Решение № 60 от 11.02.2015, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ /11.02.

2015 Година гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

15.12. 2014 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: Х.З.

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д.

№ 306 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по предявена искова молба от “В.Л.” ЕООД, ЕИК ** гр. С. против 1. Г.Г.П.

, 2. И.Г.П. и 3.“Т.Й.” ЕООД, ЕИК **, гр. С.З., с правно основание на предявения иск чл. 135 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.08.2009г. ответникът Г.Г.П. бил подписал, в качеството на авалист, запис на заповед, издаден от “А.В.” ЕООД в полза на “В.Л.” ООД за сумата от 51 415,36евро, с което ответникът се е задължил неотменимо и безусловно за заплати на ищеца при предявяване посочената сума. Менителничният ефект бил предявен за плащане на авалиста на 18.09.2009г., който от своя страна е приел същия за плащане. Посочва, че към момента на предявяване на настоящата искова молба, ответникът не бил извършил никакво плащане по описаната по-горе сделка.Поради тази причина на 19.03.2012г. от името на “В.Л.” ООД, пред Районен съд -гр. С.З. било депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу солидарните длъжници по описания по-горе менителничен ефект, а именно “А.В.” ЕООД и Г.Г.П.. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 2112/2012г. по описа на Районен съд - гр. С.З., по което бил издаден изпълнителен лист от 19.03.2012 г. срещу посочените в заявлението солидарни длъжници. В срока за обжалване на разпореждането, съгласно чл. 419 от ГПК било подадено възражение само от едно от задължените лица – “А.В.” ООД. По отношение на ответника Г.Г.П. заповедта била влязла в законна сила. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 109/2012г. на ЧСИ Ивелина Биволова.

С оглед изложеното, ищецът счита, че ответникът Г.Г.П. безспорно дължи сумата от 51 415, 36 евро или на равностойността й в лева в размер на 100 560 лева.

Ищецът твърди още, че на 04.04.2008г. ответницата И.Г.П. сключила с него договор за лизинг № NН100/04.04.2008г., съгласно който тя се задължила да получи на лизинг конкретно посочена в договора земеделска техника, с възможността след заплащане на последната лизингова вноска да придобие собствеността върху лизингованата вещ. Общата цена на договора била 52 021,1 евро с включен ДДС, платима на лизингови вноски съгласно погасителен план - приложение към договора.

На същата дата - 04.04.2008г. между същите две страни било сключено и допълнително споразумение към описания договор за лизинг, уреждащо частично заплащане на част от сумите по договора.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба общото задължение на ответницата към ищцовото дружество по упоменатия договор възлизала на сумата от 164 877,07 лева., като плащане по същото не било извършено.

На 02.08.2012г. от страна на Г.Г.П. и И.Г.П., било извършено разпоредително действие с правото им на собственост върху съсобствените им недвижими имоти, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, попадащ в сграда **, с административен адрес: гр. С.З., **, съставляващ апартамент № 22, състоящ се от две стаи, хол кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 79 кв. м. заедно с принадлежащо избено помещение под № 5, с площ от 3,99кв.м., както и 0,970 % от идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, попадащ в сграда **, разположен в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда, с административен адрес: гр. С.З., **, съставляващ гараж №15, със застроена площ от 30,5кв.м,както и съответните идеални части от сградата и съответното право на строеж върху общинския поземлен имот.

Посочената разпоредителна сделка била обективирана в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. С.З. на 02.08.2012 г, с входящ № 8184, акт N 192, том XXII, № 4610 от описната книга от 02.08.2012 г., като купувач на описаните недвижими имоти било търговско дружество “Т.Й.” ЕООД. Посочената в акта и приета от страните обща цена на сделката била 75600 лева, а данъчната оценка на продадените имоти, към деня на осъществяване сделката, била в размер на 75552,10лева.

Според ищеца първият и вторият ответник заедно били извършили разпоредителни действия със своите съсобствени имоти, след като им е било известно, че не са погасили задълженията си към ищцовото дружество. Посочва, че приобретател по описаната по-горе сделка било търговско дружество “Т.Й.” ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.К. П.. Посоченото лице - управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество, към момента на осъществяване на сделката по покупко-продажба е била съпруга на Г.П. и роднина по сватовство на И.П. от втора степен. В тази връзка и с оглед разпоредбата на пар. 1 от ДР на ТЗ, относно понятието „свързани лица", ищецът намира, че са налице необходимите законови основания, за да бъде приложено презумпцията, заложена в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, досежно знанието на съпругата на ответника, в това и качество, а и като управител и едноличен собственик на капитала на “Т.Й.” ЕООД, за увреждането, което е осъществено по отношение на ищеца от страна на ответниците, посредством описаната по-горе разпоредителна сделка.

Моли съда на основание чл. 135 ЗЗД да обяви подробно описаната по-горе сделка, обективирана в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. С.З. на 02.18.2012 г, с входящ N 8184, акт N 192, том XXII, № 4610 от описната книга от 02.08.2012 г., посредством която Г.Г.П. и И.Г.П. заедно увреждат кредитора си - ищец в настоящото производство, за относително недействителна по отношение на “В.Л.” ООД. Претендира разноските по делото.

Г.Г.П. и И.Г.П. излагат доводи, че за Г.Г.П. - записът на заповед е предявен на ответника за плащане на 18.08.2009г., от която дата се считало, че същият приел задължението си. Посочват, че считано от 19.03.2012г. било инициирано производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което завършило с издаване на изпълнителен лист в полза на “В.Л.” ЕООД. В определения законов срок искова претенция не била заведена, поради което настоящото искане се явявало погасено по давност и вземането било неоснователно претендирано. Твърдят, че въпреки че е сключила договор за лизинг от 04.04.2008 г. и приложеното Споразумение към договора от 04.04.2013г., ответницата И.Г.П. не е подписала и няма задълженията към своя кредитор.Твърди се ,че претенцията е погасена по давност и е недължима.Тъй като нямало висящи задължения към 02.08.2013г., напълно валидно и законно било осъществено разпореждане с личното имущество на двамата ответници, и не било налице увреждащо действие от тяхна страна спрямо ищцовото дружество. Не спорят, че приобретател по описаната сделка е търговско дружество “Т.Й.” ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.К. П., като същата към момента на осъществяване на сделката е била във фактическа раздяла от месец декември 2011 г. с бившият си съпруг Г.П., като брачният им съюз бил прекратен на 29.10.2012г., поради което считат, че не е налице хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Излагат се възражения, че сключеният договор за лизинг и свързаните с него договори за доставка и договор за поръчителство имали общ предмет - закупуване и доставка на ТРАКТОР, марка Н.Х., модел ТL 100 А, като сключеният договор № NН 100

/04.04.2008г. за лизинг бил на стойност 52 021,10 лв., за срок от 36 месеца, с първоначална вноска от 14 800 евро с вкл.ДДС и такса от 953.72 евро, без ДДС за обслужване на лизинга.По силата на чл.28 от договора за лизинг, същият бил развален едностранно от “В.Л.” ООД и бил подписан Протокол за връщане на лизингованата вещ, съставен на 24.11.2011г. По силата на този Протокол веща била предадена на собственика й -ответника по делото и тракторът бил преминал във владение на собственика си. Това било установимо от Протокол от 24.11.2011г., съставен за предаване на предоставената на лизинг селскостопанска техника, описана подробно в него. Върната вещ била в добро техническо състояние, обслужена и почистена.Твърдят, че в деня на сключване на договора за лизинг било оформено Споразумение, в което се посочвали нови възможности за заплащане на лизинговите вноски по същият договор, като заявяват, че няма логика за сключване на това Споразумение и то не е подписано от лизингополучателя.На 04.04.2008г. бил подписан и договор за доставка на описаният трактор с марка ,.Н.Х.", модел ТL 100 А, който бил във връзка с подписаният договор за лизинг. На същата дата бил подписан и Договор за поръчителство от страна на ответното дружество “А.-В.” ООД.Ответниците посочват, че по делото не са представени доказателства и няма обявена предсрочна изискуемост на договора за лизинг. Ответниците считат, че освен правото на иск е погасено и субективното право на ищеца да иска от ответника, като поръчител, плащане на задължението по договора за лизинг с лихвите, неустойките и разноските на предявената и непредявената част от Записа на заповед. Погасяването било настъпило в края на 2008г., и не можело да бъде възобновен срок спрямо ответника за плащане. Тази отговорност считат за погасена по давност по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗД, съобразно срока посочен в чл.2.2.3 от договора за поръчителство.

Третия ответник “Т.Й.” ЕООД в основни насоки доразвива тезата на първи и втори ответник. Отбелязва се ,че към датата на продажбата на процесните имоти на “Т.Й.” ЕООД не е имало наложени обезпечителни мерки върху тези недвижими имоти,а кредиторът не е защитил и обезпечил ефективно своите права и не може да очаква от страна на своите длъжници, да ограничат участието си в гражданския оборот и да не се разпореждат с имуществото си.Прави се искане съдът да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се разноските по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В производството по делото по безспорен начин се установява следната фактическа обстановка: На 18.08.2009г. ответникът Г.Г.П. подписва, в качеството на авалист, запис на заповед, издаден от "Агро вит" ЕООД в полза на "В.Л." ООД за сумата от 51 415,36 евро. Менителничният ефект е предявен за плащане на авалиста на 18.09.2009г. Поради тази причина на 19.03.2012г. "В.Л." ООД, пред РС гр. С.З., депозира заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници "А.В.4' ЕООД и Г.П.. Образувано е ч.гр.д. № 2112/2012г. по описа на РС - гр. С.З., по което е издаден изпълнителен лист от 19.03.2012г. срещу посочените в заявлението солидарни длъжници. В срока за обжалване на разпореждането, съгласно чл. 419 от ГПК е подадено възражение от "А.В." ООД.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 109/20121. на ЧСИ Ивелина Биволова. В последствие преместено при ЧСИ Милен Бъзински и отново преместено при ЧСИ К. А., с N 766, с РД Окръжен съд - гр. С.З., с № 1390/2012г., което е спряно по отношение на длъжника "А.В." ООД поради постъпилото възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. На 04.04.2008г. ответницата И.Г.П. сключва с ищеца договор за лизинг № NH100/04.04.2008г., съгласно който тя се задължава да получи на лизинг Трактор, марка Н.Х., с възможността след заплащане на последната лизингова вноска да придобие собствеността върху лизинговата вещ.

Общата цена на договора е 52 021,1 евро с включен ДДС, платима на лизингови вноски съгласно погасителен план - приложение към договора. На същата дата - 04.04.2008г. между същите две страни е сключено и допълнително споразумение към описания договор за лизинг, уреждащо частично заплащане на част от сумите по договора. Страните по делото не спорят,че на 02.08.2012г. Г. Н. и И.П. извършват разпоредително действие с правото им на собственост върху съсобствените им недвижими имоти, а именно: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, в сграда **, с административен адрес гр.С.З., апартамент № 22, състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 79 кв. м. заедно с принадлежащо избено помещение под № 5, с площ от 3,99 кв.м., както и 0.970 % от идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, попадащ в сграда **, разположен в ПИ с идентификатор ** с предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда, №15, със застроена площ от 30.5 кв.м, както и съответните идеални части от сградата и съответното право на строеж върху общинска земя. Разпоредителна сделка е обективирана в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. С.З. на 02.08.2012 г, с входящ № 8184, акт N 192, том XXII, № 4610 от описната книга от 02.08.2012 г., като купувач на описаните недвижими имоти е '"Т.Й." ЕООД. Обща цена на сделката е 75 600 лева, а данъчната оценка на продадените имоти, към деня на осъществяване сделката, е в размер на 75 552.10 лева. Приобретател по описаните имоти е "Т.Й." ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.К. П., която към момента на осъществяване на сделката по покупко-продажба е била съпруга на Г. Н. и роднина по сватовство на И.П. от втора степен. Също така безспорен е факта,че договора за лизинг № NH - 100/04.04.2009г. е прекратен по силата на чл. 26, ал. 2 чрез връщане на лизинговото имущество и съставянето на протокол за това.