Акт № 12777 от 06.11.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12777

Пловдив, 06.11.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180701317 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът, като разгледа искането на ищеца Д. Б. Б. за присъждане на разноски по адм. дело № 1317/2025 г. по описа на Административен съд – [област], съобрази следното:

С протоколно определение от 02.11.2026 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК във връзка с чл. 144 АПК поради оттегляне на предявения срещу Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът не е бил на служба вследствие на незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение. В същото заседание съдът е приел представените доказателства и е постановил, че по искането за разноски ще се произнесе в закрито заседание.

Ищецът претендира разноски в размер на 1 200 евро с включен ДДС за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че оттеглянето е обусловено от изплащане на претендираното обезщетение след предявяването на иска, поради което ответникът е дал повод за завеждане на делото. Представени са списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие № 000004 от 15.06.2026 г. и фактура № ********** от същата дата.

Ответникът оспорва искането като неоснователно. Сочи, че с оглед на провежданата процедура плащането не е могло да бъде извършено по-рано и че всички дължими суми вече са изплатени.

Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено и е основателно.

При определяне на отговорността за разноски следва да се съобразят както начинът на приключване на производството, така и поведението на страните, обусловило неговото образуване и прекратяване. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не изключва правото на ищеца да получи направените разноски, когато оттеглянето на иска е последица от изпълнение на задължението от ответника в хода на процеса. При тази хипотеза оттеглянето е обусловено от удовлетворяването на търсената съдебна защита след предявяването на иска, а разпределението на разноските се извършва съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

В този смисъл са представените от пълномощника на ищеца адвокат М. Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о., и Определение № 625 от 25.11.2015 г. по ч. т. д. № 3056/2015 г. на ВКС, I т. о. Според възприетото в тях разрешение, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, а този повод е отпаднал в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски и при оттегляне или отказ от иска. Сходно разрешение е приложено и в представеното протоколно определение от 22.02.2019 г. по адм. дело № 1242/2018 г. на Административен съд - [област].

В случая, причината за оттеглянето изрично е посочена в молбата на ищеца и в изявлението на неговия пълномощник - изплащането на претендираното обезщетение след завеждане на делото. Извършеното плащане се потвърждава от представените доказателства и от изявлението на процесуалния представител на ответника, който се позовава на него като основание за отпадане на предмета на спора. Следователно необходимостта от продължаване на съдебната защита е отпаднала вследствие на удовлетворяване на вземането в хода на производството.

Възражението, че провежданата процедура не е позволявала по-ранно плащане, не обосновава само по себе си извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелствата по административното обработване и калкулирането на сумите не са равнозначни на изпълнение на задължението и не заличават причината, наложила предявяването на иска. Последващото изплащане на обезщетението удовлетворява материалното вземане, но не обезщетява ищеца за вече направените разходи за неговата съдебна защита. Поради това разноските следва да се възложат на ответника.

Размерът и действителното извършване на претендираните разноски са доказани. Договорът от 15.06.2026 г. има за предмет процесуално представителство и защита именно по адм. дело № 1317/2025 г. В него е уговорено възнаграждение от 1 200 евро с включен ДДС и изрично е удостоверено, че сумата е платена в брой. Договорът е подписан от страните и в тази част има характер на разписка. Представената фактура от същата дата е за 1 000 евро данъчна основа и 200 евро ДДС, общо 1 200 евро, съответстващи на сумата по договора и списъка на разноските.

Заявеното в съдебното заседание възражение на ответника е срещу основанието за възлагане на разноските. То не съдържа твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доводи за несъответствието му с действителната фактическа и правна сложност на делото или искане за неговото намаляване. Следователно това изявление не съставлява мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и не дава основание за намаляване на възнаграждението по този ред. Съдът не разполага с правомощие да извършва такова намаляване служебно.

Предвид изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в пълния претендиран и доказан размер от 1 200 евро.

Мотивиран от горното, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Д. Б. Б. сумата от 1 200 (хиляда и двеста) евро разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�