Определение № 850 от 01.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Велико Търново, 29.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Димо Колев

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско дело № 20234100500599 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.1,т. 2 ГПК вр. чл.248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Д. Б. С., ЕГН: ********** чрез адв. Д. Б., с която се обжалва Определение № 1485/13.07.2023г. по ч.гр.д.

725/2023г. по описа на Районен съд- Велико Търново, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в полза на Кооперация „В.“ била издадена заповед № 269/08.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която била обезсилена поради непредявяване в срок на иск по реда на чл. 422 от ГПК, след като длъжникът С. подал възражение. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е отхвърлил искането на Д. С. за изменение на Определение № 1349/21.06.2023г. за присъждане в полза на длъжника С. сумата за платено адвокатско възнаграждение. Изразява становище, че фактът, че дългът е бил платен от другия длъжник, означава, че кооперацията няма правен интерес от предявяване на установителен иск против жалбоподателя, а правният интерес обуславява издаването на заповед за изпълнение. Също така, счита, че непредявяването на установителен иск означава, че кооперацията е образувала съдебно производство, което е било прекратено поради нейното поведение, и съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК жалбоподателят има правото на разноски.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от К „В.“, гр. В. Т., ЕИК: ., в който се взема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определението на ВТРС.

Счита, че постановеното определение е правилно и обосновано, като не са допуснати нарушения.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и 1 отговора на същата, доказателствата по делото и нормативните разпоредби, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. По същество се явява основателна.

Производство по ч.гр.дело № 725/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново е било образувано въз основа на подадено от кредитора К „В.“, ЕИК: . заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като е посочено, че същото е за парично вземане в размер на 4154 лв., ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, произтичащо от Запис на заповед от 05.04.2012г. Посочено е, че на 05.04.2012г. в полза на К „В.“ е издаден запис на заповед от Д. И. М. на стойност 4154 лв. с падеж на 19.06.2015г., а поръчители са лицата С. Д. Х., Д.

Б. С. и К. Б. И.. Посочено е, че записът е предявен за плащане на 19.06.2015г. на издателя и на поръчителите и не са извършване плащания по него. Моли да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на К „В.“, ЕИК: ., с който да се разпореди длъжниците Д. И. М., ЕГН:

**********, С. Д. Х., ЕГН: ., Д. Б. С., ЕГН: ********** и К. Б. И., ЕГН:

********** солидарно да заплатят на К „В.“ ЕИК: . сумата от 4154 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното издължаване, както и на осн. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер 83,08 лв., представляващи внесена държавна такса.

С Разпореждане № 1072/08.03.2023г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение солидарно срещу С. Д. Х., Д. Б. С. и К. Б. И. за сумата 4154 лева, ведно със законната лихва от входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането и сумата 83,08 лева – разноски за заплатена държавна такса, като оставя без уважение и отхвърля искането за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу солидарния длъжник Д. И. М.. Съдът допуска незабавно изпълнение на настоящата заповед за изпълнение на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и разпорежда издаване на изпълнителен лист. Въз основа на посоченото разпореждане е издадена Заповед № 269 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.03.2023г.

Постъпило е възражение на основание чл. 414 от ГПК от С. Д. Х. с вх.

№ 7066/15.04.2023г., след като Покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са й връчени на 09.04.2023г. Във връзка с подаденото възражение с Разпореждане № 1853/20.04.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на солидарния длъжник С. Х. в едномесечен срок, като са посочени последиците от неизпълнение, и е спряно по силата на закона изпълнението на заповед № 269 по отношение на С. Х..

След връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, длъжникът Д. Б. С. е подал 2 възражение от 09.05.2023г., в което заявява, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като вземането по процесния запис на заповед е погасено по давност. Претендира разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. С разпореждане № 2131/09.05.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на солидарния длъжник Д. С. в едномесечен срок, като са посочени последиците от неизпълнение, и е спряно по силата на закона изпълнението на заповед № 269 по отношение на Д. С..

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К. Б. И. е връчен на 02.05.2023г.

След извършена справка е установено, че няма заведено гражданско дело със страни К „В.“ срещу С. Д. Х. за периода от 26.04.2023г. до 26.05.2023г., както и срещу Д. Б. С. за периода между 11.05.2023 до 12.06.2023г., поради което с Определение № 1349/21.06.2023г. съдът обезсилва Заповед № 269/08.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по чл.418 от ГПК в частта, в която е разпоредено длъжниците С. Д. Х., ЕГН . и Д. Б. С., ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора К „В.”, ЕИК ., сумата 4154,00 лева – парично вземане по запис на заповед от 05.04.2012г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението в съда - 07.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 83,08 лева – разноски за заплатена държавна такса.

Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК от Д. Б. С., с която моли да бъде допълнено постановеното определение в частта за разноските, като бъде осъден заявителя да заплати на доверителя сторените разноски в размер на 400 лева, тъй като заповедта за изпълнение е била обезсилена поради непредявяване на установителен иск за вземането, обективирано в нея.

Постъпил е отговор на молбата, подадена от Д. С., от заявителя, в която моли искането да бъде оставено без уважение. Сочи, че е образувано изпълнително дело № 119/2023г. по описа на ДСИ при ВТРС, като след образуване на изпълнителното дело вземането е било заплатено на 11.04.2023г. и производството е прекратено. Заявява, че поради извършеното плащане кооперацията не е предявила иск за установяване на вземането по ч.гр.д. № 725/2023г. по описа на ВТРС. Твърди, че към датата на депозиране на възражението на длъжника-09.05.2023г., претенцията на кооперацията е била платена, което е било известно на длъжника, поради което намира искането за присъждане на разноски в полза на С. за несвоевременно направено. Сочи, че длъжникът с поведението си е станал повод за предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК и за образуване на изпълнителното дело и искането му за присъждане на разноски следва да 3 бъде оставено без уважение.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 1485/13.07.2023г. съдът е оставил без уважение искането на Д. Б. С., чрез адв.

Д. Б. за допълване в частта за разноските на определение № 1349/21.06.2023 г. по делото. Съдът е приел, че към датата на депозиране на възражението от С. вземането на заявителя е било погасено, като кредиторът е подал молба до ДСИ, с която е заявил това и е поискал производството да се прекрати на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК, и с действията си кредиторът не е станал причина за направените от длъжника разноски, тъй като след погасяване на вземането от страна на един от солидарните длъжници за него няма правен интерес от водене на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Настоящият състав не споделя този извод на съда.

При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на К „В.” заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Заповедното производство е подчинено на общите правила за разноските в гражданския процес в част Първа- Общи правила. Заповедта за изпълнение е обезсилена и производството е прекратено, като това е станало поради непредявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Възражението на жалбоподателя в настоящото производство е подадено в законоустановения срок- на 09.05.2023г., като Заповедта за изпълнение и копие от изпълнителния лист са му връчени на 28.04.2023г. Заявителят представя доказателства, че е поискал прекратяването на изпълнителното производство по отношение на главницата с молба от 12.04.2023г., подадена до ДСИ. В депозирания отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК заявителят е посочил, че вземането е заплатено на 11.04.2023г. и поради извършеното плащане кооперацията не е предявила иск. Твърди, че тези обстоятелства са били достигнали до жалбоподателя.

Не може да се докаже от представените по делото доказателства, че длъжникът С. е подал възражението по чл. 414 от ГПК, знаейки за входираната молба на взискателя по изпълнителното дело, доколкото същият е получил на 28.04.2023г. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи всички суми по изпълнителния лист, и длъжникът се е възползвал в срок от правото си на подаде възражение. На следващо място, следва да се посочи, че макар и да е била изплатена главницата по вземането, съгласно входираната пред ДСИ молба взискателят по изпълнителното делозаявител в заповедното, е искал продължаване на изпълнението в частта за присъдените в заповедното производство разноски.

Поради това съдът счита, че на длъжника се дължат разноски при обезсилена заповед и прекратяване на производството по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и 4 възражение - чл. 414 ГПК. В процесния случай длъжникът Д. С. е използвал способа си за защита- подал е възражение по чл. 414 ГПК в срок, като в него валидно е сезирал съдът с претенция за разноски и е представил необходимите доказателства за платено адвокатско възнаграждение- договор за правна защита, в който е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е платено към момента на подписване на договора. Съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено.

Поради изложеното, съдът намира,че длъжникът е направил своевременна претенция за присъждане на разноски, подкрепена от доказателства за действително им изплащане, и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК има право на присъждане на разноски.

От гореизложеното следва, че настоящият състав следва да уважи така подадената частна жалба и да отмени обжалваното определение, като осъди кредитора К „В.“, ЕИК: . да заплати на длъжникът Д. Б. С. направените в заповедното производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.