Решение № 18 от 25.01.2019, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 616/2018
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 25.01.2019
- В сила
- 25.01.2019
- Състав
- ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА, ТАТЯНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСАНДРОВА, МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 2 изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а ал.2 т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 41 ал. 3 и ал. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 41 ал. 3 и ал. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 5 ал. 5 · Конституция на Република България
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 18 гр. ВРАЦА,25.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 19.12.2018г., в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.П. в присъствието на: прокурора секретар Ирена Митова като разгледа докладваното от съдия П.П. в.гр.дело
N` 616 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Подадена е въззивна жалба от "ЧЕЗ
Електро България" АД гр.София,чрез юрк.А.В.,против решение на Районен съд гр.Враца от 01.10.2018г.,постановено по гр.д.№ 1875/2018г.,с което е уважен предявен против дружеството отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата 1915,06 лв.с ДДС,представляваща корегирана стойност на доставена и консумирана ел.енергия по фактура № ********** от 17.04.2018г.,във връзка с протокол за неточно измерване от 11.04.2018г.Поддържа се във въззивната жалба,че решението на РС-Враца е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.Излагат се подробни доводи и съображения.Цитира се съдебна практика по подобни казуси.Иска се отмяна на решението,и постановяване на ново,с което се отхвърли предявената претенция.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми,начислени за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период – 12.01.2018г.-11.04.2018г. общо в размер на 1915,06 лв.Поддържа се в исковата молба,че въззиваемата М.П. е потребител на електрическа енергия на адреса,посочен в исковата молба в с.Чирен,обл.Враца,по партида с клиентски № 310202715164,и редовно плаща на въззивника доставяната и консумирана ел.енергия.През м.април 2018г.,същата била получила писма от ответника,с които дружеството я уведомявало за извършена проверка на СТИ в имота и,и,че ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия въз основа на съставен констативен протокол от 11.04.2018г.,и,че е начислена за доплащане за исковия период процесната сума,представляваща незаплатена ел.енергия,въз основа на предоставения на въззивника КП № 3022778 от 11.04.2018г.,съставен от „Чез Разпределение България“ АД гр.София.Към писмата до въззиваемата била приложена и фактура № **********/17.04.2018г.за същата сума.Въззиваемата оспорва КП.Поддържа,че няма никаква вина за състоянието на СТИ,което се намирало извън имота и.За състоянието на СТИ отговарял собственика му – „Чез Разпределение“ АД гр.София,и въззиваемата няма никаква вина за състоянието му при проверката.В нито едно от писмата не бил посочен периода,за който се прави корекция.Българското право не познава т.н.обективна договорна отговорност.От друга страна,според изложеното в исковата молба така извършената проверка и издадения констативен протокол не почивали на никаква нормативна уредба.
Въззивникът е представил отговор на исковата молба,с който оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на договорно отношение между страните.Излага,че на 11.04.2018 г.,служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД били извършили проверка на адреса на абоната.Били констатирали липса на пломби на щита,липса на пломба на клемен блок на електромера,и промяна в схемата на свързване,изразяваща се в това,че входящият и изходящ фазови проводници на фаза R и Т са събрани във входящите клеми на електромера,като по този начин ел.енергия не се измерва и не се заплаща.Т.е.налице било неправомерно въздействие върху СТИ,при което консумираната ел.енергия не се измервала.Потребителят бил търсен,но неоткрит.Проверката била извършена и констативен протокол бил съставен в присъствието на двама свидетели и представител на органите на полицията.В следствие на констатираните нарушения,сметките на въззиваемата били преизчислени,съгласно валидна и правилно приложена методика,за което,въззиваемата била уведомена.Редовно съставения КП по своя характер представлявал официален свидетелстващ документ,според изложеното в отговора.Корекцията касаела период 12.01.2018г.-11.04.2018г.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства.Назначена е и изслушана специализирана техническа експертиза.
Установено е от представения КП/стр.7/,че на 11.04.2018 г.,двама служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД,в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите,извършили проверка на адреса на въззиваемата в с.Чирен на СТИ с ф.№ 02028214.Било констатирано липса на пломби на щита,липса на пломба на клемен блок на електромера,и промяна в схемата на свързване,изразяваща се в това,че входящият и изходящ фазови проводници на фаза R и Т са събрани във входящите клеми на електромера,като по този начин ел.енергия не се измерва и не се заплаща.Т.е.налице било неправомерно въздействие върху СТИ,при което консумираната ел.енергия не се измервала.СТИ според отразеното в протокола се намира на помощен стълб пред имота/къщата/ на въззиваемата.Не е отбелязано в КП/11.04.2018г.,дали въззиваемата е търсена преди проверката,но липсва неин подпис.Горното се установява,както се изложи от представения по делото констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия от 11.04.2018 г.В този смисъл е и заключението на специализираната техническа експертиза,според която са налице данни за манипулация върху СТИ,при която консумираната ел.енергия не се отчита изцяло,както и от показанията на изслушаните свидетели.Според в.л.,обаче,преизчисляването на консумираната ел.енергия не е извършено при спазване методиката по реда на чл.48 ал.1 ПИКЕЕ /въпреки,че е по действащи за периода цени на ел.енергия,утвърдени от ДКЕВР/,тъй като неправилно е определен периодът на грешно измерване ,както и максимално допустимия ток – 63А,вместо 60А съгласно Н-ба № 3/09.06.2004г. за устройство на ЕУ и електропроводните линии,с което корекционната сметка е завишена с 5%.При неправилно определен срок на грешното измерване според вещото лице,и при неправилно определен максимално допустим ток на въпросните проводници в случаите на консумиране при „липса на СТЕ“,изчислението на корекционната сметка на ответника съгласно методиката на ПИКЕЕ-чл.48 ал.1 т.1 б.“б“ са погрешно направени и при неспазване на условията,фигуриращи в сключения договор между ЧЕЗ и клиента.
Въз основа на констатациите в КП/11.04.2018г.,въззиваемата била уведомена,че ще бъде корегирана сметката и за минало време,и въззивникът начислил на въззиваемата сумата от 1915,06 лв. с ДДС,съгласно фактура № **********/17.04.2018 г. с основание ”дължима сума по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ” за исковия период,както се поддържа в отговора.Въззиваемата била потърсена,за да бъде уведомена за проверката и за корекция на сметката ,което е видно от представените писма в тази насока.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим и основателен,и го уважил,излагайки съображения,към които въззиввната инстанция се присъединява и споделя изцяло,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК,при следните допълнителни съображения:
Както се изложи по-горе,предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за установяване недължимостта на сума,представляваща корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно корегирана сметка от страна на въззивното дружество,въззиваемият – ищец в първата инстанция отрича претендираното от въззивника материално право,и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право. Лежащата върху въззиваемия/ищец/ доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което въззиваемата е потребител на доставяна от въззивното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава.Съгласно чл.98а ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестени Общи условия.
В конкретния случай основният спор се свежда до това дали в полза на въззивното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период.
За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.
В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ,приети от ДКЕВР на 14.10.2013 год.,отменени към момента на проверката и към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017г.публ.д.в.бр.15/14.02.2017г.,с изключение на чл.48-чл.51 вкл. Това е и посоченото в отговора основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.
Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба според настоящия състав съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията.
В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ. Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер,и сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период.