Решение № 922 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300500620 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Х. И. Т., ЕГН **********; чрез особения му представител адв. Т., против решение № 5235/23,12,2023 г., постановено по гр. д. № 12217/2022 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да отхвърли предявените искове

Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, 1 чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602; против Х. И. Т., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 164,99 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за собствения му имот – апартамент № 11, находящ се в гр. ***, ИГН ***; за периода от 01,05,2020 г. до 30,09,2021 г.; както и сумата от 120,30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода от 02,07,2020 г. до 23,03,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24,03,2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2243/25,03,2022/27,06,2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 4229/2022 по описа на РС Пловдив.

Ответникът оспорва исковете.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел исковете за основателни и е признал за установени претендираните вземания.

В изпълнение задълженията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд служебно извърши проверка и приема, че обжалваното решение е действително, допустимо и с него не е нарушена императивна материалноправна норма. При това положение правилността на обжалваното решение следва да бъде проверена единствено във връзка с предявените в жалбата оплаквания (чл. 269 ал. 2 от ГПК).

Видно от приложеното ч. гр. д. 4229/2022 г. по описа на РС Пловдив, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл.

415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред настоящата инстанция се оспорват изводите на РС за това, че ответникът е потребител на доставяната от ответника топлинна енергия, че твърдяното от ищеца количество топлоенергия е доставено до и че е правилно остойностено.

От представения (л. 71 по делото на РС) нотариален акт за покупко2 продажба от 03,08,2018 г. се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Не се спори, че етажната собственост, в която се намира имотът, е присъединена към абонатна станция. Следователно ответникът е потребител на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ).

От приетата пред РС СТЕ се установява, че през процесния период абонатната станция в сградата, в която се намира процесният имот, е подавала топлоенергия за отопление и за БГВ. В имота на ответника има 1 бр. отоплително тяло, присъединено към топлопреносната мрежа в блока, не преминава отоплително тяло тип „щранг-лира“ и е монтирано водомерно устройство за отчитане потребеното количество топлоенергия за БГВ. В сградата е извършвано редовно отчитане на потребената топлоенергия. До имота на ответника не е осигуряван редовен ежемесечен достъп и в тези периоди отчитането на потребеното количество енергия за отопление е ставало на база на предходен месец, а на БГВ – служебно – според живущите – за 1 бр. лица по 140 л. на денонощие.

Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна енергия. При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане дялово разпределение в имота и отчитащите уреди, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление. Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено, като съгласно чл. 70 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ (фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях). Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота, се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. в редакцията й към процесния период. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16- 334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването(отм.) изрично предвижда, че когато не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма 3 за разход на потребление за гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие.

От заключението на СТЕ се установява, че служебното начисляване на задълженията на ответника в периодите на неосигуряване на достъп е извършено при спазване правилата на т. 6.7 вр. т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост“. Съобразно тези количества, при съобразяване на утвърдените от ДКЕВР цени за съответните периоди на потребление (посочени в заключението на ССЕ), задълженията на ответника за спорния период се установяват в претендираните от ищеца размери.

С това исковете следва да се приемат за установени по основание и размер и процесните вземания следва да се признаят за дължими.

Обжалваното решение е в същия смисъл, поради което следва да бъде потвърдено.

На въззиваемото дружество с оглед изхода на спора следва да се присъдят претендираните разноски – 400 лв. за възнаграждение за особен представител на жалбоподателя и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5235/23,12,2023 г., постановено по гр. д. № 12217/2022 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Х. И. Т., ЕГН **********; да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; сумата от 500 лв.

(петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4