Определение № 308 от 05.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

С обжалваното Определение състав на Окръжен съд Пазарджик е потвърдил

Постановление от 29.04.2024г. на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 97/22г. по описа на * образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

Срещу определението е постъпила саморъчна жалба от пострадалата В.

П. и жалба от пълномощника й адв. Й. Ч..

В жалбата си пострадалата П. изразява несъгласие със заключението по назначената КСМЕ, като излага съображения, че има и други експерти, които евентуално биха могли да имат друго мнение и така обосновава искането си за назначаване на поовторма СМЕ с други вещи лица. Отделно от това в жалбата са описани резултатите от проведените по време на лечението на съпруга й изследвания на съпруга и е изразено личното несъгласие със становищата на лекуващите лекари. Претендира се отмяна на определението на Окръжния съд и връщане на делото за допълнително разследване.

В жалбата на повереника на пострадалата адв. Ч. се изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Според 1 жалбоподателя съдът необосновано е приел описаната фактология от прокуратурата в постановлението за прекратяване на наказателното произвдство като доказана. Спори се по автентичността на положените от починалия П. подписи в част от медицинската документация. Отправят се упреци към вещите лица, изготвили заключението по КСМЕ и към личния лекар, като се твърди, че по делото не е представена цялата медицинска документация, свързана с лечението на П., а представената такава била в разхвърлян и хвърчащ вид. Твърди се пристрастност на вещите лица, като заключението се определя като неправилно и се предлага назначаване на повторна СМЕ. Иска се и назначаване на „криминалистическа експертиза на почерк“ с подробно поставени в жалбата въпроси. Претендира се отмяна на определението и потвърденото с него прокурорско постановление и връщане на делото за допълнително разследване.

По допустимостта на жалбите:

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от лица с нужната процесуална легитимация, като исканията в тях са еднопосочни и позволяват съвместното им разглеждане по същество.

По същество на жалбите:

Пловдивският апелативен съд, като провери в рамките на направените оплаквания и служебно обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

В Определението си Окръжният съд е възприел изцяло изложената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка и е приел за безспорно установено, че при проведеното лечение на пациента А. П. не са били допуснати пропуски от медицинските лица и не са били нарушени медицинските стандарти за провеждане на диагностика и лечение, които да са довели до настъпването на смъртта му.

Съдът не е установил наличие на доказателства, които да установяват някой от лекарите, лекували пострадалия А. П. да е действал или бездействал поради незнание или немарливо изпълнение на работата си, в резултат на което да е настъпила смъртта му.

Основният съд е сторил това, след като правилно е анализирал действията на всички медицински лица, имащи отношение към проведеното лечение на пострадалия и е изследвал намират ли се тези действия в причинно 2

– следствена връзка с вредоносния резултат, точно ги е оценил и обстойно е обосновал липсата на такава връзка между поведението на лекарите и смъртта на А. П..

На внимателна преценка са били подложени и показанията на всички свидетели.

Основно съдът е изследвал заключението по назначената експертиза, като го е намерил за аргументирано, пълно и дадено от компетентни специалисти в областта на медицината. Настоящата инстанция намира оценката на заключението по КСМЕ за обоснована и правилно то е било включено в общата доказателствена съвкупност.

Всичко това сочи, че органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и за изследване на обстоятелствата по чл.102 НПК.

Изложените в тази връзка съображения от Окръжният съд по същество на делото са правилни, точни и обосновани. Те са продукт на прецизен анализ на доказателствата, както поединично, така и в тяхната съвкупност и настоящата инстанция ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

По възраженията в жалбите.

Поставените пред настоящата инстанция възражения от жалбоподателите не могат да бъдат споделени и жалбите им не могат да бъдат уважени.

Макар същите възражения да са поставяни и пред Окръжния съд и да са намерили подробен отговор в атакуваното определение, те следва да получат надлежен коментар и в настоящето производство.

Основното възражение е насочено към заключението по назначената експетиза. Според защитата вещите лица не са били обективни и не са изследвали цялата медицинска документация, а заключението им било неправилно.

Само обстоятелството, че вещите лица са лекари само по себе си не може да компрометира или да породи съмнение в тяхната обективност, непредубеденост и безпристрастност при изготвянето на заключението по назначената КСМЕ. Това е така, защото основния въпрос, свързан с предмета 3 на доказване по делото, както беше отбелязано по – горе касае медицинската дейност, т.е. дали някое от медицинските лица, ангажирани с лечението на пострадалия А. П. поради незнание или поради проявена немарливост е причинило по недпредпазливост смъртта му, казано с други думи дали е допусната т.н. „лекарска грешка“ по смисъла на на чл.123, ал.1 НК. Вън от съмнение е, че за изясняването на тези обстоятелства са необходими специални знания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага.

Нормата на чл.147 НПК е категорична, че в такива случаи експертизата се възлага на специалисти от съответната област, като в случая такива могат да бъдат само лица, завършили медицинско образование, т.е. лекари. Точно такива са вещите лица, изготвили заключението по КСМЕ и в това отношение процесуален пропуск не се открива.

Съмненията за необективност се изключват и от обстоятелството, че експертизата е комплексна и заключението е подписано единодушно от всички вещи лица, без обструкции или особени мнения.

При изготвяне на заключението вещите лица са изследвали всички събрани по делото материали, вкл. представената им от органите на досъдебното производство налична медицинска документация, свързана с провеждането на пострадалия П. лечение.

Отделно от това следва да бъде отчетено, че всички вещи лица са доказани специалисти в различни области на медицината, свързани пряко или косвено с лечението на пострадалия - /доц. д-р Г., д.м. - съдебна медицина, проф. д-р К. – микробиология и вирусология и д-р М. –пулмология и физиатрия/. По делото няма данни някой от тях да е в професионална зависимост или да е част от ръководния състав на МБАЛ „*“ гр. П., което в допълнителна степен изключва съмненията в тяхната обективност и безпристрастност.

Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че вещите лица са изготвили и депозирали заключението си под страх от наказателна репресия, след като разследващите органи са разяснили правата и задълженията им, включително и отговорността им по чл.291 НК за даване на невярно заключение.

Обобщено, съставът на експертизите е законен и вещите лица отговарят на условията по чл.151, ал.1 НПК. Разследващите органи са 4 проверили самоличността им, тяхната специалност и компетентност, както и наличността на основание за отвод и след като не са констатирали процесуални пречки за участие, са им връчили постановлението за назначаването на експертизата, като са им разяснили правата и задълженията, както и отговорността, която носят, ако дадат невярно заключение.

Поради това настоящият състав не намира основания да счита вещите лица, изготвили заключението по КСМЕ за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.

Тук е мястото да се отбележи, че е недопустимо „недобросъвестност“ да се приема априори, без да са налице конкретни факти за това или този извод да се обосновава със собствена преценка за правилността и адекватността на проведеното лечение. Дори някой от жалбоподателите да притежава медицинско образование /каквито данни по делото не са събрани/, неговата преценка за действията на лекарите не може да дискредитира заключението на вещите лица, защото като страна по делото всеки един от жалбоподателите е заинтересован пряко от неговия изход, което от своя страна сочи на пристрастност и предубеденост. Ако пострадалата П. беше съобразила горепосочените обстоятелства, тогава би стигнала до различен извод, а именно, че съмнение в обективността на вещите лица липсва, както и че нейната субективна преценка за правилността на лечение на съпруга й не може да се противопостави на заключението на вещите лица.

Пострадалата П. и адв. Ч. отправят упрек, че разследването не е извършвано в насока откриване на медицинските лица, които не са изпълнили задълженията си относно правилното и своевременно диагностициране и намиране на причината, поради която А. П. е починал, а са изложени аргументи само в полза на медицинския персонал.

Жалбоподателите не са съобразилаи обаче, че за да бъде търсена наказателна отговорност на някое от медицинските лица, ангажирани с лечението на пострадалия А. П. по чл. 123 от НК е необходимо да бъде установено по надлежен и несъмнен начин обемът, видът и своевременността на медицинските действия, които е следвало да бъдат извършени от тях, така че да бъде избегнат тежкият съставомерен резултат, изразяващ се в настъпването смъртта му. На изясняване подлежи дали дължимото поведение е било осъществено в пълен обем или в него са установени пропуски, напр.

5 действия, които да са били пропуснати, или да не са извършени правилно или в необходимия обем или пък да са били забавени, респ. несвоевременни.

Когато е установено, че причините не се състоят в посочените от нормата на чл. 123, ал. 1 от НК „незнание или немарливо изпълнение" на дейността, представляваща източник на повишена опасност, то тогава наказателна отговорност на което и да е от свързаните с лечението на пациента медицински лица не може да бъде ангажирана. Не без значение за настъпилия летален изход е и поведението на самия пострадал А. П., който е отказал прием в лечебно заведение след извършения му преглед по спеешност в гр. * и така сам е забавил лечението си.

В случая органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Разпитани са всички лица, които са имали отношение към лечението на пострадалия. Показания за състоянието му, преди възникване на здравословния му проблем са дали и всички негови близки, вкл. личния му лекар д-р Г. Събрани са всички необходими писмени доказателства, като към делото е приложена вкл. цялата медицинска документация, свързана с историята на заболяванията му от 2005г. до смъртта му. Назначени са необходимите експертизи за събиране на доказателства, чрез използване на професионалния капацитет на лица, притежаващи необходимите професионални знания. В тази насока органите по разследването не търпят упрек, защото тяхната основна задача е да положат всички процесуални усилия за установяване на обективната истина, като това следва да бъде сторено по реда и със средствата предвидени в НПК.

След като разследването е обективно, всестранно и пълно и е установено с необходимата категоричност, че липсват данни за неправилно, неадекватно и несвоевременно действие или бездействие на някое от медицинските лица, което да е в причинно - следствена връзка с настъпилата смърт оплакването на защитата, че не са открити такива медицински лица, които да не са изпълнили служебните си задължения е неоснователно.

Останалите възражения в жалбите са насочени към анализа на доказателствата както от прокурора, така и от първоинстанционния съд. По същината си с аргументите се цели опровергаване на фактическите изводи, направени от прокурора и от съда по същество за отсъствието на пряка причинно-следствена връзка /единен и непрекъснат причинен процес/ между 6 действията на лекарите и настъпилата смърт на пациента. Твърди се, че медицинския персонал е допуснал пропуски при диагностицирането на причината, поради която П. е починал. Критикуват се действията на лекарите, като в тях жалбоподателката П. съзира неправилност при тяхното осъществяване.