Решение № 2498 от 25.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9569/2023
- Вид
- Решение № 2498
- Подписан
- 25.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Албена Александрова, Биляна Симчева, Нели Савчева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 75, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2498 гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100509569 по описа за 2023 година
С решение № 10624/20.06.2023 г., постановено гр. д. № 40632/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 88 състав, "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. " АД е осъдено да заплати на ищеца “Застрахователно дружество Бул Инс” АД, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 16 530.73 лв., представляващо регресно вземане, формирано от: 16 515.73 лв. за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 2103020750 за ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. на АМ „Тракия“ в района на км. 45+500, в платното в посока гр.
София, при което е увреден застрахования по имуществена застраховка “каско” при ищеца автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* вследствие на противоправното поведение на водача на автомобил “Мазда 6” с рег. № *******, който е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателното плащане, като е ангажирана и отговорността на ответника за разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. " АД с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа, че при неправилно приложение на относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби СРС е достигнал до погрешен извод за установеност по делото на механизма на реализиране на процесното ПТП и вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил за неговото настъпване. По изложените аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на 1 предявения иск, евентуално – за намаляване размера на присъденото регресно обезщетение, поради съпричиняване на вредите. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – “Застрахователна дружество Бул Инс” АД подава отговор с искане постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и, в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран сосъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от "ЗАД Д.Б.Ж.И З. " АД срещу “ЗД Бул Инс” АД.
Ищецът твърди, че на 11.07.2021 г. около 19:30 ч. в района на 45,000 км. на АМ Тракия е настъпило ПТП, при което МПС с “Волво ХЦ90” с рег. № ******* било ударено силно в задната част от автомобил “Мазда 6” с рег. № ******* с водач Д.С.. От удара МПС “Волво” се преместило и се ударило в намиращия се пред него автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* с водач Г.Я.. Поддържа, че за настъпилите вреди по автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* вина има водачът на автомобил “Мазда 6” с рег. № *******. Навежда доводи, че към датата на ПТП-то “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* е застраховано със застраховка Автокаско с полица № Е21990010902 в ищцовото дружество. При ищеца била образувана щета под № 2103020750. Цената на ремонта била 16 515.73 лв. и била изплатена от ищеца на сервиза, извършил ремонта, на 02.11.2021 г.. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо предявява настоящия иск като моли ответникът да бъде осъден да му заплати заплатеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. ликвидационни 1 разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане
Наличието на застрахователни правоотношения между ищеца и собственика на увреденото МПС “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* по застраховка “Автокаско” и между ответника и водача на МПС “Мазда 6” с рег. № ******* по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” не е спорно пред въззивния съд, а и се установява от представените по делото застрахователни полици.
С определение от 13.09.2022 г. На СРС като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени и обстоятелствата, касаещи извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение, 2 както и предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно механизма на процесното ПТП, в частност - вината на водачите, както и размерът на приетото за дължимо регресно обезщетение.
За установяване механизма на пътнотранспортното произшествие, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е изготвена съдебна автотехническа експертиза
По делото е представен Констативен протокол за ПТП от 12.07.2021 г., във връзка с който е било образувано ДП № 105/2021 г. по описа на РУ МВР – гр. Ихтиман и пр. пр. № 567/2021 г. по описа на РП – Ихтиман.
Последното е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.02.2022 г., поради констатация за липса на извършено престъпление.
Според приетото и неоспорено заключение на САТЕ, механизмът на ПТП-то е следният: на 11.07.2021 г. около 19:30 часа, в условията на интензивно движение по АМ „Тракия“ в района на км. 45+500, в платното в посока гр. София, се образува задръстване от бавно движещи се автомобили, които са заели всички пътни ленти. В същия район и по същото време се налага автомобилите да спрат кратковременно. Най - отзад на колоната се движи лек автомобил “БМВ 5 ЕР” в изпреварващата лента на платното за движение, като водачът възприема своевременно образувалата се „тапа“ и спира автомобила на безопасно разстояние зад другите моторни превозни средства. Зад лек автомобил “БМВ 5 ЕР”, се движи лек автомобил “Фолксваген Поло”, чийто водач също своевременно възприема спрелите автомобили във всички ленти пред него, намаля скоростта и успява да спре управляваният от него автомобил безопасно. В този момент зад лек автомобил “Фолксваген Поло” се приближава лек автомобил “БМВ 530 Д”, който се движи със скорост около 96.8 км./час, чийто водач не успява да възприеме навреме създалата се пътна обстановка, при която временно движението в платното е преустановено, и се удря в задната част на лек автомобил “Фолксваген Поло”, след което лек автомобил “БМВ 530 Д” се позиционира опрян с дясната си част в лявата страна на лек автомобил “Фолксваген Поло”, а с лявата си страна, опрян в еластичната ограда вляво на платното /мантинелата/.
В същото време и в същата лента се движи лек автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* чийто водач успява навреме да възприеме произшествието пред себе си, да намали скоростта и да спре автомобила си без да се удари в намиращите се пред него лек автомобил “Фолксваген поло” и лек автомобил “БМВ 530 Д”.
Зад лек автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* се движи лек автомобил “Волво ХЦ 90”, на който водачът също успява да спре автомобила си, без да се удари в спрелите пред него автомобили.
След лек автомобил “Волво ХЦ 90” се приближава лек автомобил „Мазда 6”, рег. № *******, който се движи със скорост от около 106 км./ч.
Водачът не успява да възприеме на време препятствията пред себе си 3
/спрелите автомобили/ и не успява да спре своевременно автомобила си, като се удря в задната част на лек автомобил “Волво ХЦ 90”. Вследствие на удара, лек автомобил “Волво ХЦ 90” се премества напред, като на свой ред се удря в намиращия се пред него лек автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”, с рег.№ ******* който също от силата се премества напред и удря намиращия се пред него лек автомобил “Фолксваген поло”. От експертизата се установява, че опасната зона по отношение на автомобил “Мазда 6”, при движение със скорост от 106 км/ч е 100.03 м.
Накрая, след всички, се движи лек автомобил „Порше Кайен” със скорост от около 80 км./час, на който водачът също не успява навреме да възприеме спрелите МПС пред него и се удря с предната си част в задната част на лек автомобил “Мазда 6”, рег. № *******.
Пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели, водачи на автомобилите, участвали във верижната катастрофа.
От разпита на свидетеля Д.П.С. се установява, че свидетелят си спомня процесното ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. на АМ „Тракия“.
Свидетелят управлявал автомобил “Мазда 6” рег. № ******* на посочената дата, привечер, в условията на приятно, сухо и слънчево време, при много натоварена пътна обстановка. Сочи, че се е движил в лентата за изпреварване, имало колона от автомобили, включително пред и зад управлявания от него л. а. Твърди, че постепенно намалявал скоростта, докато изведнъж чул пред себе си звук от спирачен път, натиснал рязко педала за спирачките, но не успял да предотврати настъпването на процесното ПТП, въпреки, че се движил със скорост под допустимото ограничение от 140 км/ч, а именно с около 80-100 км/ч. Свидетелят не помни дали той е ударил автомобила пред него, или е спрял и впоследствие е бил ударен от идващия зад него автомобил, но посочва, че резултатът от ситуацията бил, че управляваният от него автомобил се ударил в този пред него. Твърди, че неговият автомобил бил сериозно увреден и неизползваем след процесното ПТП.
При проведения разпит на свидетеля Г.И.Я. последният заявява, че през месец юли 2021 г. е участвал в ПТП преди мотел „Ихтиман“ на АМ „Тракия“ във все още светлата част от денонощието, при добра видимост и на прав участък, като е управлявал автомобил “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”.
Сочи, че е успял да спре, но бил ударен от движещия се след него автомобил, като последвали още 3-4 удара. Твърди, че бил ударен веднъж, но последвалите удари между движещите се след него МПС довели до преместване напред и на управлявания от него л. а. Посочва, че най-силен е бил първият удар от непосредствено движещият се след него автомобил, при който се нанесли вреди по капака на автомобила му “Мерцедес ГЛЦ 300 Д 4 Матик”.
От разпита на свидетеля К.Р.Н. - водач на МПС “Волво” се установява, че последният е пътувал по АМ „Тракия“ с посока гр. София към момента на настъпване на процесното ПТП. Свидетелят не помни детайли от събитието. Заявява, че управлявания от него автомобил е бил ударен от движещото се след него МПС, като ударът бил много силен и въздушните 4 възглавници на колата се отворили. Твърди, че не е бързал, а и липсвала възможност за това, колата пред него се движела нормално, след което предприела спиране с натискане на спирачки, като същото сторил и свидетелят Н., тъй като имало време да се реагира.
Пред въззивния съд страните не са ангажирали други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.