Решение № 95 от 24.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002510 по описа за 2020 година

, взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на „Атрокс Логистик“ЕООД, ЕИК 201727079, чрез адв.Д.Б. от САК насочена против Решение № 1852/06.03.2020 г. по гр.д. № 5900/2019 г. по описа на СГС, ГО, с което е бил уважен предявения против въззивното дружество положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.

417 от ГПК от В.И.В. от гр.*** за признаване за установено, че „Атрокс Логистик“ЕООД дължи на ищеца сумата от 15 000 евро, представляваща непогасени задължения по договор за заем, обективиран в протокол от общо събрание на „Атрокс логистик“ООД от 06.04.2017 г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието от нотариус К. Б., № 617 от РНК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК – 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 30826/2018г. по описа на СРС – 25 състав.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делоот писмени доказателства/, довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон. Наведени са подробно доводи в подкрепа на тази оплаквания.

Като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на обжалваното решението и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител, 1 оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417 о т с . к . о т ВВ.И.В. от гр.*** против „Атрокс Логистик“ЕООД.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърденията, че страните по делото били обвързани от договорни правоотношения, основани на договор за заем и на сключена във връзка с изпълнението му спогодба с нотариална заверка на подписите, включваща съдържащо се задължение за изплащане на сумата от 15 000 евро. Последната била обективирана в Протокол от заседание на общо събрание на „Атрокс логистик“ООД, проведено на 06.04.2017 г. с нот.заверка на подписите рег. № 6550 и удостоверяване на съдържанието с рег. № 6551 на нотариус К. Б..

Ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора и спогодбата да заплати посочената сума, поради което и ищецът подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било уважено. В следствие на това същият се снабдил с такава и издаден въз основа на нея изп.лист за посочената сума, ведно със законната лихва за периода 15.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащането й, както и разноски по заповедното производство в размер на 1 292 лв.

В срока по чл.414 ГПК ответното дружество подало възражение, поради което е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че в полза на ищеца съществува вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

В срока за отговор по исковата молба ответното дружество е депозирало такъв, в който е оспорило предявения иск по основание и размер.

Оспорило е фактическите твърдения на ищеца, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, основано на договор за паричен заем.

Твърдяло е от своя страна, че договорът за заем е реален, а по сметката на дружеството никога не са постъпвали парични средства от ищеца с основание договор за заем.

Въвело е възражение, че протоколът от заседание на Общото събрание на дружеството от 06.04.2017 г. е неистински документ. В допълнително становище е поддържал и че същият бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави, тъй като задължава дружеството без да съществува предходно правоотношение; че представлява злоупотреба с права и заобикаляне на закона; че противоречи на закона; че липсва основание; че е унищожаем, поради измама.

Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

От фактическа страна:

2

Приобщеният като писмено доказателство Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците „Атрокс логистик“ ООД от 06.04.2017 г. установява, че на посочената дата е било проведено такова, на което са присъствали съдружниците К. Н. Д. и В.И.В..

На същото са взети единодушно общо три решения: 1/за промяна на дружествения договор в насока, че всички решения на ОС следва да се вземат с обикновена писмена форма без нот.заверка на съдържанието и подписите; 2/ за освобождаване на съдружника и управител В.И.В., който прехвърлил всичките си дялове на К. Д.; и 3/ за уреждане на финансовите отношения между дружеството и напусналия съдружник В., като ОС взело решение, че във връзка с предоставен заем от съдружника В.В. на дружеството „Атрокс Логистик” ООД в размер на 32 000 евро, съгласно Договор за паричен заем от 24.02.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2013 г. и закупуване на следните товарни МПС – 1.

Лекотоварен камион – марка „МАН” модел „TGL” 150, с посочени рама и регистрационен номер, закупен изцяло със средства на съдружника В.В. и 2. Лекотоварен камион марка „МЕРЦЕДЕС” модел „АТЕГО” 818 Л, с посочени рама и регистрационен номер, закупен с 50% от средствата на В.В., да се учреди особен залог за обезпечаване на сумата от 15 000 евро, представляваща оставащата дължима част от заема, предоставен от В. на „Атрокс Логистик” ООД. Според взетото решение сумата от 15 000 евро следва да се заплати на В.В. в едногодишен срок от подписване на протокола на 12 месечни вноски, платими до 20-то число на текущия месец, като първата вноска е дължима на 20.05.2017 г. В случай, че се изплаща дължимия заем В. може да упражни заложното си право и да продаде гореописаните МПС.

Обсъденият протокол от ОСС е с нотариално удостоверяване на подписите на съдружниците, с рег.№ 6550/06.04.2017г. и отделно нотариално удостоверяване на съдържанието на документа, с рег. № 6551, том 3, № 27, по описа на нотариус К. Б., № 617 от РНК.

Доколкото въззиваемият-заявител в заповедното производство е представил протокола от ОСС към заявлението си по реда на чл.417 ГПК, в хода на производството пред първоинстанционния съд същият е ангажирал като писмено доказателство и Договор за паричен заем от 24.02.2012 г.

Според съдържанието му договорът е сключен между В.И.В., като заемодател, и „Атрокс логистик” ООД, представлявано от управителя К. Н. Д., като заемател, и със същия заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 32 000 евро, а последният се е задължил да върне заемната сума в сроковете и по начина, уговорени в договора.

Страните са се съгласили в чл.2 от договора, че заемната сума се предава от заемодателя на заемателя чрез следните способи: 1/ на траншове за закупуване на товарни автомобили; 2/ чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка в УниКредит Булбанк АД; или 3/ на траншове в брой. Съгласили са се и че заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на лихва, в размер на 4,75% годишно.

Уговорен е и срок за връщане на заетата сума – до 24.02.2017 г. /чл.4 от договора/, а следващият чл.5 е установил между страните, че връщането на заемната сума и дължимата лихва ще се осъществи на части по банков път, по допълнително посочена от заемодателя банкова сметка.

Обсъденият договор е подписан от двете страни, вкл. е положен печат на дружеството заемател.

Страните по делото са били обвързани и от друго съглашение – допълнително споразумение от 01.12.2013 г. към договора за паричен заем, според което заемателят „Атрокс логистик”ООД се е задължил да заплаща на заемодателя В.И.В. сумата от 1000 евро или левовата им равностойност по курса на БНБ, всеки месец между 20-то и 30-то число, считано от 01.01.2014 г., като възнаграждение за закупените от заемателя с пари от 3 заемодателя МПС-та, конкретизирани като: 1. Лекотоварен камион – марка „МАН” модел „TGL” 150, с посочени рама и рег.номер, закупен изцяло с пари от заемодателя и 2.

Лекотоварен камион марка „МЕРЦЕДЕС” модел „АТЕГО” 818 Л, с посочени рама и рег.

Номер, закупен с 50% с парите на заемодателя.

В споразумението изрично е уточнено, че сумата от 1000 евро, уговорена като възнаграждение за закупените от заемодателя МПС-та, не се отнася до сумата, касаеща договора за паричен заем от 24.02.2012 г., както и че не променя условията по него, като тази сума ще бъде предавана от заемателя на заемодателя в брой срещу разписка всеки месец в офиса на заемателя между 20-то и 30-то число на текущия месец.

Уговореното задължение според чл.4 от доп.споразумение е ограничено темпорално от 01.01.2014 г. до 24.02.2017 г.

Приобщеното удостоверение № 433200/29.11.2019 г. от МВР – СДВР, отдел „Пътна полиция” е установило, че товарен автомобил „МАН ТГЛ 7,150” с посочени идентични със споразумението рама и рег.номер на 15.05.2019г. е регистриран на „РМ АУТОГРУП” ЕООД и към 13.11.2019 г. няма данни за промяна в собствеността. Съответно - товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АТЕГО 818 Л” с идентични в споразумението рег.номер и рама на 24.07.2012г. е регистриран на „Атрокс логистик” ООД и към 14.11.2019г. няма данни за промяна на собствеността.

Страните по делото не са спорили и е установено от ангажираното от страна на въззивното дружество банково извлечение от банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД за 2012 г., че по същата не са постъпвали суми по нареждане на въззиваемия на каквото и да е основание.

На 15.05.2018 г. заемодателят В.В. подал заявление пред РС София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу заемополучателя „Атрокс логистик“ЕООД за сумата от 15 0 0 0 евро, представляща остатък от главница по договор за заем. Като документ, от който произтича вземането, заявителят посочил протокола от ОСС на „Атрокс Логистик“ООД от 06.04.2017 г. с нот.даверка на подписите и съдържанието.

По подаденото заявление в РС София било образувано ч.гр.д. № 30826/ 2018 г., по което на 29.08.2018 г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу „Атрокс логистик“ЕООД за сумата от 15 000 евро, непогасени задължения по договор за заем, обективиран в Протокол от ОСС на држеството длъжник от 06.04.2017 г., ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. до околчателното изплащане на вземането и 1 292 лв. разноски по заповедното производство.

Въз основа на нея и на издаденият изп.лист заявителят образувал изп.дело № 978/2018 г. пред ЧСИ М. М. - № 786 от РКЧСИ, който връчил на 11.10.2018 г. дружеството длъжник, чрез управителя му К. Д., покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедна за изпълнение.

На 23.10.2018 г. от дружеството длъжник, чрез законния му представител, е постъпило възражение по чл.414 ГПК с изявление, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С молба от 24.10.2018 г. и К. Д. е заявил пред заповедния съд, че прилага разплащателни документи, че е погасявал редовно договора за заем /л.15 – л.41 от ч.гр.д.№ 30826/2018 г./ и е поискал спиране на изпълнението по изп.д. № 978/2018 г. по описа на ЧСИ М..