Решение № 5485 от 27.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5485 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100506652 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от К. И. М. въззивна жалба срещу решение № 7125/18.04.2024г. постановено по гр.д. № 65309/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, с което е отхвърлен предявения срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи сумите по изпълнителен лист издаден по гр.д. № 70250/2014г. на СРС.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно момента, от който е прекъсната погасителната давност и започнал да тече нов срок, както и несъобразяване със задължителната практика на ВКС. Правят се твърдения, че искането за прилагане на изпълнителни способи, както и прилагането на такива, които реално не са довели до събираемост на дълга, не прекъсват давността, поради което и несъмнено е налице хипотезата, при която в продължение на повече от две години не са извършвани годни изпълнителни действия и е настъпила перемпция, въпреки непрекратяването му на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК от съдебния изпълнител. Въззивникът счита и че поради изложените съображения, вземанията предмет на изпълнение са погасени и по давност.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна –„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Счита, че наведените от въззивника доводи са неправилни и несъответни на събраните по делото доказателства, от които се установява наличието на множество действия по изпълнението, които прекъсват давността и след които започва да тече нова 5 годишна давност, неизтекла към датата на подаване на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск и с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника –„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, че К. И. М. не дължи сумата от 441,17 лв. за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020г. по гр.д. № 70250/2014г. по описа на Софийски Районен Съд, ГО, 26 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2020854041210 на ЧСИ-У.Д., рег.№ 858.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е спорно между страните, че решение № I-26-100/17.11.2015г. по гр.д. № 70250/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав и въз основа на което е издаден описания по – горе изпълнителен лист, послужил като основание за образуване на изпълнително дело №

2020854041210 на ЧСИ-У.Д., рег.№ 858, влязло в законна сила на 28.06.2016г. – л.43-44 от делото на СРС.

Доколкото е налице влязло в сила решение, с което е установена дължимостта на сумите, то спрямо същите се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, независимо от вида и характера на вземанията.

Въззивният съдебен състав съобразява, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т.н – т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС.

В настоящият случай, с молбата за образуване на изпълнително дело подадена от взискателя по ЧСИ У.Д. - на 28.07.2020г. – л.48 от делото давността е прекъсната доколкото в същата се съдържа посочване на конкретни изпълнителни способи – опис и оценка на движими вещи и изнасянето им на публична продан, както и изрично упълномощаване на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗСЧСИ и към датата на подаването й не е изтекла 5- годишната давност.

Именно от този момент – 28.07.2020г. е започнала да тече нова 5-годишнапогасителна давност, която към датата на подаването на исковата молба – 29.11.2023г. не е изтекла.

Отделно от горното, в хода на образуваното изпълнително производство, в което като наследник на длъжниците Б. М. и И. М. е конституиран и ищеца по редана чл.429 от ГПК, са 2 извършвани изпълнителни действия смисъла на чл.116 б. „в“ от ГПК през период не по –малък от 5 години и прекъсващи давността и след което започва да тече нова 5-годишна такава: / ТР № 2/26.06.2015г./,а именно: запорни съобщения от 08.09.2020г. до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА,НОИ, ЯКИН ТРЕЙДИНГ ЕООД.

Във връзка с възражението във въззивната жалба, че давността не се прекъсва с искането за налагане на изпълнителен способ, а с прилагането му, настоящият състав счита следното:

Настоящият състав споделя становището мотивирано в решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.

№ 1747/2020г. на ВКС, IV г.о., изрично посочено като приложимо спрямо института на давността, „ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла..“,както и в решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. №1924/2023г. на IV г.о. на ВКС „следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност“ Следователно когато искането е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето до изтичане на давностния срок, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указания на органа на изпълнителното производство, респективно извършеното изпълнително действие, което не е довело до събиране на вземането, също прекъсва надлежността давността.

На следващо място, въпреки че не се установи изпълнителното дело да е перемирано, дори и да е настъпила перемпция, то съдебния изпълнител дължи прилагане на поискания изпълнителен способ „единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело ..във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“. В този смисъл и т.3 от ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК ва ВКС.

Доколкото с предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност спира давността и предвид решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г.о./ и предвид това, че от 26.06.2015г. до датата на предявяване на исковата молба – 08.12.2023г, не е изтекъл 5-годишният давностен срок, то предявеният иск се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 изл.1 предл.1 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, за което е направила изрично изявление в отговора на исковата молба и същите са в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7125/18.04.2024г. постановено по гр.д. № 65309/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав.

ОСЪЖДА К. И. М. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. Ботевград, ул. ******** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК: 831609046 със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Красно село, ул. «******** на основание чл.273 вр. чл. 78 ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. № 6652/2024г. по описа на Софийски градски съд, II -Е въззивен състав в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4