Определение № 1009 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 09.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от М. Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601253 по описа за 2024 година

С определение от 11.09.2024 г. по НОХД № 4450/2024 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 1 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Със същото определение СГС е оставил без уважение искането на защитата на подс. Р. Р. Р. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека.

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е ограничено правото на защита на подсъдимия, защото тезата на прокуратурата е ясна и не съществува противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив. Изтъква се, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246, ал. 23 НПК и на задължителните насоки залегнали в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Излагат се пространни съображения защо обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и с него ясно е определен предмета на доказване. Развиват се и доводи, че посочените от съда обстоятелства не водят до противоречия и непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да върнато на СГС за продължаване на съдебното производство.

Срещу определението на първостепенния съд е постъпила и частна жалба от адв. И.

В., защитник на подс. Р. Р. Р., в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата 1 на подс. Р. Р. Р. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека.

Развиват се доводи, че съдът е констатирал негодност на обвинителния акт по отношение на квалифициращото обстоятелство и, че понастоящем е установено единствено държането на фентанил, примесен с парацетамол и с неустановено количество. Във връзка с констатираната от съда завишена степен на обществена опасност на дееца, защитникът моли да се съобрази, че последните противообществени прояви на подсъдимия са отпреди повече от 10 години. Изтъква се също, че подс. Р. е с влошено здравословно състояние, от няколко месеца е прикован на инвалидна количка, и това на практика елиминира възможността той да извърши престъпление. Изразява се несъгласие с възприетото от първия съд, че мярката за неотклонение „домашен арест” с електронно наблюдение е неприложима, тъй като електронното устройство би попречило на апаратното изследване, защото електронното устройство може да бъде свалено по време на апаратното изследване.

В заключение се отправя искане частната жалба да бъде уважена и на подс. Р. Р. да бъде определена по-лека мярка за неотклонение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест и в частната жалба доводи, намира за установено следното.

Частният протест е основателен, а частната жалба е неоснователна.

С определение от 11.09.2024 г. по НОХД № 4450/2024 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 1 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Със същото определение СГС е оставил без уважение искането на защитата на подс. Р. Р. Р. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека.

Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото.

Първостепенният съд е констатирал следното.

На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Р.. И това е така, защото внесеният от СГП обвинителен акт не може да изпълни своето предназначение да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване предмета на делото и осъществяването на правото на защита в съдебната фаза - тъй като в обстоятелствената му част не са конкретизирани в достатъчна степен правно значимите факти, очертаващи предмета на повдигнатото обвинение във връзка с целта за разпространение на наркотичните вещества.

Първостепенният съд е посочил, че в конкретния случай е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт относно целта за разпространение, което не може да бъде преодоляно, чрез провеждане на съответните съдебно следствени действия в хода на съдебната фаза на наказателния процес.

Първоинстанционният съд е счел, че в настоящия случай в обстоятелствената част се съдържат хипотези относно изпълнителното деяние от състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Р., или по-конкретно в частта, касаеща специалната цел от обективната страна на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Р., а именно касаеща твърдяното от прокуратурата 2 разпространение на инкриминираното високорисково наркотично вещество. Подчертано е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че подсъдимият Р. е имал намерение да продаде наркотичното вещество на неустановени в хода на разследването лица. Именно тази хипотеза, намерила място в обвинителната теза, води до нарушаване правото на защитата на подсъдимия и неговата защитници, тъй като същите са изправени пред невъзможността да се защитят в хода на съдебната фаза на наказателния процес срещу точно определени факти и обстоятелства, за които липсват конкретни данни и каквито не се сочат от прокурора в обвинителния акт. Първият съд е приел също, че обстоятелството дали подс. Р. до датата на инкриминираното деяние се е занимавал с разпространение на наркотични вещества и какви, как и по какъв начин ги е разпространявал, както се твърди от държавния обвинител, е ирелевантно за предмета на доказване по настоящето дело.

Софийският апелативен съд не споделя виждането на първостепенния съд в частта, че е налице допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение и приема, че всъщност атакуваното определение е постановено в разрез с изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При изготвяне на обвинителния акт изобщо не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изложената фактология и изводи на прокурора, свързани с целта за разпространение. Липсва неяснота или непълнота на обвинението, което води и до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Това е така, защото прокурорът е описал факти, свързани с предходната престъпна деятелност на подсъдимия, които не са без значение, както неправилно е приел първостепенният съд.

Посочени са вида и количеството на наркотичните вещества, мястото и времето на намирането им, а също и тяхната стойност. При така възприетите от прокурора факти той е направил извод, че наркотичните вещества са държани от подс. Р. с цел разпространение.

Това твърдение на прокурора не е произволна хипотеза, а е свързано с цялостното описание на престъпното деяние и механизма на неговото извършване. От друга страна следва да акцентира на това, че целта за разпространение е едно бъдещо събитие, за което не могат да бъдат посочени конкретни факти, относно това на кого е целял подс. Р. да разпространи наркотичните вещества. Поначало за съставомерност по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК е достатъчно да се установи специална цел за разпространение, а не фактическо разпространение /предаване/продаване/ на конкретно лице или лица, което е криминализирано по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 НК. От друга страна при достатъчни фактически обстоятелства, както е в конкретния случай, установяването на целта за разпространение е въпрос по съществото на делото и ако това квалифициращо обстоятелство не се докаже по несъмнен начин, няма никаква пречка подс. Р. да бъде оправдан по това обвинение и осъден по по-леко наказуем състав или пък изобщо да бъде оправдан.

Така, в конкретния случай прокуратурата е положила усилия и е изложила всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Описаната в обвинителния акт фактология е ясна, точна и конкретна, така че подсъдимият да е в състояние в пълнота да разбере обвинението и да се защитава адекватно.

Въззивният съд не констатира непълнота и/или неяснота във фактическата рамка на обвинението.

В заключение може да се обобщи, че фактическите и юридическите предели на обвинението, са ясно и разбираемо описани и това е постигнато чрез съответствието между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК и е в синхрон с постановките залегнали в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и подс Р. може да организира своята защита в пълнота, в хода на съдебната фаза на наказателния процес, която е централна.

С оглед на изложеното атакуваното определение на СГС, следва да бъде отменено в частта, с която е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокурора.

Атакуваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата на подс. Р. Р. Р. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека е правилно и законосъобразно.

Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на 3 страните първостепенният съд с основание е приел, че по отношение на подс. Р. не съществува опасност от укриване при определянето на по-лека мярка за неотклонение.

Отчетено е обстоятелството, че по отношение на подсъдимия е повдигнато обвинение, с твърдения за извършено от него тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода" повече от 5 /пет/ години. Правилно първостепенният съд е приел, че от материалите по делото се установява, че подс. Р. е лице с изключително обременено съдебно минало, като от приложената справка за съдимост е видно, че се касае преимуществено за престъпления свързани с държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, което на свой ред води до извода, че се касае за лице с висока степен на обществена опасност, не само поради повдигнатото му обвинение от страна на държавното обвинение, инициирало настоящето наказателно производство, но и предвид упоритостта на извършване на престъпления от един и същи вид, при което същият се откроява и като лице с трайно установени престъпни навици. Очевидно е, че наложените на подсъдимия наказания до момента, не са изиграли своето поправително и възпитателно въздействие. Поради това първостепенният съд с основание е заключил, че при изменение на мярката за неотклонение в по-лека е налице реален риск от повтаряемост на престъпната дейност.

Нужно е да се отбележи също, че последното осъждане на подсъдимия е със споразумение, в сила от 16.11.2018 година. След това с определение на СРС, 103 състав по НЧД № 6933/2018 г., в сила от 06.03.2019 г., по отношение на подс. Р. Р. е извършено групиране на наказанията. В тази връзка неоснователно е възражението на защитата, че подсъдимият не е извършвал престъпления в продължение на повече от 10 години.

Очевидно е, че с оглед на наложените наказания, подс. Р. за известен период от време, когато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” или е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода”, обективно е бил лишен от възможността да извършва престъпления.

Във връзка с това коя е адекватната мярка за неотклонение първата инстанция е съобразила и експертното заключение на съдебномедицинската експертиза за подсъдимия Р., а и дадените от вещите лица разяснения в хода на изслушване на експертизата пред съответния съд. Така в своите разяснения вещите лица са посочили, че евентуалното поставяне на електронна гривна на подсъдимия, при една по-лека мярка за неотклонение, каквато е мярката за неотклонение "домашен арест", би попречила на извършване на медицинските изследвания по отношение на подсъдимия Р., които са препоръчани от тези вещи лица, а именно ЯМР и ЕМГ. Поради това първият съд е приел, че една по-лека мярка за неотклонение като „домашен арест" с поставена електронна гривна би попречила на подсъдимия Р., предвид всички изложени за него медицински доводи за влошено здравословно състояние, да му бъдат извършени предписаните изследвания.