Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 512 от 28.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 765/2024
Вид
Решение № 512
Подписан
28.02.2026
В сила
25.03.2026
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 62, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.27а, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 35 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18Ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 17 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.17, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27а, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Бургас, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. И. като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120100765 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. с чл. 145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Д. К. В. с ЕГН **********.

Обжалва се Решение № **** - О от **.**.**** г., на ОС „З.“ - С., за обезщетяване на наследниците на Д. Н. К., чрез предоставяне в собственост на **** дка земеделски земи на обща стойност 1351 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. К., ЕКАТТЕ *****, община С., от поземлен имот от ОПФ № *****.**.*** по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера, девета категория, местност „Д.“, при граници (съседи):

*****.**.***, *****.**.*** и *****.**.***. Обжалват се и Решение № **** от **.**.**** г. на ОС „З.“ – С. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение, и Решение № ** от **.**.**** г. на ОСЗ - С. по чл.19, ал.17, т.

1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, всичките по преписка № **** от **.**.**** г.

Жалбоподателят е изложил твърдения, че оспореното решение на административния орган по поземлена собственост е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, при несъответствие на целта на закона, при неспазване на установената форма, както и е необосновано. Подробно са изложени аргументи, че определеното обезщетение е несъответно по стойност на предоставеното такова. Сочи се, че Решение № **** от **.**.**** г. и Решение № 6С от **.**.**** г. на ОСЗ – С. не са съобщени на жалбоподателя, поради което не били породили правни последици. Сочи се, че Протоколно решение № **** от **.**.**** г., постановено от Поземлена комисия – С. е 1 прогласено за нищожно, като административният орган не се е съобразил с действието на решение № **** от **.**.**** г. на Районен съд - Бургас по гр.д. № ***/**** г., което има задължителна сила за него, поради което и постановеното решение – административен акт, предмет на настоящото дело било нищожно. Оспорва се формата на административните актове, и се твърди, че правото на собственост на реституционния имот може да бъде възстановено в стари реални граници. Сочи се че стойността на имотите следва да се определи според цените към настоящия момент. Сочи се че на жалбоподателя са съобщени още две решения по същата преписка по същата преписка като не може да се установи кои имот обезщетяват те.

По делото са конституирани в качеството на жалбоподатели наследниците на Д. К. В. починал на **.**.**** г. (в хода на процеса) – К. Д.

В. и С. Д. В..

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалният си представител, пледират за нищожност на обжалваните решения.

Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по З.

– гр. С., не изразява становище по делото.

Заинтересованата страна също не изразява становище в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № **** - О от **.**.**** г., на ОС „З.“ - С., по Преписка № **** се обезщетяват наследниците на Д. Н. К. чрез предоставяне в собственост на **** дка земеделски земи на обща стойност 1351 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. К., ЕКАТТЕ *****, община С., от поземлен имот от ОПФ № *****.**.*** по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера, девета категория, местност „Д.“, при граници (съседи):

*****.**.***, *****.**.*** и *****.**.***.

С Решение № **** от **.**.**** г. на ОС „З.“ – С. по чл.10б, чл.10в и чл. 35 ЗСПЗЗ е определено на наследниците на Д. Н. К. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за **** дка 3 кат. На стойност 7318 лв., като е псоочено Решение № **** от **.**.**** г. по чл. 18Ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ Решение № ** от **.**.**** г. на ОСЗ - С. по чл.19, ал.17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, всички по преписка № **** от **.**.**** г, е определено на същите наследници обезщетение със земя на стойност 4829 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 2489 лв.

Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по З./ са индивидуални административни актове, които следва да отговарят на условията за законосъобразност по чл.

146 АПК – да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби 2 по издаването им и да са съобразени с целта на закона. Съгласно § 19, ал. 1 ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателят Д.

К. В. се легитимира като наследник на Д. Н. К., починал на **.**.**** г., което обуславя правния интерес от подаване на настоящата жалба. В. е получил препис от обжалваното решение лично на **.**.**** г., а настоящата жалба е подадена по пощата на **.**.**** г., т.е. е спазен законовия 14-дневен срок, за обжалване. Няма данни останалите две обжалвани решения да се връчени на жалбоподателя. Следователно жалбата е допустима – подадена е против подлежащи на обжалване административни актове, от лице с правен интерес и в законовия преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. С последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата стойност.

Признатото право на обезщетение е определено по стойност с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, докато полученото обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на основание чл.

27а, ал.1 ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл. 27а, ал.1 ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. При липсата на такива липсва правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а, ал.1 ППЗСПЗЗ.

За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1 ЗСПЗЗ, съдът следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по 3 чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ вече са породили правните си последици и са стабилни актове.

В случая е посочено в самия административен акт, че Решение № **** О от **.**.**** г. е издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ въз основа на Решение № **** от **.**.**** г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и Решение № 6С от **.**.**** г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ по преписка №**** от **.**.**** г.

В настоящия случай се установи, че в посочените в Решение № **** - О от **.**.**** г. наименования на преходните административни катове са сгрешени, но това представлява фактическа грешка, която не може да доведе до порок на административния акт, тъй като по делото са представени и Решение № **** от **.**.**** г. на ОС „З.“ – С. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ, Решение № **** от **.**.**** по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и Решение № ** от **.**.**** г. на ОСЗ - С. по чл.19, ал.17, т. 1 ППЗСПЗЗ, издаването на които е предпоставка за решението по чл. 27а ППЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се проправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока на обжалване. При тълкуване на правната норма се налага правният извод, че волята на законодателя е да се даде правомощие на административния орган да поправи допусната от него очевидна фактическа грешка при издаване на административния акт, независимо от това дали същият е влязъл в сила или не и без да го обвързва със срокове. Поради това такава грешка не представлява порок засягащ законосъобразността на административния акт.

По делото се установи, че Решение № **** от **.**.**** г., което е издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, не е подписано от председателя на комисията. Това нарушение представлява основание за нищожност на административния акт, тъй като същият е издаден от некомпетентен (неправосубектен) орган.

Следователно в процесния случай не е налице влязло в сила решение чл.

18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Този административен акт представлява основание за издаването на всички последващи такива в реституционното производство.

При установената нищожност на това решение се налага извод за нищожност на всички останали издадени в последствие административни актове по тази преписка. Решение № **** от **.**.**** г. по чл. 10б ЗСПЗЗ е издадено на основание Решение № **** от **.**.**** г., поради което е нищожно.

Обжалваното Решение № ** от **.**.**** г. на ОСЗ – С. е издадено на основание Решение № **** от **.**.**** г., поради което също е нищожно.

Обжалваното Решение № **** - О от **.**.**** г., на ОС „З.“ – С. е издадено въз основа на Решение № ** от **.**.**** г., и също е нищожно.

Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми (отменяеми), в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта.

Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни 4 и тежки недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт се приема за особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № ***** от **.**.**** г. по адм. д. № ****/**** г., IV отделение на ВАС. В процесния случай всички оспорени административни актове следва да бъде прогласени за нищожени предвид установения тежък процесуален порок при издаването му – липсата на влязло в сила предходно решение – основание за издаване на следващото.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № **** - О от **.**.**** г., на ОС „З.“ - С., за обезщетяване на наследниците на Д. Н. К., чрез предоставяне в собственост на **** дка земеделски земи на обща стойност 1351 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. К., ЕКАТТЕ *****, община С., от поземлен имот от ОПФ № *****.**.*** по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера, девета категория, местност „Д.“, при граници (съседи): *****.**.***, *****.**.*** и *****.**.***.