Определение № 1818 от 14.09.2026, Районен съд - Казанлък

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. Казанлък, 14.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510102954 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу А. Д. Л., ЕГН **********, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 995/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че н е са налице предпоставките за предявяване на иск.

При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр. 100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от 1 констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело е, че адресът на длъжника по заповедното производство е в **********.

От служебно изготвената справка в НБД „Население“ е видно, че А. Д.

Л., ЕГН **********, е с постоянен адрес: ********** и настоящ адрес:

**********.

По отношение на адреса на длъжника, посочен в заповедното производство – **********, съдът намира следното:

Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там като ако връчителят намери сведения било, че адресатът живее на адреса било, че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. Няма данни и да е направена справка за търсеното лице при управителя на етажната собственост или при кмета на съответното населено място или по друг начин с посочване на източника – съседи, секретар, каквато възможност законът предоставя.

Само когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, удостоверено със справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като източникът на тези данни е посочен в съобщението (чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК;

Решение № 269/05.02.2020 г. по гр.д. № 2533/2019 г. на ВКС, IV г.о. В този случай не се изисква да се правят три посещения, но залепването на уведомление остава задължително.

ВКС последователно приема, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Това е изрично предвидено в чл. 47, ал. 1 ГПК и е потвърдено в редица решения на ВКС, напр. Решение № 147/26.01.2021 г. по т.д. № 2256/2019 г. на ВКС, II т.о. , Решение № 233/03.07.2014 г. по гр.д. № 7723/2013 г. на ВКС, IV г.о.

Ако не е залепено уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, връчването е нередовно и не поражда процесуалните последици, които законът свързва с редовното връчване (Решение № 201/01.12.2023 г. по гр.д.

№ 786/2023 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 231/15.10.2014 г. по ч.гр.д. № 2

4270/2014 г. на ВКС, I г.о. .Залепването на уведомление е задължителен елемент от процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, когато са изпълнени предпоставките за прилагането й. Само при надлежно залепване на уведомление може да се приеме, че е извършено редовно връчване по този ред. В случая заповедния съд не е изпълнил тези условия.

Извършено е редовно връчване на адреса в гр. **********.

Заповедният съд не е разпоредил и не е извършено връчване на постоянния адрес в **********.

Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта за изпълнение не е връчвана, доколкото същата не е получена от длъжника по нито един от предвидените в ГПК начини, в това число – чрез фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд-Бяла, за извършване на надлежно връчване на заповедта, респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2954/2026 г. по описа на РС-Казанлък.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Стара Загора в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

След влизането му в сила, препис от настоящото определение да се изпрати и на заповедния съд по ч. гр. д. № 995/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3