Решение № 23534 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23534 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110151271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от ищеца *************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Х. И., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в

*******************************************е, при условията на евентуалност – за осъждане на ответника Д. С. Б., ЕГН **********, в качеството му на наемател на топлоснабден имот, находящ се в *******************************************е, с присъединен абонатен № ******, да заплати сумата от 2838,83 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 689,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 21.08.2024 г.

В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът не е сключили договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но е използвал и не е заплатил топлинна енергия за 1 топлоснабден имот, находящ се в

*******************************************е. Посочва, че ответникът, като не е сключил договор при ОУ за доставка на ТЕ, се е обогатил без основание за сметка на дружеството – снабдител и дължи да му върне, при условията на солидарна отговорност, онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № 0У033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ***************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Х. И., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Н. К., с който оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения за наличие на сключен договор за наем от 01.10.2026 г. с евентуалния ответник по делото – Д. С. Б.. Твърди, че срокът на наемното правоотношение било удължено за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г., с допълнително споразумение от 01.09.2021 г., сключено към договора за наем. Сочи, че е изпратил уведомление до ищеца с приложен договор за наем и споразумение от 01.09.2021 г., с което е изпълнил изискването за съобщаване на ищеца за промяната в ползвателя на имота и е сменил титуляря на партидата. Поддържа, че за процесния период наемателят е отговорен за заплащане на доставената топлинна енергия. Твърдението на наемателя, че е преустановил ползването на имота, не означавало, че наемното правоотношение е било прекратено. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК евентуалният ответник Д. С. Б., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв.

А. А., с който оспорва евентуалната искова претенция като неоснователна.

Оспорва да е бил собственик на процесния имот за сочения в исковата молба период. Сочи, че периодът, в който е съществувало наемно правоотношение касателно исковия имот, предшества процесния. Сочи, че представеното извлечение по месеци не отразява реалното потребление. Поддържа, че в процесния имот липсва монтиран топломер, тоест – не е извършен реален 2 отчет на доставената и потребена топлинна енергия в имота. Моли за отхвърляне на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , в тежест на ищеца е докаже: 1. доставянето през процесния период от ищеца на топлинна енергия в процесния имот и ползването й ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответника и обедняването на ищеца поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на ползваната топлинна енергия. При установяване на горните факти в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички останали заявени в отговора правоизключващи възражения. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже: 1.парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № ****, дело № 26 от 2010 г. на нотариус Й. Л., И. Х. И. е закупил търговски обект – кафе, с обща площ 52,40 кв.м., находящ се в *******************. На 01.10.2016 г., ответникът И. сключва договор за наем на посочения обект с Д. Б. със срок от 5 години. Във връзка с този договор за наем е подадено заявление до ******************* от 27.10.2016 г. от Д. Б., с което заявява желание да бъде сключен договор с ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като е сключен такъв на 27.10.2016 г. със срок на договора пет години от 01.10.2016 г.

От допълнително споразумение от 01.09.2021 г. към договор за наем от 01.10.2016 г., с неоспорена и неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК се установява, че страните сключват анекс, съгласно който удължават срока на договора с още 10 години, считано от 01.10.2021 г. Видно от декларация с рег. № **** от 14.08.2023 г. на нот. В. Я., И. И. дава съгласие пред ******************* Д. Б. да бъде купувач на топлинна енергия от 3

01.10.2021 г. до 01.10.2023 г. Със заявление от 12.08.2023 г. наемателят подава ново заявление до ищеца, с което заявява, че желае да сключи договор с ищеца и прилага горепосочената декларация от 14.08.2023 г.

Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЕ, топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди.

Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в §1 от ДР на ЗЕ, като съгласно т. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно т. 33в "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Съгласно §1а от ДР на Закона за енергетиката, законът въвежда изискванията на ДиректИ. № 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, с която е дадено определение за "битов клиент", а именно клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, 4 т. 10/, а за "небитов клиент" - физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Съгласно чл. 2, т. 7, „клиент“ е клиент на едро или краен клиент на електроенергия, като в чл. 2, т. 8 е дефиниран „клиент на едро“, като физическо или юридическо лице, което купува електроенергия с цел препродажба в рамките на системата, в която то е установено, или извън нея, а в чл. 2, т. 9, „краен клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствено ползване.

При анализ на горецитираните разпоредби, съдът приема, че водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. Съдът приема, че доставяната в процесния имот топлинна енергия е била ползвана от ответника Б. във връзка с осъществявана търговска дейност /противното не се и установява от данните по делото/. Същата е била в дълготрайни наемни отношения със собственика И. И./ виж договор за наем от 01.10.2016 г. и допълнително споразумение от 01.09.2021 г./ за топлоснабдения търговски обект: кафе - сладкарница. По делото не се установява да е сключен писмен договор между някой от тях и ищеца в процесния период, поради което отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Спорен е въпросът кой е пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на ответника И. за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Доказването трябва да е пълно и главно – да създаде непоколебимост в извода на съда, че този факт се е осъществил. В разглеждания случай обаче това не е сторено. По делото са приети като неоспорени от ответника Б. допълнително споразумение от 01.09.2021 г. към договор за наем от 01.10.2016 г., с неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, съгласно което срокът на договора за наем е продължен с още 10 години , считано от 01.10.2021 г., както и декларация с рег. № **** от 5

14.08.2023 г. на нот. В. Я. , И. И., с която дава съгласие пред ******************* Д. Б. да бъде купувач на топлинна енергия от 01.10.2021 г. до 01.10.2023 г., поради което съдът приема, че по делото е установено, че ответникът И. е предоставил в исковия период ползването на процесния топлоснабден обект на ответника Б.. Обстоятелството, че в процесния имот партидата за 2022-2023 г. се води на собственика не води до различен извод. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Ето защо, съдът приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на първия ответник за претендираното вземане за неоснователното обогатяване, но се легитимира като такъв спрямо втория ответника Б. предвид горните съображения.