Решение № 6018 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6018 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500143 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №143/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999, гр.София срещу решение №20335 от 10.11.2025 г постановено по гр.д.

№58021/2024 г на СРС , 169 състав , поправено с решение №946 от 16.01.2026 г и решение №7240 от 20.04.2026 г по същото дело в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Х. Д. М., ЕГН ********** от гр. София сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди от публикуване на 02.09.2024 г на сайта www.pik.bg на статия със заглавие: „Скандал! По заповед на Г.Г. и аверите му Х. М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“, ведно със законната лихва от 02.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането ; и сумата от 120 лв разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Твърдение за престъпление може да се подкрепи и без да е налице влязла в сила присъда .

Според св.В.И. предходна публикация от сайта crimesbg.com е била проверена чрез източници от МВР и „криминалния контингент“ , а самата информация е била с обществена стойност по случай на неразкрито убийство . Всичко е било въпрос на разследване , а съпричастността е евентуална и предстои да се установи . Въззивникът е публикувал „отсъстващо съобщение на пресцентъра на МВР“ като са спазени журналистическите стандарти . Самият Г.Г. е разпитван от ГДБОП по този случай и той признава това в интервю за БНТ. В случая липсва разгласяване на наистина или приписване на престъпление 1

.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . В процесната статия има доказано неверни твърдения и внушения за съдружие за извършване на убийство . Липсва цитиране на предходна публикация и е нарушена журналистическата етика . С публикацията са нанесени значителни неимуществени вреди на ищеца , а срещу последния никога не е имало наказателно преследване за визираната „престъпна дейност“ .

Недопустимо съгласно чл.266 ГПК е позоваването на интервю на Г.Г. пред БНТ , а и същото е ирелевантно по делото .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.11.2025 г и е обжалвано в срок на 08.12.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното:

Според приложен констативен протокол от 03.09.2024г., изготвен от помощник нотариус М.С. при нотариус Б.Н. с район на действие СРС, към който е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от интернет страница https://pik.bg/, със заглавие „Скандал! По заповед на Г.Г. и аверите му Х. М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“. В същата се обсъжда убийството на Д. П., баща на Д. П., като се посочва, че то е поръчано от Г.Г. и „аверите му“ Х. М. и Н.Г.. Изложено е, че убийството е инициирано от Г.Г. и „десните му ръце“ Х. М. и Н.Г., като повод за убийството било спречкване между Д. П. и Х. М., който изгонил бореца от тренировка. След това бащата Д. П. отишъл в „Дианабад“ да се разбере с „аверите“ на Г.Г.. Допълнително е посочено, че убитият П. имал общо с транзит на хероин от Близкия изток към Западна Европа.

Установява се от представено актуално състояние на Сдружение „Българска федерация по борба“, че същото се представлява от Х. Д. М. и В.Р.Р., а членове на управителния му съвет са Д. Г.Г., Н.К.С., В.Х.В., А.Т.Л., В.К.С., Х.М.К., М.Г.П., Н.Б.Г., В.Р.Р., Г.Д.Г., Х. Д. М., И.М.И., М.М.М..

Не се спори между страните , че „ПИК НЮЗ“ ЕООД е собственик и администратор на електронна информационна медия със следния електронен адрес – „www.pik.bg“, на който сайт на 02.09.2024 г., била публикувана статия със заглавие: „Скандал! По заповед на Г.Г. и аверите му Х. М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д.

2

П.“.

Според разпитания пред СРС свидетел П.М.С. , същият познава ищеца от 2013г., покрай борбата. Преди публикуването на процесната статия се виждали поне два-три пъти в месеца.

След това го бил търсил да се виждат, както и други техни приятели, но той отказвал, защото бил притеснен от нещата, които са написани за него. Бил подтиснат от написаното в статията и мнението на хората, заради нея. Притеснявал се как ще бъде приета тази информация от детето му, когато порасне. В статията пишело, че той е една от мутрите на Г., които са пребили до смърт борец. Към онзи момент ищецът бил председател на Федерацията. Притеснявал се, че тази статия ще повлияе на мнението на клубовете за него.

Бил подтиснат, отслабнал, напрегнат и стресиран. Притеснявал се как ще бъде коментиран, а не страх, че ще бъде задържан, осъден. Не му било известно ищецът да има връзки с криминално проявени лица.

Според разпитания пред СРС св.С. С. /приятел на ищеца/ , последният бил много притеснен от статията , затворил се в себе си и не искал да излиза . Ищецът отслабнал , бил в депресия и със задравословни проблеми . Обтегнали се отношенията със жена му .

Според разпитания пред СРС свидетел В.М.И., същата е служител на медийна група „Селевкиди“, която придобила „Пик“ ООД . Свидетелката имала редакторски и журналистически задължения. Наблюдавала съдържанието на всички медии в групата, включително на Пик. Участвала в оперативки, планьорки, набелязвала темите на отделните медии, наблюдавала как се събира информацията, пишела статии, редактирала статии, писани от друг. В края на м. август 2024г. постъпила информация като едно от местата, от които постъпила тази информация бил сайт crimesbg.com и от който по принцип ползвали информация, но не можели да установят кой е негов собственик. В този сайт била публикувана информация и започнали проверка от свои източници, които потвърдили изложените в нея факти. Било взето решение статията да бъде копирана. Не било ясно кой е авторът на статията, защото не била подписана. От практиката си били установили, че голяма част от статиите, които се публикуват там във времето се потвърждавали. Не знаела дали са се позовали на crimesbg.com при публикуване на статията на сайта на ПИК, но това следвало да се направи, съобразно добрата практика, когато статията е изцяло копирана, както е в случая. Източниците, които били потвърдили информацията били от МВР и службите, както и от т.нар. „ъндърграунд“ - лица от криминалния контингент. Било потвърдено от хора от „репресивния апарат“, че се работи по такава версия. Месец след излизане на статията била извикана за разпит в ГДНП и СДВР. Останала с впечатление, че тези разпити се извършват във връзка с дела, които целят установяване на тази информация, но не са започнали със статия на Пик Нюз. Синът на Г.Г. бил член на федерацията по борба, на която бил председател ищецът. Служители на МВР й били казали, че информацията е достоверна и по нея се работи. Медийна група „Селевкиди“ имала сайт crimes.bg, който бил различен от crimesbg.com, който се появил много по-късно – през 2019-2020г. В сайта публикували служители, които имат администраторски права.

От правна страна СРС е приел , че в случая от събраните по делото доказателства се 3 установява и не е спорно между страните, че на регистрираната от ответника интернет страница „www.pik.bg“е публикувана статия с посоченото в исковата молба съдържание.

В чл.39 – чл.41 от Конституцията на РБ и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но същото не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. В решение №7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. №1/96 г.

Конституционният съд на РБ постановява следното: „Отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи”.

Според СРС следва да се има предвид, че в разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2, чл.41, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България, чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/ правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително на 4 това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в това число нейните чест, достойнство и добро име/. Според решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство” свободата на словото е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек .

Според СРС следва да се има предвид и решение №7 от 4.VI.1996 г. по конст.д. №1/96 г. на Конституционния съд , според което конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична критика, особено на публични личности. Публичната критика на една публична личност по начало е законно действие на всеки гражданин в демократичното общество.