Решение № 405 от 02.09.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3595/2021
- Вид
- Решение № 405
- Подписан
- 02.09.2021
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 96 · Закон за социалните услуги
- чл. 97 · Закон за социалните услуги
- чл. 97, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 3 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 405 гр. Сливен , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20212230103595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, В. В. М., ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от енцефалопатия, епилепсия и умствена изостаналост и е поставено под пълно запрещение през 2000 г. като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на В. М. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица изразява 1 становище за основателност на молбата и моли В. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето В. В. М. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 13.07.2021 г.
В. М. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 08.01.1996 г., със заболявания с диагнози Енцефалопатия, ДЦП, Симптомна епилепсия, Полиморфни иктуси, Умствена изостаналост и др., за което е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето В.
М. е на 41 години, неженен, няма деца. Родителите му са разведени, а майка му страда от умствена изостаналост. По молба на майка му, която не може да се грижи за него, от 1987 г. В. живее в институции. От 08.06.1998 г. е настанен в ДПЛПР - Твърдица.
В. е поставен под пълно запрещение през 2000 г. Със заповед от 17.12.2014 г. за негов настойник е назначен Ж.С. - Директор на специализираната институция.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище В. да продължи да ползва социалната услуга, което поддържа и в съдебно заседание, тъй като с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в специализирано заведение.
Към момента В. М. обича да слуша музика, да се разхожда, да разглежда вестници, списания и книжки, включва се в занимателната терапия.
Може да извършва сам личната си хигиена, но след напомняне от персонала.
Не е критичен към външния си вид и не може сам да избира подходящи за сезона дрехи и обувки. Същият има потребност от непосредствен контрол 2 върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на В. В. М. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставени диагнози Енцефалопатия, ДЦП, Симптомна епилепсия, Умствена изостаналост и др., за което е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да продължи да живее в Дома.
3
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по отношение на В. М. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където В. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, В. В. М., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4