Решение № 637 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500412 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от „ВиК“ЕАД-Бургас,чрез пълномощника му юрисконсулт Марлен Иванова против съдебно решение № 57 от 11.01.2026г.,постановено по гр.д.№8661/2025г.по описа на БРС,с което съдът е отхвърлил исковете предявени от „Водоснадбяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов” 3, срещу Т. З. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Б., кв. „С.“, ул. „Р. Н. *, ет. *, ап. *, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 68,03 лева – главница за предоставяни ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с административен адрес: гр. Б., кв.

„С.“, ул. „Р. Н.“ *, ет. *, ап. *, с абонатен номер **90, по издадена фактура на 25.06.2021 г., с отчетен период 10.05.2018 г. – 15.06.2021 г. и сумата от 21,94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.07.2021 г. – 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 2325/04.07.2024 г. 5 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4547/2024 г., като неоснователни

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно,необосновано и незаконосъобразно,като се иска отмяната му от въззивния съд и постановяване на съдебно решение,с което исковете да бъдат 1 уважени.Като неправилни са оспорени изводите на БРС,че ВиК операторът не е издавал ежемесечно фактури по неясни причини,нарушил е клаузи от собствените си ОУ и е изложил подробни доводи в подкрепа на твърденията си,че е спазил клаузите от ОУ,а относно липсата на служебно начисляване сочи като причина недобросъвестното поведение на потребителя,който не е осигурявал достъп за отчет и липсата на предходни реални отчети,на базата на които да се извърши служебно начисление. Оспорени са и изводите на БРС за изтекла погасителна давност на процесните вземания,като са изложени пространни правни аргументи в подкрепа на становището на въззивника,че началният момент,от който започва да тече давностният срок е 30 дни от датата на издаване на фактурата съгласно чл.33 ал.2 от ОУ. Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба същата е оспорена като неоснователна,като се сочи,че твърденията на въззивника не намират потвърждение в нормативната уредба.Счита,че правилно районният съд в съответствие с разпоредбите на ЗЗД е приел,че началото на погасителната давност е моментът,в който възниква правото на иск в материален смисъл и тече от деня,в който вземането е станало изискуемо.Няма доказателствени искания,моли съдът да задължи въззивното дружество да внесе депозит за възнаграждението на особения представител във въззивното производство.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от юрисконсулт Алексиева,която поддържа въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата се представлява от особения представител адв.Галина Иванова,която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:

С исковата молба ищецът „ВиК“ЕАД- гр.Бургас е претендирал съдът да приеме за установено, че ответникът Т. З. Г. дължи на ищеца сумата от 68,03 лева – главница за предоставяни ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с административен адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул. „Р. Н.“ *, ет. *, ап. *, с абонатен номер **90, по издадена фактура на 25.06.2021 г., с отчетен период 10.05.2018 г. – 15.06.2021 г. и сумата от 21,94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.07.2021 г. – 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 2325/04.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4547/2024 г.

Ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковата претенция,като е заявил, че липсват доказателства да е собственик на водоснабден имот и е заявил възражение за погасяване по давност на вземанията за отчетен период 10.05.2018 г. - 01.05.2021г.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на 2 търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.422 ГПК вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Правилен и обоснован е и изводът на районния съд,че по делото е установено,че ответникът е собственик на водоснабден имот,тъй като ищецът е ангажирал доказателства- нотариален акт № 524 от 23.06.2020г.,от съдържанието на който е видно,че на ответника му е учредено вещно право на ползване върху процесния имот апартамент с адрес гр. Б., кв. С., ул. Р. Н. № * ет.*,а съобразно действащата нормативна уредба както собствениците,така и лицата с учредено вещно право на ползване върху водоснабден имот са задължени да заплащат потребените в имота ВиК услуги.

Спорните между страните въпроси във въззивното производство са относно основателността на възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност,което е било уважено от БРС.

БОС споделя изцяло изложените от БРС мотиви,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК. В отговор на оплакванията във въззивната жалба намира за необходимо да допълни следното:

Задълженията на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените ВиК услуги представлява задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на падежа.

Съгласно действащите Общи условия на въззивното дружество, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 33, ал.

1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества и задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С клаузата на чл. 33 ал. 2 не се продължават давностните срокове,регламентирани в чл. 114 ЗЗД,а се определя моментът ,в който длъжникът изпада в забава –след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране ,което е ежемесечно /според чл. 33 ал. 1 от ОУ/ .

След като ВиК операторът не е изпълнил задължението си за ежемесечно издаване на фактура, задълженията за главница на ответника са възникнали като безсрочни и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

В случая, в процесната фактура е издадена на 25.06.2021г. ,като в нея е посочена сумата от 68,03 лева – за потребени услуги с отчетен период 10.05.2018 г. – 15.06.2021 г. и сумата от 21,94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.07.2021 г. – 28.06.2024 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 03.07.2024г.,поради което правилно,обосновано и в съответствие със закона БРС е приел,че претенцията за услугите предоставяни в периода 10.05.2018 г. – 15.06.2021 г. е погасена по давност,както и че на основание чл.

3

119 ЗЗД, вземането за лихва за забава също е погасено по давност.

Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от БРС мотиви,БОС намери обжалваното решение за правилен,законосъобразен и обоснован съдебен акт,поради което същото следва да се потвърди,а въззивната жалба-да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 57 от 11.01.2026г.,постановено по гр.д.№8661/2025г.по описа на БРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4