Протоколно определение № 23 от 23.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Васил Ст. Гатов

Катя Ст. Пенчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора И. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600031 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Обвиняемият О. С. С., доведен от Ареста - П., се явява лично и с адв.

З. К., редовно упълномощен.

За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Поддържам протеста. Нямам искания. Не правя отводи.

1

Няма да соча нови доказателства.

Адв. К.: Оспорвам протеста. Нямаме искания за отводи. Нямаме искания.

Обвиняемият С.: Нямам възражения този състав на съда да гледа делото.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!

Поддъжам протеста по съображенията, изложени в него. Смятам, че същият е достатъчно добре мотивиран, поради което и няма да бъда многословен. Накратко искам да отбележа, че единствената причина, поради която мярката за неотклонение е променена е становището на съда за това, че към настоящия момент е намалял в значителна степен интензитетът, от който би могло да се предполага, че ако бъде определена мярка за неотклонение, различна от Задържане под стража обвиняемият би извършил престъпление. В тази връзка ми се ще да кажа, че на практика по делото не е събрано нито едно доказателство в тази насока от една страна, а от друга страна не намирам също така и че изтеклият период от време от месец август до настоящия момент би могъл да бъде такова основание за становище за изменение на мярката за неотклонение и това е така, доколкото следва да бъде взето предвид обстоятелството, че с оглед тежестта на повдигнатите обвинения, на сложността на провежданото разследване, период от 5 месеца не може да бъде определян като прекомерен за разследване на такъв вид престъпление. Моля да уважите протеста и отмените определението.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии!

Моля да потвърдите определението на Окръжен съд Пловдив. Само ще добавя едно изречение - от първоначалното задържане на доверителя ми О.ов 2 са извършени множество процесуално-следствени действия, като едно от основните е неговият разпит, в който той признава вината си, разказва за престъпната дейност и неговото участие в нея, както и на други от обвиняемите. Всички тези неща се явяват нови обстоятелства. Аз считам, че определението е задълбочено, правилно и моля да го потвърдите.

Обвиняемият О. С. С. /за лична защита/: Поддържам казаното от адвоката ми.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обвиняемият О. С.: Моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Пловдив.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайното съвещание съдът приема за установено следното:

Производството е по чл. 65 НПК.

С обжалваното определение, състав на Пловдивския окръжен съд е уважил молбата на защитника на обвиняемия по ДП № ***/**. по описа на ** *** МВР О. С. С. за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по – лека и изменил същата в „Гаранция“ в размер на 10 000 лв.

Срещу Определението е постъпила протест от Окръжна прокуратура Пловдив. С доводи за неправилна преценка за съществуването на опасността обвиняемият да извърши престъпление се атакува законосъобразността му и се предлага същото да бъде отменено и обвиняемият да остане задържан под стража.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен, както и че опасността да извърши престъпление продължава да съществува.

Защитата предлага определението на Окръжния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не спори по наличието на обоснованото 3 предположение за авторството. Сочи, че няма опасността обвиняемият да се да извърши престъпление е отпаднала.

Обвиняемият моли за по – лека мярка за неотклонение.

Апелативният съд, като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде оставено в сила, а подаденият срещу него протест оставен без уважение, като неоснователен.

При постановяване на Определението си, първоинстанционният съд е направил извод, че обоснованото предположение, че обвиняемият С. е извършил престъплението, в което е обвинен, а именно по чл. 321 НК.

За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил внимателно всички събрани по делото доказателства, както поединично, така и в тяхната съвкупност. Правилно в определението си е приел, че обвиняемият е съпричастен към деянието, в което е обвинен анализирайки самопризнанието му, показанията на всички свидетели и протоколите за претърсване и изземване. В тези гласни и писмени доказателства се съдържат минималния обем от данни, достатъчни да обосноват изводът за съпричастност на обвиняемия към престъпната деятелност, за която му е повдигнато обвинение и те удовлетворяват в пълна степен условието, обхванато от хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.

Съдът е отчел, че за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил, наред с наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че реалната опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление не е отпаднала и продължава да съществува.

Опасност обвиняемият да се укрие изначално не е съществувала още при вземане на първоначалното задържане на обвиняемия по реда на чл.64 НПК и до момента такава няма.

Детайлно Окръжният съд е изследвал и подложил на внимателен анализ всички обстоятелства относими към въпроса съществува ли опасност обвиняемият С. да извърши престъпление и правилно съдът е счел, че чистото му съдебно минало, критичното му отношение към извършеното от него и 4 обстоятелството, че голяма част от свидетелите по делото са разпитани минимизират опасността да върши престъпления до степен на пълното й изключване.

Основно внимание първата инстанция е обърнала на добросъвестното процесуално поведение на С. и първоначалните обяснения които е дал, с което е спомогнал в значителна степен за разкрИ.е на обективната истина и не е отрекъл съпричастността си към държането на инкриминираните наркотични вещества, като е дал уличаващи самият него обяснения за това.

Настоящата инстанция в мнозинството си намира, че това му процесуално поведение, с което същият спомага в значителна степен за разкрИ.ето на обективната истина не следва да бъде критикувано, а следва да бъде толерирано и то не само не налага, а точно обратното изключва опасността той да продължи да върши престъпления.

Не без значение в настоящият казус е и срокът на задържане на обвиняемия, който макар и в рамките, очертани от чл.63, ал.4 НПК може да бъде определен като продължителен.

При липса на тази кумулативно изискуема по чл. 63, ал. 1 от НК предпоставка пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност, освен да измени мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека такава. В противен случай, продължаването на задъжането по д стража на обвиняемия при отсъствие на посочените предпоставки би влязло в противоречие с нормите на НПК и ЕКЗПЧОС и би се явило незаконосъобразно.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 57 от НПК, данните по делото и личността на обвиняемия и имуществения му статус обосновано и точно Окръжният съд е определил вида на мярката за неотклонение „ Гаранция” и нейния размер от 10 000 лв. настоящия състав споделя напълно тези съображения и намира, че така определена и в този размер мярка за неотклонение би постигнала напълно целите, визирани в чл.57 от НПК.

Изложените доводи в протеста не могат да бъдат споделени.

Механизмът на осъществяване на престъпното деяние е елемент от обществената опасност на деянието, която от своя страна е обхваната от санкцията, предвидена за този вид деяния и сама по себе си не може да обслужи тезата на прокурора и да обоснове реална опасност от продължаване 5 на престъпната дейност. Експлоатирането й в настоящето производство, чийто предмет е вземане на мярка за неотклонение е в противоречие с правната доктрина и съдебната практика и не може да послужи за обосновка на предпоставките по чл.63 НПК. Доказателствата по делото очертават както деянието, така и личността на обвиняемия като типични за този вид престъпления и не се отличават с нищо по - различно от обичайните такива.