втори свидетел няма.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, 3 присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което се явява грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него НП.

В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. № 8/2016 г. на Адм.С – Д./.

Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

Доколкото АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила, то съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Настоящата инстанция намира, че въззеваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поради констатираното по-горе нарушение на процесуалните правила, съставеният АУАН е загубил доказателствената си сила. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно 4 нарушение и кой е неговият автор, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.

Относно нарушението по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП:

Разпоредбата на този член гласи: „Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.“ В хода производството съобразно приобщената по надлежния ред справка от Община Д. се установи по безспорен и категоричен начин, че въпросната разделителна ивица не е нито парк, нито градина, нито детска площадка. Това обстоятелство също не се установило и след анализ на приобщените по надлежния ред снимки, изготвени от страните. А отделно от това такива факти не са били и отразени в АУАН и в обжалваното Наказателно постановление, доколкото в тях на водача е било вменено, че е паркирал в тревни площи на разделителна ивица.

С оглед гореизложеното съдът приема, че вмененото нарушение не се доказва в хода на съдебното производство.

Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП , разпоредбата гласи: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“.