Определение № 930 от 28.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Перник, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

ДЕСИСЛАВА Г. МАНАСИЕВАЖЕКОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500640 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274–278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 1577/13.05.2026 г. по гр. д. № 2840/2025 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 144/23.02.2026 г. относно присъдените на ответницата П. Д. А. разноски, като възстановимите адвокатски възнаграждения са определени на 440,25 евро за исковото производство и на 132,08 евро за заповедното производство вместо първоначално присъдените 306,90 евро и 76,72 евро.

В подадената жалба въззивника поддържа, че заплатените от ответницата възнаграждения за адвокатска защита са прекомерни спрямо фактическата и правната сложност на спора и извършената работа. Твърди, че делото произтича от потребителски кредит, по относимите правни въпроси съществува установена съдебна практика, а съдът следи служебно за императивната потребителска защита. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 и заявява, че първоначално присъдените разноски са вече заплатени. Иска отмяна на определението в обжалваната част и запазване на разноските в първоначално определения размер.

Ответника по частна жалба страна, чрез адв. Б. В., оспорва частната жалба.

Поддържа, че възнагражденията са действително уговорени и заплатени, защитата е осъществена в необходимия за спора обем, а изменението по чл. 248 ГПК коригира съразмерността според действителния резултат от делото.

Частната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба по чл.

1

422 ГПК, подадена след проведено заповедно производство по ч. гр. д. № 1306/2025 г. на РС – Перник, за установяване на вземания по договор за потребителски кредит в размер 19580,33 лв. С решение № 144/23.02.2026 г. исковете са уважени за 2720,56 лв. и отхвърлени за разликата. До приключване на устните състезания ответницата е поискала разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за адвокатско възнаграждение за исковата фаза в размер на 511,29 евро /1000.00 лв./. За заповедната фаза е доказан разход от 300.00 лв. В исковото производство процесуалният представител е изготвил писмен отговор, участвал е в две заседания, вземал е становища по доклада и доказателствата, участвал е при изслушването на експертизата, задавал е въпроси и е осъществил защита по съществото на спора.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е въвело възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в хода на производството пред първоинстанционния съд, още с исковата молба, като е поискало намаляване на възнаграждението поради прекомерност с позоваване на решение C-438/22. Към момента на извършване на това процесуално действие законът не е изисквал мотивирано възражение, поради което възражението е своевременно въведено. На 13.02.2026 г. разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е изменена, като вече изисква мотивирано възражение и приложение на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА. Последващото изменение не обезсилва вече въведено възражение, но при последващото произнасяне съдът следва да приложи действащата уредба, което предполага страната да има реална възможност да изложи конкретни съображения.

Процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК не е спазена. Първоначалната молба за изменение е с рег. № 10237/23.03.2026 г., а уточняващата – с рег. № 14199/21.04.2026 г.

С разпореждане № 11943/22.04.2026 г. е разпоредено връчване на препис, но в съобщението е посочена само уточняващата молба, не и първоначалната. Съобщението е връчено на 18.05.2026 г., докато определението е постановено на 13.05.2026 г.

Районният съд се е произнесъл преди срокът за отговор да започне да тече и без надлежно съобщаване на първоначалното искане. Нарушението е съществено. То е лишило жалбоподателя от възможността да изложи мотиви по вече заявеното възражение съобразно действащата уредба. Това не налага непременно отмяна и връщане на делото, като въззивният съд следва да прецени дали защитата може да бъде възстановена в настоящото производство по частната жалба срещу изменението на решението за разноските.

Такава възможност е налице. С Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията по чл. 269, изр. второ ГПК не се прилагат в производството по частна жалба. Въззивният съд установява фактите и разрешава процесуалния въпрос по същество. Същото е прието и в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о. В настоящото производство жалбоподателят е изложил конкретни основания, ответницата е отговорила, всички данни са налице и не се налага събиране на нови доказателства.

Следователно връщане на делото не е необходимо.

Разгледано по същество, възражението за прекомерност е неоснователно.

По исковата фаза материалният интерес е 19580,33 лв. Правните въпроси не са новаторски и по тях има развита практика, което намалява правната сложност.

Служебните правомощия на съда в потребителските спорове също следва да се отчетат. Фактическата страна обаче е изисквала самостоятелна работа по договора, документите, размера на вземането, плащанията, счетоводните данни и експертизата.

Извършени са реални процесуални действия. Делото не е с висока правна новост, но 2 не е формално или еднократно.

Не са установени обстоятелства за спешност или специфични условия, нито данни за специална квалификация на адвоката, които да увеличават възнаграждението.

Заплатените 1000.00 лв. не са несъразмерни спрямо обема работа и интереса. Не е налице прекомерност.

За заповедната фаза възнаграждението е 300.00 лв. Тази фаза е ограничена, не са извършени множество действия, касае се за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

Сложността е ниска, но сумата не достига степен на несъразмерност. Не е налице прекомерност.

Преизчисляването по съразмерност е правилно.

Доводът за извършено плащане е неоснователен. Плащането не прекратява производството по чл. 248 ГПК и не променя предмета му.

В обобщение, възражението за прекомерност е своевременно. Нарушението по чл. 248, ал. 2 ГПК е отстранено в настоящото производство. Не се установява прекомерност нито за исковата, нито за заповедната фаза. Съразмерността е правилно изчислена. По тези съображения и Определение № 1577/13.05.2026 г. следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1577/13.05.2026 г. по гр. д. № 2840/2025 г. на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3