Решение № 2 от 21.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Кюстендил, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20181500600454 по описа за 2018 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 16.03.2018 г., постановена по НОХД № 630/2012 г., по описа на Районен съд – Кюстендил, НО, Х – ти състав е признал подсъдимия Х. А. Т. за невиновен в това, че през 13.07.2003 г. – 17.10.2004 г. на ГКППКулата, община Петрич, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“ – София, е присвоил чужди пари, собственост на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“ – София, поверени му в това качество да ги пази, събирайки пътни такси с описаните в обвинителния акт квитанции на преминаващите през ГКПП-Кулата автомобили и отчитайки ги през периода в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим“ (НСАДСПТРР) по описания в диспозитива на обвинителния акт начин, като общия размер на присвоените през периода пари е 130 830.57 лева и съставлява големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.

1 от НК.

1

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимите Н.Д.Т., А.Н.И.., И.К.Д., Д.Г.М., М.С.Б., К.С.К., В. С.К., Х. Д.П., И.С.П., Р.С.Б., Г.М.С., О.Г.Б.,

Г.Ж.Х., Н.-И. В.ов А. и Г.И.Б. за невиновни в извършване на престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по така повдигнатото им обвинение.

Въззивното производство пред ОС – Кюстендил изначално е образувано по протест от прокурор при РП- гр. Петрич, с допълнение към същият, в които са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Критикува се възприетата от съда фактическа обстановка, както и направения доказателствен анализ. Приема се, че в хода на първоинстанционното съдебно производство неправилно са били кредитирани доказателствата, подкрепящи защитната теза и изцяло игнорирани, тези ползващи обвинението. Изразява се несъгласие с извода на съда за липса на доказателства относно съществуването на „паралелна“ програма, като противоречащ на събрания по делото доказателствен материал.

Подчертава се, че решаващият съд е преповторил аргументите на защитата, изложени в заключителните пледоарии, без да обсъди доказателствата, подкрепящи поддържания от държавното обвинение механизъм на процесните престъпления, поради което се настоява, че мотивите към оправдателната присъда са необективни и необосновани. Счита се, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а именно, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение пред съда, като са наведени конкретни контрааргументи по отношение на доводите за недоказаност на обвинението.

Отправено е искане въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК да постанови нова осъдителна такава.

Въз основа на постъпилия протест и допълнение към протест е било образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на КнОС, НО, V въззивен състав.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2019 г., въззивният съдебен състав на основание чл. 25, ал.

1, т. 1, пр. 2 от НПК, е спрял производството по ВНОХД № 454/2018г. по отношение на подсъдимия Х. А. Т., поради наличие на тежко заболяване, създаващо му пречки за придвижване и присъствие в съдебната зала.

Същевременно, с решение от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. по описа на КнОС, НО, 5-ти състав, е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд по отношение на останалите подсъдими - Н.Д.Т., А.Н.И.., И.К.Д., Д.Г.М., М.С.Б., К.С.К., В. С.К., Х. Д.П., И.С.П., Р.С.Б., Г.М.С.,

О.Г.Б., Г.Ж.Х., Н.-И. В.ов А., и Г.И.Б..

С определение от 28.10.2024 г., настоящият въззивен съдебен състав е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 454/2018г. по отношение на подсъдимия Х. А. Т..

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил поддържа подадения въззивен протест и 2 допълнението към него по изложените в тях съображения. Намира протестираната присъда за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Пледира присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Х. Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.

Процесуалният представител на подсъдимия Т., в лицето на адв. А. намира депозирания протест срещу първоинстанционната присъда за неоснователен и като такъв моли съда да го остави без уважение. Акцентира, че оправдателната присъда спрямо останалите подсъдими по делото е била потвърдена от въззивния съд, с констатация за липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Като намира обвинението спрямо подзащитния й за изцяло недоказано, защитата пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Х. Т., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към казаното от защитника си, без да излага своя самостоятелна аргументация.

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички обективно възможни и относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и способи на доказване, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.П. дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК /т. 12, л. 79 от ДП/, С.Г.л. 421 – 428, т. 1 СД/, Е.Б. /л.428 – л. 424 гръб, т. 1 СД/, П.Л., в това число прочетените частично на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК негови показания от досъдебното производство /л. 424 гръб – л. 426, т. 1 СД/, Г.Г. /л. 426, т. 1 СД/, Ж.А. /л. 426-л.427, т. 1 СД/, С.К. /л.463 гръб- л.466, т.1 СД/, К.М. /л.466, т. 1 СД/, Г.С. /л.466 гръб-л.468 гръб, т. 1, СД/, К.С. /л.468 гръб-469, т. 1 СД/, Е.М.

/л. 494гръб-Л.496, Т. 1 СД/, Р. Х.в /л. 529гръб -531, т. 1 СД/, С.С. /л.531-л.532, т.

1 СД/, В. Ш. /л.738 гръб-л.740, т. 2 СД/, В.Б. /л.780 гръб-781, т. 2 СД/, М.И.

/л.816 гръб-818, т. 3 СД/, И.О. /л.818-л.820, т. 3 СД/, К.Д. /л.840-841, т. 3 СД/, С.П. /л. 857 гръб-л.858, т. 3 СД/, В.Й. /л.858 гръб-л. 859, т. 3 СД/, И.К. /л.860, т.

3 СД/; множество писмени доказателства и доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие (25.05.2006 г.); протокол за претърсване и изземване (25.05.2006 г.) и фото-албум към него; определение № 329/29.05.2006 г. на Районен съд-Петрич, за одобрение на протокола за претърсване и изземване; екземпляри от квитанции за извършени плащания на дължими пътни такси, протоколи от оглед на веществени доказателства и фотоалбум към тях; ксерокопия на консорциум „ДЗИ-ТРАНС“ София; писмо 3 рег. № 25601/12.07.2006 г. на главния директор на УПТР - София, опис на квитанции; копие на списък на служителите при Граничен сектор - Кулата, работили през периода 2003-2005 г. ; длъжностни характеристики; заверени копия от графиците за работните смени на служителите от Граничен сектор Кулата за 2003 г. ; писма на управителя на консорциум „ДЗИ ТРАНС“; справка за регистрирани МПС, списък на служителите, работили на ГКПП - Кулата през 2002 г., ведно със заверени копия на месечни графици и доклади, писмо рег. №КД - 2783/19.09.2006 г. на главния директор на УПТР при ИАП София;, ведно с два броя длъжностни характеристики и справка за изпълняващия длъжността началник на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“; приемо-предавателни протоколи от 11.10.2006 г. и 18.10.2006 г. ; писмо рег.

№НД 2988/04.01.2006 г. на главен директор на УПТР при ИАП - София; 22 бр. трудови договори; справки за история на печатите на контрольори пътни такси и разрешителни; банкова кореспонденция; писма на главния директор на УПТР при ИАП – София, ведно със справки за издадени квитанции на ГС Кулата през 2003 г.; протокол за оглед на веществени доказателства (24.07.2006 г.); два броя пликове от веществени доказателства - банкноти, приемо-предавателен протокол (16.06.2008 г.); ревизионни доклади и актове от 2008 г. ; справки за съдимост, както и всички останали приети и приложени по делото писмени доказателства; способи на доказване – заключенията на приетите дактилоскопна експертиза по протокол № 41, комплексна експертиза /л. 1 – л. 32, т. 10 ДП/, графическа експертиза /л. 2 – 5, т. 26, ДП/; допълнителна комплексна експертиза /л. 8 –л. 13, т. 29 ДП/. По делото са приобщени и събраните от предходен съдебен състав на въззивния съд писмени доказателства – писмо рег. № 328200-20551/27.11.2019 г. на Директор на дирекция „Граничен контрол“ /л.235 от ВНОХД № 454/2018г./ и писмо от 17.12.2019г. на Председател на УС на АПИ / л.245 от ВНОХД № 454/2018г./.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на ревизирания съд по фактите е формирано на основата на като цяло правилен анализ на събраните и проверени по делото доказателствени материали, въз основа на който е достигнал до единствения и непротиворечив извод, че същите не са достатъчни, за да обосноват отговорността на подсъдимия Х. Т. по един категоричен и безспорен начин, какъвто се изисква, за да бъде постановена осъдителна присъда.

В настоящето въззивно производство не бяха установени нови обстоятелства, които да променят изводите, направени от първостепенния съд както от фактическа, така и от правна страна.

С оглед на горното, възприетата от настоящата инстанция фактология при самостоятелна преценка на наличните по делото доказателства, не се различава драстично от тази, станала основа за направените от районния съд изводи. Анализът на същите сочи на следното:

Подсъдимият Х. А. Т., с ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр. П., българин, български гражданин************** безработен, *****, с адрес:

4

**********.

Управлението на републиканските пътища на Република България е регламентирано в Закона за пътищата, като в периода 2000 г. – 2006 г. се осъществявало от Изпълнителна агенция „Пътища“ /понастоящем Агенция „Пътна инфраструктура“/. Изпълнителна агенция „Пътища“ била юридическо лице със седалище в гр. София, на пряко подчинение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и се явявала второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Структурата на изпълнителната агенция включвала Централно управление и специализирани звена – 27 областни пътни управления, Централна лаборатория по пътищата и мостовете, и Управление „Пътни такси и разрешителни“.

Управление „Пътни такси и разрешителни“ било част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Пътища“ със статут на Главна дирекция и разполагало с териториални звена във всички гранични контролно-пропускателни пунктове, в които били изградени съответни гранични сектори.

За територията на ГКПП „Кулата, бил изграден граничен сектор „Кулата“.

На ГС „Кулата“ при УПТР, разположен на ГКПП „Кулата“ за периода 2002 г.–2004 г. от водачите на транспортни средства, първоначално с чужда, а впоследствие и с българска регистрация били събирани такси за преминаването им по републиканските пътища и ползването на пътната инфраструктура, с размер определен в Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители /ПМС № 175/1998г./ и Инструкция № 2 от 02.07.2001г. за прилагане на Раздел І от Тарифа № 14.