Решение № 322 от 13.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Перник, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500537 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 18268/22.05.2026 г., подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК:131134023 чрез юрисконсулт В. К. срещу решение № 324/29.04.2026 г., постановено по гр. дело № 5069/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е уважен искът за прогласяване нищожността/недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от *** г.

Банката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени изцяло и отхвърли иска като неоснователен.

Основното оплакване е, че първоинстанционният съд неправилно е приел договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е счел, че застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР.

Според банката договорът съдържа изискуемите реквизити – посочен ГПР 48,24 % и обща дължима сума 10 241,67 лв./5 236,48 евро, поради което формалното изискване на закона било изпълнено.

Жалбоподателят поддържа, че застрахователната премия не представлява разход по кредита, който задължително следва да участва при формиране на ГПР, тъй като сключването на застраховка не било условие за получаване на кредита.

Банката се позовава на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според който разходите за допълнителни услуги, включително застраховки, се включват в общия разход по кредита само когато сключването им е задължително условие за получаване на кредита.

1

В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на банката относно правния и финансовия характер на застраховката. Според банката застраховката е самостоятелна допълнителна услуга, възникнала по отделно договорно отношение между застрахователя и кредитополучателя, а застрахователната премия е цена за покритите рискове. При настъпване на застрахователно събитие обезщетението било в полза на кредитополучателя – чрез погасяване на задължения по кредита или чрез плащане към него. 1 Банката подчертава, че в чл. 19 от договора за кредит било изрично посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за договора за кредит. Освен това кредитополучателят предварително бил подписал заявление-декларация, в което изрично заявил съгласие за сключване на застраховка.

Според жалбоподателя, при отказ от застраховката премията би била възстановена на потребителя, а параметрите на кредита – лихва, ГПР, размер на вноска – не биха се променили.

Жалбоподателят приема за неправилен и извода на районния съд, че реалният ГПР е различен от посочения в договора. Банката не отрича, че ако застрахователната премия бъде включена в ГПР, размерът му би се променил, но поддържа, че правният въпрос е дали този разход изобщо подлежи на включване. Отговорът според банката е отрицателен, защото застраховката била доброволна, прекратима от потребителя и не била условие за отпускане на кредита.

В подкрепа на тезата си банката цитира съдебна практика по дела с нейно участие и практика на АССГ, в която според жалбоподателя се приема, че застрахователна премия не следва да се включва в ГПР, когато застраховката не е задължително условие за кредита.

В заключение банката иска отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск, присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро и държавната такса за въззивното производство. Направено е и възражение за прекомерност на евентуални разноски на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата С. М. К. чрез адвокат Л. Б. е подала отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба и поддържа, че обжалваното решение е правилно, тъй като процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Ищцата излага, че на *** г. е сключила с банката Договор за потребителски кредит № *** за сумата 3 200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 41,13 % и ГПР 48,24 %. Съгласно погасителния план тя следвало да заплаща 49 месечни вноски по 204,82 лв. и една вноска от 205,49 лв., като в тези суми били включени главница, лихва и застрахователна премия в размер на 1 667,50 лв., присъединена към главницата по чл. 7.1 от договора.

В отговора се поддържа, че към договора са приложими ЗПК, ЗЗП и правилата за защита на потребителите, тъй като кредитополучателят е физическо лице, действащо извън професионална или търговска дейност. Посочва се, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Основният довод на ищцата е, че застрахователната премия неправилно е била включена към размера на отпуснатия кредит, вместо да бъде отчетена като разход по кредита. Според нея тази сума е преведена директно от банката на застрахователя и никога не е била реално предоставена на кредитополучателя, поради което тя не е могла свободно да реши дали да я усвои или да я плати на застрахователя. Поради това премията имала характер на разход по кредита и следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР.

В отговора се твърди, че невключването на застрахователната премия в ГПР води до „скрито“ оскъпяване на кредита. Посочено е, че реалният размер на разходите надхвърля формално посочения ГПР от 48,24 %, а при включване на застрахователната 2 премия ГПР би превишил законово допустимия размер. Това според ищцата било установено и от съдебносчетоводната експертиза.

Ищцата оспорва тезата на банката, че застраховката е доброволна и ирелевантна за ГПР. Според нея, независимо от клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, застрахователната премия е предварително определена още при сключването на договора и е включена в главницата по погасителния план, което показва фактическа обвързаност между кредита и застраховката.

Поддържа се, че макар договорът формално да съдържа реквизитите по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не отговарят на действителното съдържание на задължението, тъй като посоченият ГПР и общата дължима сума не отразяват реалните разходи на потребителя. Според отговора това препятства възможността на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от договора.

В заключение ищцата счита, че неизлагането на действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, като следва да се приложи чл. 23 ЗПК – потребителят да дължи само чистата стойност на кредита. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, решението на районния съд да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Перник е сезиран с искове по реда на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/*** г., поради противоречието му със закона.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото. В този смисъл, съдът възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка при условията на чл. 272 ГПК.

Правилно първоинстанционният съд е обсъдил спорният въпрос по делото дали присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма, е необходима предпоставка за отпускане на кредита, като е изследвал всички обстоятелства по сключването на договора, а не само съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

3

В процесния договор изрично е предвидено, че при сключването му, потребителят не е длъжен да сключва застраховка (чл. 19), а може да го направи по свое желание, без това да е задължително условие за сключване на самия кредитен договор. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чрез приложението на банката, осигуряващо сключване на договора от разстояние, може да се избере изрично посочена опция за отказ от застраховане.

Въпреки това, преддоговорното поведение на ответника практически стимулира кандидатстващия да се съгласи на допълнителна застраховатална услуга, без същевременно на лицето да се разясняват предмета на услугата и рисковете при отказ от застраховане.

Настоящият състав намира, че при използваният от кредитодателя механизъм за постигане на окончателно съгласие реализира търговски способ, чрез който средният потребител трудно би се ориентирал за окончателното договорно съдържание. На първо място, до предоставяне окончателното съдържание на договора за подпис на кредитополучателят не се предоставят пълни данни за вида на застрaховката, вкл. за застрахователната сума и конкретно обезпечените с нея рискове. В рамките на процеса на кадидатстване се акцентира основно на възможността за сключване на подобна застраховка, а същевременно последиците при несключването й са само схематично посочени. Застрахователната премия не фигурира при оповестяване на главницата в Стандартния европейски формуляр, който се предоставяне на потребителя още преди да получи съдържанието на договора.

В преддоговорния процес, обективиран чрез извършване на отделни стъпки в приложението, не става ясно, че потребителят кандидатства и за допълнително кредитиране, с което ще финансира застрахователния пакет. Самото договорно съдържание също не указва ясно целта на кредитирането. Самият договор не съдържа разпоредби относно застраховането, а същите са поместени в друг документ. Съдът намира, че кръстосано предлагане на два продукта- кредитен и застрахователен поражда голяма вероятност потребителят да не е в състояние да възприеме последиците от множеството изявления, които е направил в хода на кредитирането.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че независимо, че в процесния договор е посочено, че ГПР е 49.84 % /чл. 10/, действителният такъв е 102.67% и надвишава размера на императивно нормативно определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Това се установява от допълнително оставеният въпрос на вещото лице по допуснатата ССЕ по делото.

Настоящият състав споделя становището на решаващия съд, че в конкретния случай разходите на потребителя за заплащане на застрахователна премия, както и начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху тях попадат в обхвата на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК и представляват общи разходи, които следва да бъдат включени в ГПР по кредита. Безспорно е установено по делото, че върху сумата за застрахователната премия, банката начислява възнаградителна лихва, която се явява печалба.

Разпечатката съдържа 45 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c92853d5-f04a-4ded-a75e-74cd2178fea5