Решение № 22317 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22317 гр. С., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110139445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Ищцата Е. Д. С. - Ф. е предявила срещу „П.К.Б.“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски к. П.К.С. № 40010402184 от 27.06.2022 г. поради противоречие на закона и за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 6 924,31 лв., като платена без основание.

Ищцата твърди, че е сключила на 27.06.2022 г. Договор за потребителски к. № 40010402184, по силата на който ответното дружество й е предоставило в заем сумата от 3 500 лв. за срок от 30 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 48,46 %, с обща дължима сума по к.а в размер на 5 649,49 лв., включваща главница и лихва.

Твърди, че към тази обща сума е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на общо 4 025 лв., като вноската по тези услуги се прибавяла към месечната погасителна вноска по к.а, с което общо дължимата сума ставала в размер на 9 674,49 лв. Счита, че уговорената възнаградителна лихва – ГЛП в размер на 41,00 % е прекомерна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата противоречи на добрите нрави и е нищожна, съответно нищожен е и целият договор за потребителски к.. На следващо място счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като макар да е посочен ГПР в размер на 48,46 %, същият не отговаря на действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по к.а – възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как 1 се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Счита, че допълнителните услуги са такива по усвояването на к.а, и разходите за тях следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР, с което неговият размер би надхвърлил законоустановеното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че кумулирането на таксата за услуги „Фаст“ и „Флекси“ води до „скрито“ оскъпяване на к.а и до неоснователно обогатяване на к.ора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически посилната страна, извън посочените ГПР и ГЛП. Добавя, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ по същество не представляват предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което к.ополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него. Счита, че клаузите регламентиращи заплащане на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на к.ора освен договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на к.а, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява плащане на такси, поради което клаузите, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение са нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузите са и неравноправни. Твърди, че е заплатила сумата от 10 424,31 лв. по процесния договор за к., като съответно е надплатена сумата в размер на 6 924,31 лв., тъй като е платена при начална липса на основание – нищожен договор за потребителски к.. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски к. с посоченото в исковата молба съдържание, както и изрично признава, че ищцата е заплатила над главницата сумата в размер на 6 924,31 лв. Твърди, че всички императивни изисквания на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Счита, че размерът на ГЛП не противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед принципа на свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за к. с посочения размер на ГЛП. Твърди, че ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП.

Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че тъй като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, което се отнася и за ГПР.

Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договор са описани всички дължими суми. Твърди, че двете допълнителни услуги не е следвало да бъдат включени към ГПР, а дори и да е трябвало да се включат, то последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за потребителски к. (чл. 19, ал. 6 ЗПК). Посочва, че закупуването на допълнителните услуги не е било задължително условие за сключването на договора за к.. Твърди, че евентуално неправилното посочване на ГПР не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, тъй като правото на потребителя на информираност не е нарушено. Оспорва предявения 2 осъдителен иск, доколкото твърди, че заплатените от ищцата суми са заплатени на годно правно основание. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал.

1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По искa с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния Договор за потребителски к. П.К.С. № 40010402184 от 27.06.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е нищожен на посочените в исковата молба основания – поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради неравноправност на клаузите.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже заплащането на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.

С оглед становищата на страните, с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен соченият договор за потребителски к. с описаното съдържание, по силата на който на ищцата е отпусната заемна сума от 3 500 лв.; че ищцата е заплатила по процесния договор за потребителски к. над сумата от 3 500 лв. сумата от 6 924,31 лв. (или общо 10 424,31 лв.), включваща и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 4 025 лв., което не е било включено при изчисляването на ГПР, посочен в договора за потребителски к. в размер на 48,46 %.

Посочените обстоятелства се установяват и от представените Договор за потребителски к. „П.К.С.“ № 40010402184, погасителен план към него и Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски к., от които се установява, че на 27.06.2022 г. между „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на к.ор, и Е. Д. С. - Ф., в качеството на к.ополучател, е сключен договор за потребителски к., по силата на който на Е. Д. С. – Ф. е предоставен к. в размер на 3 500 лв. Видно от съдържанието на договора същият е сключен за срок от 30 месеца, при ГПР в размер на 48,46 %, годишен лихвен процент в размер на 41,00 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, и общо дължима сума по к.а 5 649,49 лв. Съгласно погасителния план връщането на к.а се дължи на 30 едномесечни вноски в размер на по 188,32 лв., с падежи от 05.08.2022 г. до 05.01.2025 г. В договора е посочен и размер на дължимото 3 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1 400 лв. за услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския к., и 2 625 лв. за услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския к., които суми са разсрочени за същия срок с размер на вноската за тези услуги 134,17 лв. и общ размер на вноската от 322,49 лв. (общ размер на задължението с включени допълнителни услуги – 9 674,49 лв.).

По делото не се спори, че ищцата е усвоила сумата в размер на 3 500 лв. по посочения договор.

От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски к. /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – допълнителна услуга „Фаст“ – приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски к. преди к.оискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски к. в системата на „П.К.Б.“ ЕООД; чл. 15.2 – допълнителна услуга „Флекси“ - право на к.ополучателя да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 - да отлага плащането на вноски, да намалява размера на вноските или да променя датата на падежа им. Предвижда се обаче за това страните да подпишат анекс към договора. Следователно допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за к. и отпускането на потребителския к., и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Сключеният между Е. Д. С. - Ф. и „П.К.Б.“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския к. (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски к. к.орът предоставя или се задължава да предостави на потребителя к. под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски к. трябва да съдържа лихвения процент по к.а, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по к.а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за к., като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски к.. В случая договорът за потребителски к. съдържа част от информацията, 4 посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по к.а, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,46 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски к. не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.