Определение № 950 от 09.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950 гр. София, 09.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601211 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от и.ф. окръжен прокурор на Софийска окръжна прокуратура срещу определение от 02.09.2025г. по НОХД № 482/2025г. по описа на Софийски окръжен съд - VI първоинстанционен наказателен състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия.

В протеста се излагат съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с атакувания съдебен акт. Представителят на държавното обвинение формулира позицията си, че в сезиращия съда документ не са налице констатираните противоречия в гледището на прокуратурата за начина на движение на пострадалия пешеходец Х. П. спрямо моторното превозно средство. Пространно се разсъждава върху смисъла на думата „настигнал“ и значението на този глагол според Българския тълковен речник в цитирани две негови издания и онлайн тълковен речник, използван от съда. За обосноваване на липсата на неяснота в описаното в обвинителния акт положение на пешеходеца спрямо автомобила, управляван от подсъдимия, допълнително се използва подкрепата и на отразеното в речник на синонимните думи. В заключение се застъпва тезата, че изложеното в обвинителния акт подлежи на 1 доказване в централната фаза на процеса, каквато е съдебната, както и че този факт, който съдът е възприел като непоследователно отразен не е елемент от състава на престъплението, в чието извършване е обвинен Н. Н.. В протеста се отправя упрек към съда и за непосочване от негова страна на срок, в който е следвало да бъде отстранена констатирана очевидна фактическа грешка, касаеща изписване регистрационния номер на управлявания от подсъдимия лек автомобил. Претендира се Апелативен съд да отмени атакуваното определение в частта, с което съдебното производство е прекратено от Окръжен съд - София, да определи срок, в който прокуратурата да отстрани констатираната очевидна фактическа грешка или да укаже на първоинстанционния съд да определи срок за поправянето й.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен състав преценява, че той е неоснователен.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу Н. А. Н. с предявено му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1 и пр.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 НК.

В проведено на 02.09.2025г. разпоредително заседание по делото, съдът е прекратил съдебното производство, констатирайки недостатъци във внесения за разглеждане обвинителен акт, препятстващи подсъдимия да разбере фактическите рамки на предявеното му обвинение. Съдът е констатирал, че е налице противоречие, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и между нея и неговия диспозитив досежно начина на придвижване на пешеходеца и положението на тялото му спрямо лекия автомобил, управляван от подсъдимия преди и по време на настъпване на твърдяното пътнотранспортно произшествие. Именно с тази констатация не е съгласен протестиращият прокурор, приемайки за несъществено нарушението и тълкувайки значението на предлога „срещу“. Без да претендира за задълбочени познания в тази област на езикознанието, каквато е етимологията, настоящият състав счита, че напълно безсъмнително е значението на този предлог, употребен от протестиращия прокурор във внесения за разглеждане обвинителен акт - движение или разположение в противоположна посока. Не могат да бъдат споделени и доводите в протеста, 2 че авторът на обвинителния акт би могъл да има предвид движение на пострадалия с гръб или лице спрямо превозното средство - тези положения на тялото и посоката на придвижване не са тъждествени и спрямо тях не се употребява едновременно предлога „срещу“. Разсъжденията на прокурора какво и кое е легитимното значение на този предлог, както и какви са синонимите на глагола „настигам“, са напълно неотносими, тъй като ясна е позицията му, обективирана в диспозитива на обвинителния акт, а и в неговата обстоятелствена част /л.3, абз.3/, че Н., управлявайки автомобила си с 59 км/ч е настигнал и блъснал движещия се на пътното платно пешеходец.

Докато при описание на фактите на л.3, абз.2 от акта е посочил: “По същото време и място на улица „Цар Борис III“, в пътната лента за посоката на движение на обвиняемия Н., срещу него се движил, като пешеходец, пострадалия Х. П.“. Очевидно, сезиращият съда прокурор не е изкристализирал позицията си относно посоката на движение на пешеходеца непосредствено преди и по време на твърдяния сблъсък с моторното превозно средство, а това обстятелство е част от фактическите рамки на обвинението.

Действително, то не е между изискуемите реквизити на едно обвинение, каквито са време и място на осъществяване на деянието напр., но в конкретния случай начинът на извършването му, изразим в посоката на движение на пешеходеца П., е важен и относим елемент от фактологията по обвинението. Ясната позиция на прокурора относно това обстоятелство във внесения за разглеждане обвинителен акт е важна, тъй като влияе върху възможността на подсъдимия да разбере срещу какви предстоящи на доказване факти се брани в съдебната фаза на процеса. Те са свързани с ангажиране на неговата отговорност, между които биха могли да са такива немаловажни като изясняване на опасна зона, възможност за възприемане на пешеходеца от шофьора на автомобила и др. Наред с това, константна е съдебната практика на върховната инстанция, че при установяване на нови факти в хода на съдебното следствие, водещи до промяна на изложените в обвинителния акт относно начина на придвижване на пешеходеца /напр. отдясно - наляво или отляво - надясно спрямо посоката на движение на автомобила/, прокурорът следва да използва инструментариума, даден му от чл. 287, ал.1 НПК, тъй като това представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Извън това, подсъдимият и неговият защитник биха могли да ревизират актуално изразената си позиция и да 3 изразят желание производството по делото да протече по реда на една от диференцираните процедури - съкратено съдебно следствие с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а при противоречива и колеблива позиция на прокурора относно коментираното до момента обстоятелство, тази процедура не би могла да бъде приложена поради невъзможност за съда да прецени какви факти признава подсъдимия /поради тяхното противоречиво изложение в акта/ и доколко самопризнанието му съответства на събраните в досъдебното производство доказателства.

Противоречивата и неясно заявена позиция на прокурора относно начина на придвижване на Х. П., местоположението и посоката му на движение спрямо моторното превозно средство, основателно е била възприета от контролирания съд като препятстваща възможността на Н. да реализира защитата си спрямо предявеното му обвинение. Логично тази констатация на първия съд не е била обвързана и с изявлението на защитника в разпоредителното съдебно заседание, че не са допуснати съществени процесуални нарушения - тази позиция би могла да рефлектира единствено върху преклудиране на възможността на защитата да постави на обсъждане въпросите по чл. 248, ал.1, т.3 НПК пред контролираща инстанция, ако не е поставила тези въпроси на обсъждане в разпоредително заседание. Съдиятадокладчик по свой почин може да констатира наличието на допуснати от прокурора съществени нарушения на процесуалните правила, влияещи върху правата на останалите страни в процеса, тъй като именно съдът следва да осигури равнопоставеност между тях, както и защита на правата и законните интереси на подсъдимия.

По отношение на претенциите в протеста за непълнота на атакуваното определение, изразена в непосочване на срока за отстраняване на констатираната от съда очевидна фактическа грешка, за чието наличие прокурорът не спори, настоящият въззивен състав само следва да отбележи, че този срок е изрично визиран в процесуалния закон в разпоредбата на чл.

248а, ал.1 НПК и тя не позволява каквито и да било интерпретации на първостепенния съд в тази насока. В атакувания акт Окръжен съд е посочил съзряната от него допусната очевидна фактическа грешка и съзнателно не е приложил процедурата по чл. 248, ал.5, т.4 НПК, тъй като с прекратяването на съдебното производство е обезсмислил възможността за насрочване 4 разглеждане на делото в открито съдебно заседание, предполагайки, че при връщане на делото в досъдебната фаза на процеса за отстраняване на констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, прокурорът ще ревизира и своя пропуск, свързан с различно посочване на регистрационния номер на моторното превозно средство, описано като управлявано от подсъдимия.

Солидаризирайки се с позицията на състава на Окръжен съд - София, изразена в разпоредително съдебно заседание, настоящият въззивен състав счита, че протестираният съдебен акт следва да бъде потвърден и делото върнато на прокурора за отстраняване на констатираното нарушение, както и на посочената очевидна фактическа грешка.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 02.09.2025г. по НОХД № 482/2025г. по описа на Софийски окръжен съд - VI първоинстанционен наказателен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5