Решение № 5986 от 29.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5986 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100500711 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17111/23.09.2024 г., постановено по гр.д. №55 261/2022 г. на СРС, ГО, 64 състав, е

ОТХВЪРЛЕН искът по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ, предявен от М. Ц. П. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10140174, извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, за прогласяване на нищожност на клауза т.5б от трудов договор между страните от 18.01.2017г. и от трудов договор между страните от 30.07.2018г., която клауза гласи, че страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори;

ОТХВЪРЛЕН искът по чл. 128, т. 2 КТ, предявен от М. Ц. П. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, за сумата от 23 094,52 лева – непогА. остатък от дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.09.2019 г. – 15.09.2022 г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане, както и КТ искът по чл. 245, ал. 2 КТ за сумата от 2 660,67 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от дължимото брутно трудово възнаграждение за общ период на забавата 10.10.2019 г. – 10.10.2022 г.;

1

Е ОСЪДЕНО „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария да заплати на М. Ц. П., на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 17 038,04 лева - непогА. остатък от дължими дневни командировъчни пари за периода 01.10.2019 г. – 15.09.2022 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане. Искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата до пълния предявен размер от 39 674,70 лева и за м. 09.2019 г.;

Е ОСЪДЕНО „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, да заплати на М. Ц. П., на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 2 121,42 лева - неплатен остатък от дължимо възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода м. 10.2019 г. – м. 06.2022 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 235,71 лева - сбор от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогА.ия остатък от дължимо възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за общ период на забавата 11.11.2019 г. -10.10.2022 г. ОТХВЪРЛЕН е искът по чл. 177, ал.1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 12 139,51 лева, както и искът по чл. 86, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 2 111,83 лева;

Е ОСЪДЕНО „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, да заплати на М. Ц. П., на основание чл. 264 КТ сумата от 478,33 лева – дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода 01.09.2019 г. – 15.09.2022 г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане и по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 48,16 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогА. остатък от дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за работа в официални празници за общ период на забавата 10.06.2020 г. – 10.10.2022 г.;

Е ОСЪДЕНО „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, да заплати на М. Ц. П., на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 2 282 лева - непогА. остатък от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор, вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане. Искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата до пълния предявен размер от 8 767,33 лева.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 319880/ 10.10.2024 г. на М. П. срещу решението. Ищецът въззивник обжалва решението в частта, с която: е отхвърлен изцяло искът по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ за прогласяване на нищожност на клауза т.5 б от трудов договор между страните от 18.01.2017г. и от трудов договор между страните от 30.07.2018 г.; е отхвърлен изцяло искът по чл. 128, т. 2 КТ за главница за сумата от 23 094,52 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното плащане, и искът за лихва за забава за сумата от 2 660,67 лева; е отхвърлен частично искът по чл. 215, ал. 1 КТ за главница за горницата над 17 038,04 лева до пълния размер от 39 674,70 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното плащане; е отхвърлен частично искът по чл. 177, ал. 1 КТ за главница за горницата над 2

2 121,42 лева до пълния предявен размер от 12 139,51 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане, и искът за лихва за забава за горницата над 235,71 лева до пълния предявен размер от 2 111,83 лева; е отхвърлен частично искът по чл. 224, ал. 1 КТ за главница за горницата над 2 282 лева до пълния предявен размер от 8 767,33 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане;

Излага в жалбата, че неправилно съдът е приел, че клаузата т.5 б от трудов договор между страните от 18.01.2017г. и от трудов договор между страните от 30.07.2018 г. е валидна. Според вътрешната политика на дружеството и обяснение за фиш на работна заплата, то първите два сектора /два полета/ за деня всъщност се покривали от т.нар. “дневни пари“ или сочената клауза е нищожна като привидна; противоречи на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 НСОРЗ. Сборът на секторните плащания за първите два сектора често надвишавал размера на плащанията по останалите сектори. Поради това следвало да се приеме, че не секторните плащания за първите два сектора са включени в основната заплата, а че те изцяло я изместват/заместват, което противоречало на НСОРЗ. Поддържа, че нормата на чл. 4, ал. 2 от НСОРЗ не допуска с индивидуален трудов договор да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.

Сочи, че “дневните пари“ незименно били в размер, който съответства на сбора на секторните плащания за първите два сектора /никога по-малко/.

Неправилно бил отхвърлен и искът по чл. 128, т. 2 КТ, понеже ответникът имал задължение да изплаща възнаграждение за първите два сектора за деня, а не го е правил. Заплащането за тези първи два сектора не се включвало в основната заплата.

Претендираните от ищцата секторни плащания за първите два прелетени сектора през съответните дни от процесния период представлявали възнаграждение над основната заплата по смисъла на чл. 16. ал. 2, т. 1 НСОРЗ.

По този начин се твърди, че ответникът се е опитал с едно плащане да погаси две задължения, а именно: задължението за плащане на уговореното между страните и регулирано в политиката за възнагражденията секторно плащане „след всеки планиран и изпълнен сектор“ и задължението за плащане на командировъчни пари, което във всички случаи увреждало и осигурителните права на ищцата, доколкото за изплащаните дневни пари работодателят не дължи осигурителни вноски.

Относно исковете по чл. 177, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ излага, че неправилно СРС е изключил от основата за начисляване на обезщетгението комисионните за продажби на борда на самобета, които са компоненти на БТВ. В основата е следвало да бъдат включени и сумите за първите два сектора независимо дали са командировъчни пари или възнаграждение.

Относно иска по чл. 215 КТ въззивникът ищец излага, че с едно плащане ответникът не може да погаси две вземания – за командировъчни и за заплата за първите два сектора. Изплатените суми за първите два сектора не съставлявали командировъчни пари по см. на чл. 31, ал. 2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

Ищецът и сега въззивник твърди, че неправилно първите два сектора /полета/ за деня не са заплащани, а вместо тях са заплащани суми за “дневни пари“, от което едновременно: а/ извежда доводите си за нищожност на сочената клауза от трудовия договор, 3 б/ обосновава основателност на иска по чл. 128, т. 2 КТ за първите два сектора /заплащани са “дневни пари„ , а не трудово възнаграждение за тези сектори/; в/ претендира командировъчни пари /не са му заплащани, заплащани са “дневни пари“/; г/ извежда доводи за основата, въз основа на която са дължими възнаграждение за времето на платения годишен отпуск по чл. 177 КТ и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ.

Въззиваемият УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ подава отговор на въззивната жалба от 08.11.2024 г.

Твърди, че решението в сочените части било недопустимо, понеже ищецът е изменил исковете си като е: навел нови фактически твърдения по исковете по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ, чл. 177 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ; и в последващ момент е увеличил размера на иска. Поради това било налице изменение на основанието и на петитума на иска по см. на чл. 214 ГПК.

Моли евентуално ако е валидно решението да бъде потвърдено в сочените части. Оспорва да е работодател на ищцата – работодател бил клонът.

На ищцата били изплащани командировъчни пари, а първите два сектора са възмездявани съответно и надлежно с парични суми, включени в основното възнаграждение.

Оспорва с т.нар. “дневни пари“ / per diem/ да са покривани първите два сектора – първите два сектора не подлежали на отделно възмездяване по договора / на много места, но изрично в отговора, т. 9,9/. На отделно заплащане подлежали само трети и следващите го сектори.

Въззиваемият ответник излага на няколко места в изложението с различна формулировка, но в напълно същия смисъл /т. 9,2, т. 9,4 – т. 9,6, т. 9,9, т. 24, т. 25 и отделно в “Становище“ в табличен вид на множество различни места/, че сочените от ищцата “обяснения за фиша за заплата“ са вътрешен трудовоправен акт на клона, а искът е насочен срещу чуждестранното дружество. Поради това обясненията не обвързват чуждестранното дружество, което не е работодател на ищцата; това е обяснителен документ, който не замества Вътрешните правила, приети по делото; обясненията не изхождат от ответника - чуждестранното дружество, а от клона; с неясна дата са, непосочена; обясненията не са били публикувани в WizzPort; те не са и подписани – изобщо липсва посочен конкретен автор; от тях се извеждало същото, както от останалите доказателства – първите два сектора не подлежат на отделно възмездяване. Или ответникът не оспорва, че такива обяснения и “Често задавани въпроси“ или FAQ са били изпратени, но сочи, че документът не е подписан – липсва автор, а и не са публикуван. Оспорва доказателството относно неговата доказателствена стойност и дали го обвързва.

Относно командировъчните пари ответникът сочи, че е заплащал daily allowance - плащане за нощувка извън дома, в размер на 30 евро на нощ, която сума следвало да бъде приспадната от уважения размер на иска за командировъчни пари /§ 19/.

Също така била осигурявана храна в самолета, поради което “дневните“ са недължими - т. 5 на л. 120 – част от отделно становище по доказателствата, но съдържа становище по съществото на спора. Сочи, че стюардесите прекарват в самолета само по няколко часа.

Сочи в отговора на въззивната жалба /§18/ и че на ищцата са заплащани 4 командировъчни пари – “дневни пари“/ per diem.

Подадена е и втора въззивна жалба от УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ вх. № 332866/21.10.2024 г., подаване по Еконт в срок на 18.10.2024 г., срещу решението в частта, с която са уважени: искът на основание чл. 215, ал. 1 КТ за сумата от 17 038,04 лева - непогА. остатък от дължими дневни командировъчни пари за периода 01.10.2019г. – 15.09.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното плащане; искът на основание чл. 177, ал.1 КТ за сумата от 2 121,42 лева - неплатен остатък от дължимо възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода м.10.2019 г. – м.06.2022 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 235,71 лева - сбор от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогА.ия остатък от дължимо възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за общ период на забавата 11.11.2019 г. 10.10.2022 г.; искът на основание чл. 264 КТ за сумата от 478,33 лева – дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода 01.09.2019 г. – 15.09.2022 г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното плащане, иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 48,16 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогА. остатък от дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за работа в официални празници за общ период на забавата 10.06.2020 г. – 10.10.2022 г.; искът на осн. чл. 224, ал.1 КТ за сумата от 2 282 лева - непогА. остатък от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор, вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 37 от 198 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9233c2e-052b-4173-8d3a-ec81f8656726