Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11 от 03.02.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Търговско дело 71/2020
Вид
Определение № 11
Подписан
03.02.2021
В сила
03.02.2021
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Перник , 03.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Търговско дело № 20201700900071 по описа за 2020 година

Постъпила е молба вх. № 223/19.01.2021г. от ищеца "Архтерикс" ЕООД, с която моли настоящото производство да бъде изпратено и съединено с производството по т.д. № 70/2020г. на ПОС, като се сочи, че се касае за две дела между същите страни, като по настоящето дело съдът е сезиран с частичен иск, а за останалата част от вземането е предявен искът, въз основа на който е образувано т.д. № 70/2020г.

Съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение по следните съображения:

От приложеното копие от исковата молба, по която е образувано т.д. № 70/2020г. се установява, че е налице идентичност на страните, както и че претенцията касае главници, съставляващи наеми на оборудване и механизация по договор за наем, сключен на 19.10.2015г. с наемодател „Заводски строежи“ АД и наемател „ДЛВ - СИ" ООД, както и се претендират неустойки. По настоящото т.д. № 71/2020г. се претендират суми, съставляващи наемна цена за периода 17.11.2017г.- 31.03.2019г., неустойки за същия период, а също и мораторна лихва върху главницата, съставляваща неплатен наем. Същевременно по т.д. № 70/2020г. се претендират суми, съставляващи наемна цена за м. март 2016г. и за периода 01.05.2016г.- 16.11.2017г., неустойки за същия период, както и мораторна лихва върху главницата, съставляваща неплатен наем.

В случая се претендира заплащане на наемна цена за различни периоди. Ето защо, макар и вземането да произтича от един и същ договор за наем, то не се касае за предявени частични искове за едно и също вземане и разрешението, дадено в т.3 от ТР 3/2016г. на ОСГТК е неприложимо. След като се претендира заплащане на наемна цена за различни периоди, то и вече липсва пълна идентичност между двата спора и с оглед конкретиката на правоотношенията между страните през съответните искови периоди е възможно да се постановят и различни решения.

Неоснователни са и доводите, че необходимостта за прилагане на ч.гр.д. № 4479/2020г. на ПРС ще доведе до забавяне на производството, тъй като единият търговски спор трябва 1 да изчака приключването на другия спор. С разпореждане от 29.12.2020г. по настоящото дело е изискано копие от ч.гр.д. № 4479/2020г. на ПРС и такова е изпратено, от което и следва, че след като оригиналът на делото е останал в ПРС, то за съдебния състав, разглеждащ т.д. № 70/2020г. не съществува пречка да приложи делото на ПРС, без да се налага да се изчаква приключване на настоящото производство, още повече, че служебно известно е на настоящия състав на съда, че копие от ч.гр.д. № 4479/2020г. на ПРС е приложено по т.д. № 70/2020г. на ПОС.

Следващият довод в молбата е, че съединяването на двете дела в едно производство ще доведе до процесуална икономия, още повече, че същите се намират на една и съща фаза – преди размяна на книжа.

Молбата за съединяване на двете производства е подадена на 19.01.2021г., като с определение от 19.01.2021г. по настоящото дело производството по делото е оставено без движение. Същевременно от приложената разпечатка за движението по т.д. № 70/2020г. е видно, че с определение от 14.01.2021г. съдът е постановил изпращане препис от исковата молба на ответника. Т.е. двете дела се намират на различен етап и при съединяването им в едно производство би се достигнало до хипотеза, по която за част от спора се извършва размяна на книжа, а за другата част все ще не са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което и съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, а последното по аргумент от чл. 210, ал.2 ГПК е пречка за разглеждане на исковете в едно производство.

Освен всичко гореизложено, неоснователността на молбата съдът обосновава с това, че по общо правило съединяването на делата по чл. 213 ГПК /независимо дали при едни и същи страни или които имат връзка помежду си/ се извършва по преценка и по почин на съда, разглеждащ по-рано образуваното дело – в случая това по т.д. № 70/2020г., но не е допустимо съединяването на делата по чл. 213 ГПК да се извърши от съда по по-късно образуваното дело – настоящото т.д. 71/2020г. Служебно известно е на настоящия състав на съда, че по т.д. № 70/2020г. на ПОС е постановено определение от 01.02.2021г., с което искането на ищеца за съединяване на т.д. № 70/2020г. с т. д. № 71/2020г. и двете по описа на Окръжен съд – Перник е оставено без уважение.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 223/19.01.2021г. от ищеца "Архтерикс" ЕООД, ЕИК203901379 за изпращане и съединяване на т.д. № 71/2020г. с т. д. № 70/2020г. и 2 двете по описа на Окръжен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3