Решение № 662 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602087 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 30 от 02.02.2023 г., постановена по НОХД № 8505/2021 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 22-ри състав, подсъдимият В.

А. А. е признат за виновен в това, че на 23.01.2021 г., около 02.00 ч., в гр. София, ж.к.

„Младост 1“, по бул. „Андрей Сахаров“, с посока на движение от бул. „Проф. Марко Семов“ към бул. „Александър Малинов“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СА **** ВМ, след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, амфетамин, метамфетамин и кокаин, установено по надлежния ред със Съдебно – химическа (токсикологична) експертиза на ВМА – гр. София, с изх. № И – 3645/12.05.2021 г., като тетрахидроканабинолът, амфетаминът, метамфетаминът и кокаинът са под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), обнародван в Държавен вестник (ДВ), бр. 30/1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП (ЗИД на ЗКНВП), обнародван в Държавен вестник, бр.

56/2003 г., и е включен в Списък I, включващ – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обнародвана в Държавен вестник, бр. 87 от 2011 г.), на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК, на подсъдимия В.

А. А. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години, 1 както и наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.

С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия В. А. А. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

С присъдата и на основание чл. 59, ал. 4 от НК, от така определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, е приспаднато времето, през което подсъдимият В. А. А. е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият В. А. А. е осъден да заплати в полза на държавата разноските по делото, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 837.00 лева.

С присъдата и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият В. А. А. е осъден да заплати по 5.00 лева, за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба с допълнение от адв.

К. С. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. В. А. А.. С така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е необоснована, постановена в нарушение на закона и в противоречие с доказателствата по делото. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В допълнението към подадената въззивна жалба се излага, че спрямо председателя на СРС, НО, 22-ри състав са били налице основания за отвод по реда на чл. 29, ал. 2 от НПК, по съображения, че същият е постановил предходна осъдителна присъда по отношение на подсъдимия за притежание на наркотични вещества, вследствие на което е бил предубеден при постановяване на настоящата присъда. Сочи се, че предварително изграденото мнение на съдията спрямо подсъдимия се е проявило в процеса, като от една страна не е било уважено нито едно от исканията на защитата за събиране на доказателства, оборващи твърденията, изложени в обвинителния акт, а от друга, СРС необосновано е приел в мотивите си фактически и правни положения, които противоречат на събраните по делото доказателства.

Защитникът излага, че Районният съд неправилно е приел, че между подсъдимия и св. Т. е имало интимен контакт, но без основание е отхвърлил твърдението, че са пили от една бутилка сокове и вода; че лицата са били „във видимо нетрезво състояние“, без да отчита, че тестът с Дрегера и кръвният тест на подсъдимия са отрицателни за алкохол; че експертизата установява наличие на наркотици при подс. А., без да отчита, че такива не са открити в кръвта му, а само в урината.

В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с анализа на първия Съд по доказателствата. Сочи се, че неправилно Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Н. и Г., дадени в хода на досъдебното производство, без да вземе отношение по въпроса, че показанията им са с напълно идентично съдържание и без да коментира факта, че по делото липсва резултатът от отрицателния тест за алкохол на подс. А.. Излага се, че първият Съд необосновано е приел, че Дрегерът е бил в изправно състояние, без да коментира, че от протокола за годност на уреда от 09.10.2020 г. се установява, че проверката няма срок на валидност, т.е. липсва валидно доказателство за изправността на този уред към датата на проверката. Акцентира се, че показанията на свидетелите В. и А., дадени в хода на досъдебното производство, също са с напълно идентично съдържание, включително и в пунктуационните знаци, като това обстоятелство не е коментирано от Районния съд. Сочи се, че СРС немотивирано е приел, че откритото при св. Т. наркотично вещество е извън предмета на доказване по настоящето дело, без да анализира факта, че в урината на подс. А.

2 са открити наркотични вещества, които най-вероятно са същите с намерените при тази свидетелка, и е напълно възможно те да са пренесени чрез контакт между двамата. В тази връзка се твърди, че Районният съд е лишил защитата от възможност да установи идентичност между установените при св. Т. и подс. А. наркотични вещества, доколкото неоснователно е отхвърлил искането на защитата за събиране на информация за причината, поради която по делото липсва следа от откритото у св. Т. наркотично вещество. Твърди се и, че Районният съд в мотивите си е посочил, че подс. А. е заявил в дадените от него обяснения, че не е употребил наркотици в процесния ден, докато в действителност той подробно е обяснил, че не взема наркотици изобщо. Навеждат се доводи, че Районният съд не се е съобразил с изявлението на вещото лице, че няма достатъчно данни, за да отговори с категоричност за наличието на наркотични вещества от групата на амфетаминов тип стимуланти, нито със заключението на експертизата, че към момента на медицинското изследване и вземането на кръвна проба, не може да се обективира употреба на наркотични вещества със съдебно – токсикологична значимост.

Защитникът развива доводи, че първостепенният Съд неправилно е приел, че не е необходим специален ред за установяване употребата на наркотици. В тази връзка излага, че СРС не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 23, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която регламентира, че употребата на наркотични вещества се установява само и единствено с кръвна проба. Акцентира, че Съдът е приел, че отрицателната величина не изключва възможност за наличие на наркотични вещества в организма на подсъдимия, с което е изградил изводите си относно вината на А. въз основа на недопустими предположения.

В допълнението към жалбата защитата приема за осъществена фактическа обстановка, при която подс. А. и св. Т. се запознали чрез интернет, като на 22.01.2021 г. двамата пили течности от една бутилка и осъществили интимен контакт. След това подс. А. тръгнал да изпрати св. Т. до дома й, но тъй като времето било студено, а пътят бил хлъзгав, той не овладял управлявания от него автомобил и причинил пътно – транспортно произшествие без пострадали. Пристигналите на мястото на произшествието полицейски служители възприели притеснението на подсъдимия и свидетелката от настъпилото ПТП и приели, че са употребили алкохол. Пристигналите на място други полицейски служители направили тест с Дрегер на подсъдимия, който бил отрицателен за алкохол. След това, без никакво фактическо или правно основание, направили тест за наркотици, който бил положителен. А. дал кръв и урина за изследване, като кръвния тест бил отрицателен, а в урината били открити наркотици, една част от които се различавали от установените с Дрегер.

Отправя искане към въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. А. за невиновен по повдигнатото му обвинение, и да го оправдае, а алтернативно – да отмени атакуваната присъда и да върне делото на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав на Съда.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия В. А. А. – адв. К.

С. – от САК, поддържа въззивната жалба с допълнение по съображенията, изложени в нея.

Отправя искане към Съда наказателното производство по делото да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК, като акцентира, че с Решение на АССГ, 22-ри състав, предложението на Прокуратурата за възобновяване на административно-наказателното производство е било оставено без уважение и е налице идентичност между предмета на настоящото наказателно производство и това, по което на подсъдимия е наложено административно наказание. Излага, че в хода на административно-наказателното производство, водено спрямо подс. А., на същия е било наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, което е изпълнено, 3 а наложеното му с присъдата наказание от същия вид, е за срок от 12 месеца.

Алтернативно защитата отправя искане присъдата на първия Съд да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен Съд, тъй като присъдата е постановена от съдия, който вече е произнА.л осъдителна присъда спрямо подсъдимия за друго деяние и е бил предубеден към него.

Алтернативно, желае оправдаване на подсъдимия по съображения, че наличието на наркотични вещества в организма на водача А., не е било установено по предвидения за това ред. Навежда доводи, че наркотични вещества не са установени в кръвта, а единствено в урината на подсъдимия, докато Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изисква наличието на наркотични вещества да бъде установено единствено с кръвна проба.

Представителят на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че атакуваният съдебен акт е постановен при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Подсъдимият В. А. А., редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подсъдимия В. А. А., снети в о.с.з. на 05.04.2012 г. (л. 35 – 35/гръб от съдебното производство); показанията на св. Л. Н. Н., снети в о.с.з. на 13.10.2022 г. (л. 59/гръб – 60 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 15) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Р.А. Г., снети в о.с.з. на 08.11.2022 г. (л. 78 – 78/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 14) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. М.М. Т., снети в о.с.з. на 08.11.2022 г. (л. 78/гръб – 79 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 18) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. В. А. В., снети в хода на досъдебното производство (л. 16) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК и показанията на св. П.В.А., снети в хода на досъдебното производство (л. 17) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК; талон за изследване бл. № 080959/23.01.2021 г., издаден от Р.А. Г. (л. 36 от досъдебното производство); протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 23.01.2021 г.