Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1367 от 31.05.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 224/2023
Вид
Определение № 1367
Подписан
31.05.2023
В сила
31.05.2023
Състав
Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1367 гр. София, 31.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002100224 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 260166/04.01.2022г. на М. Л. Н., подадена чрез пълномощника адв.А. Ж., против решение № 266352 от 02.11.2021г. постановено по въззивно гр.дело № 7200/2019г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г състав. С атакуваното решение е потвърдено решение от 19.11.2018г. по гр.д. № 48845/2013г. на Софийския районен съд, ГО, 31 състав за отхвърляне на предявените от М. Л. Н. против Х. З. П., починал в хода на процеса и заместен от Л. Б. П., Б. Х. З., С. Х. Р., на основание чл. 227 ГПК, против К. Василев З., И. Е. М., Е. Е. П., И. Н. С., А. Н. П., Т. П. А., К. П. Ц. и М. Г. П. искове с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 16.06.2012г., сключен между М. Л. Н. и П. К. Д. за покупко-продажба на сутеренно жилище, намиращо се в [населено място] в кв.Г. на [улица] северозападния ъгъл на сутеренния етаж на жилищна сграда-близнак, със застроена площ 37 кв.м, заедно с таванско помещение със застроена площ от около 37 кв.м, намиращо се в северозападния ъгъл на таванския етаж на жилищната сграда-близнак, заедно с тоалетна в двора и заедно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, както и с 80/1000 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата-близнак, целият с площ 1000 кв.м, съставляващ № III-*** по плана на [населено място], кв. Г..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния въпрос, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/17.07.2001г. по тълк.дело № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 1488/08.11.1999г. по гр.д.№814/1999г. на V ГО, решение № 59/14.04.2015г. по гр.д.

1

№4190/2014г. на IV ГО: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и да изложи мотиви по тях. Сочи, че по въпросите 2. Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допусне, поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд и 3. До колко и в какъв обем въззивният съд следва да прояви активност, с оглед задълженията си по чл. 7 и по чл. 10 ГПК за попълване на делото с доказателства относно предмета на спора с оглед с оглед съотношението между принципа за служебното начало и принципа на диспозитивното начало, 4. В какъв обем следва въззивният съд да извърши процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл.12, чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК, е налице противоречие с решение № 35/14.03.2017г. по гр.д.№ 60126/2016г. на III ГО, с решение по търг.д.№ 1187/2013г. на II ТО, решение по гр.д.№ 3072/2014г. на IV ГО, решение № 60089/02.08.2021г. по търг.дело № 934/2020г. на I ТО.

В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда твърдения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че имат значение за развитие на правото: 5. Ако по време на висящ процес се повиши стойността на процесния имот, това води ли до промяна на подсъдността и компетентността на съда, разглеждащ спора като първа инстанция, когато ищцата не е знаела за настъпването на новите обстоятелства и в този случай, бил ли е длъжен първоинстанционният районен съд при наличие на доказателства за извършени подобрения в имота, увеличаващи стойността му, служебно да постави задача на вещото лице по СТЕ за определяне пазарната стойност на имота и да изпрати делото по подсъдност в СГС; 6. Налице ли е изразено съгласие при поставянето на пръстов отпечатък върху предварителен договор при липса на яснота на белезите, но при наличие на частична идентификация и при направен експертен извод за неправилно боравене с тампона при снемане на отпечатъка от десен палец; в този случай налице ли е конвертиране на формално нищожната предварителна договорка да покупко-продажба, поради порок на подписа на продавача, както и за отразеното в договора плащане на цената, че същия служи като разписка за получената продажна цена, 7. Формалната нищожност поради липса на ясен отпечатък от палец върху предварителния договор, дава ли основание за извод, че не е налице писмена форма на договора, щом страната е изпълнила полагането на пръстов отпечатък пред свидетели със съзнанието, че осъществява писмена форма и е налице обвързване на продавача да прехвърли в бъдеще собствеността върху имота; 8.

Налице ли е писмена форма за сключване на договор, при полагане на неясен отпечатък, щом прехвърлителят сам и пред свидетели е положил своя отпечатък от палец върху документа; в този случай, документът свидетелства ли за изразеното волеизявление във форма, която законът приравнява на писмена и до негови свидетелстващи изявления, свързани с договора; 9. След като е доказано съзнателно действие на страната, извършено пред свидетели, полагането на неясен ръкописен подпис или на неясен пръстов отпечатък от палец в договор представлява ли безпорочно волеизявление за договорна обвързаност.

Ответниците по касационната жалба Б. Х. З., К. В. З. и И. Е. М., чрез пълномощника адв.А.

2

В., в писмен отговор изразяват становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Останалите ответници в касационното производство - Л. Б. П., С. Х. Р., Е. Е. П., И. Н. С., А.

Н. П., Т. П. А., К. П. Ц. и М. Г. П. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД-да се обяви за окончателен предварителния договор от 16.06.2012г., сключен между ищцата М. Н. и П. К. Д. за покупко-продажба на сутеренно жилище, намиращо се в [населено място] в кв.Г. на [улица] северозападния ъгъл на сутеренния етаж на жилищна сграда-близнак, със застроена площ 37 кв.м, състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с ниша, заедно с таванско помещение със застроена площ около 37 кв.м, намиращо се в северозападния ъгъл на таванския етаж на жилищната сграда-близнак, състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с ниша, заедно с тоалетна в двора и заедно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, както и с 80/1000 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата-близнак, целият с площ 1000 кв.м, съставляващ № III-*** по плана на [населено място], кв. Г..

От фактическа страна е установено, че с нотариален акт № 173 от 06.11.2011г. П. К. Д. е признат за собственик по давност на описаното сутеренно жилище, намиращо се в [населено място] в кв.Г. на [улица] северозападния ъгъл на сутеренния етаж на жилищна сградаблизнак, заедно с таванско помещение, намиращо се в северозападния ъгъл на таванския етаж на жилищната сграда-близнак, заедно с тоалетна в двора и заедно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, както и с 80/1000 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата-близнак, целият с площ 1000 кв.м, съставляващ № III-*** по плана на [населено място], кв. Г.. Представен е предварителен договор за продажба на недвижим имот от 16.06.2012г., сключен между П. Д.

- продавач и М. Н.-купувач, с който страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на описания имот в [населено място] при цена 10 000 евро.

Според отразеното в договора, купувачът изплатил на продавача продажната цена в деня на сключването му, а договорът има сила и на разписка за получената сума. Уговорен е срок за сключване на окончателния договор-16.06.2014г. Установено е, че продавачът не е положил подпис върху договора; посочено е, че поради заболяване полага отпечатък от палеца на дясната ръка. Установено е, че върху пълномощно, заверено на 29.07.2011г. с рег.

№ 11985 от помощник нотариус при нотариус Ц.С., с което П. Д. е упълномощил ищцата, упълномощителят вместо подпис е положил отпечатък от палеца поради заболяване.

На 17.06.2013г. П. Д. е починал и е оставил, като свои наследници по закон: Х. З. П., И. Н.

С., А. Н. П., К. П. Ц., Т. П. А., К. В. З., М. Г. П., Е. Е. П., И. Е. М. (удостоверение за наследници изх.№ КО 11 00-11/26.08.2014г. на СО- район „Б."). На 07.09.2016г. е починал Х.

3

З. П. и е оставил за свои наследници по закон Л. Б. П., Б. Х. З. и С. Х. Р. (удостоверение за наследници изх. № РБН16-ГР94-2236/13.09.2016 г. на СО-район „Б.").

Във връзка с направеното от част от ответниците оспорване автентичността на предварителния договор относно подписа на Д., в първоинстанционното производство е приета дактилоскопна експертиза, според заключението на която дактилоскопният отпечатък от десен палец в предварителния договор от 16.06.2012г. е негоден за идентификация, но има групово сходство със сравнителния образец; изображението съдържа два устойчиви частни признака и още 1-2 неустойчиви (несигурни) такива, които не са в една област и не може да се определи точното им местоположение (бройни линии и съчетания) спрямо другите частни признаци. Пояснено е, че стандартът при съвпадащите индивидуални признаци, необходими за даване на положително заключение е минимум осем броя съвпадащи сигурни частни признака. В случая, негодността на отпечатъка не се дължи на здравословно състояние или на умишлено заличаване на папиларите, а е следствие от неправилно снемане на отпечатъка-същият е снет с помощта на тампонно мастило, като е упражнен много силен натиск на пръста върху тампона, при което изображението се е изгубило и мастилото е усвоено върху хартията, без да се открият необходимите идентификационни признаци. Пред въззивната инстанция е приет втори екземпляр от предварителния договор от 16.06.2012г., сключен между Д. и Н. и е допусната допълнителна дактилоскопна експертиза. Според заключението й дактилоскопският отпечатък на този екземпляр от предварителния договор е негоден за сравнително изследване и идентификация; изследваният отпечатък не е пренесен с техническо средство, а е снет с помощта на тампонно мастило и натиск на пръста върху хартията на договора.

Според експерта отпечатъкът е неправилно снет-мастилото, с което е омастилен пръстът е много рядко и е проникнало дълбоко между папиларните линии, при което вследствие на силния натиск всички папиларни линии са заличени. От приетата във въззивното производство повторната дактилоскопна експертиза, изготвена от друг експерт отново се установява, че дактилоскопният отпечатък, положен върху втория екземпляр вместо подпис за „продавач" в предварителен договор от 16.06.2012г., е напълно негоден за сравнително изследване и идентификация на лицето, от което е оставен, поради което не може да се каже дали е идентичен с отпечатъците от палеца на дясната ръка на П. Д., които са представени като сравнителни образци. Обяснено е, че в дактилоскопния отпечатък не се съдържат достатъчно на брой частни идентификационни признаци, разстоянията между папиларните линии са запълнени с багрилно вещество, което препятства да се видят характерни частни признаци като вилки, вложки, делти, прекъсвания и др., които са на основата за идентификационно изследване. Това според експерта може да се дължи на използването на по-гъсто и повече по обем от необходимото багрилно вещество. От приетата в първоинстанционното производство СТЕ се установява, че сутеренът и първият етаж от процесната сграда са били изградени към 1978г., а вторият етаж е бил реално изграден след 2015г.; пространствата в сутерена не са могли да се обособят като самостоятелни жилищни обекти, имали са обслужваща функция, т.е. изба, както е записано в проекта; към датата на съставяне на нот.акт № 173, н.д.№ 153/06.11.2011г. и към датата на сключване на 4 предварителния договор от 16.06.2012г. не е имало обекти като процесните - сутеренно жилище в северозападния ъгъл и таванско помещение в северозападния ъгъл; в северозападния ъгъл на сутерена е било налично обслужващо зимнично помещение.