Решение № 88 от 28.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000546 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Юробанк България” АД срещу решение № 260003 от 15.02.2021г. по търг.дело № 23/20г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на „Юробанк България” АД за осъждане на Е.М. И. - С. и ЕРС. М. СЮЛ. в условията на солидарна отговорност за заплащане на дължими в изпълнение на поети по обявен за предсрочно изискуем Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37222 от 27.05.2008г задължения, както следва:

56 933.71 швейцарски франка по дължима за периода 10.03.2015г. – 25.02.2020г. главница и 157 швейцарски франка по дължими за периода 10.03.2017г. – 25.02.2020г. такси за управление на кредита.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Твърдят че мотивите и изводите на съда са неправилни, основават се на съдебна практика, която е съвсем различна, посочват се несъществуващи изисквания на закона. Сочи, че съдът е квалифицирал погрешно процесния договор за кредит, определяйки го като Договор за потребителски кредит, а всъщност е налице Договор за ипотечен кредит. За неясен намира извода на 1

Разградски окръжен съд, че кредитът е отпуснат в лева. Твърди, че не са съобразени становищата, възраженията и оспорванията, на която и да е от страните.

Счита за неясни изводите на съда относно нищожността на чл.1 ал.1 от процесния договор. Излага доводи относно неправилност на извода за нищожност на чл.2 ал.1, ал.3 и ал.4 от същия. Сочи, че цитираната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, е възпроизведена от съда в обратен смисъл. Твърди че договорът е сключен в швейцарски франкове и ищецът иска от съда ответниците да бъдат осъден да заплатят суми в същата валута – швейцарски франкове. Оспорва извода на съда, че договорът е сключен в лева. Намира за неправилно схващането, че договорът не е сключен в швейцарски франкове. Оспорва позоваването на клаузата на чл.22 от договора, приложима само ако кредитополучателят желае да превалутира кредита от франк в друга валута, каквото желание не е изразявано, съответно и кредитът не е превалутиран.

Сочи че с клаузата на чл.23 ал.1 от кредитния договор кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, както и че приел да носи за своя сметка този риск. В този текст е декларирал, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите в договора и е съгласен с настъпването им.

Намира за неразбираеми мотивите на съда относно връчването на поканите. Твърди че е представен официален документ и придружаващи документи, удостоверяващи извършеното връчване.

Моли съда да отмени обжалваното от тях решение. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Е.М. И. – С. и ЕРС. М. СЮЛ., и двамата от гр.И., чрез назначения им от съда особен представител, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който оспорват подадената жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез особен представител, молят съда да потвърди обжалваното решение.

2

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Юробанк България“ АД срещу Е.М. И. – С. и ЕРС. М. СЮЛ., солидарно, за непогасени по давност падежирали вноски и предсрочно изискуема главница и за такси за управление за периода от 10.03.2017г. до 25.02.2020г., дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37222 от 27.05.2008г.

На 27.05.2008г. между банката и въззиваемите – кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на жилище HL 37222, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 532 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита със срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, на месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план. Няма спор пред въззивна инстанция, че сумата по кредита е усвоена на 12.06.2008г.

Не са спорни направените от длъжниците погасителни вноски с последно плащане на 27.06.2012г., както и спирането на плащанията.

Не е спорно че с договор за цесия от 15.07.2008г. банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си по договора за кредит, както и че между кредитополучателите и цесионера на 31.08.2009г. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит. Именно поради сключването на допълнително споразумение с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД въззивният съд приема, че длъжниците са уведомени за цесията от 15.07.2008г. Вземането по договора за кредит е предмет на втори договор за цесия от 25.10.2017г., с който „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило вземането обратно на банката.

В отговора на исковата молба е оспорена редовността на връчванията на съобщенията от ЧСИ до длъжниците, поради което и макар да липсва разграничение от ответниците на двете покани – уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД от стария кредитор и изявлението на банката за предсрочна изискуемост, въззивният съд намира че са налице оспорвания и на двете връчвания.

3

Съставът на въззивния съд намира, че с исковата молба от банката – цесионер по договора за цесия от 25.10.2017г. са представени уведомления от „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД по чл.99 ал.3 от ЗЗД до двамата длъжници.

От представените с исковата молба доказателства не може да бъде направен извод за надлежно връчване на уведомленията тъй като от представените разписки от ЧСИ не може да бъде направен извод за спазена процедура по чл.47 ал.1 – ал.3 от ГПК. Липсва посочване на адреса, на който са правени посещенията, липсват данни за проверка на настоящ и постоянен адрес, лисва отбелязване за залепено уведомление. Независимо от това обаче, съобразно разрешението, дадено в решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о. на ВКС, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК. Поради което и въззивният съд приема, че договорът за цесия от 25.10.2017г. е породил действие за длъжника и банката е легитимирана да предяви осъдителния иск за събиране на вземането си по договора за банков кредит.

По въпроса за валутата, в която е уговорен кредита:

Съобразно разрешението дадено в решение № 295 от 19.02.2019г. по търг.дело № 3539/15г. на второ търг.отделение на ВКС и в решение № 60108 от 22.01.2022г. по търг.дело № 1159/20г. на второ търг.отделение на ВКС, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.

По проверката за съществуване на неравноправни клаузи в договора за кредит, за която съдът следи и служебно:

4

Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37222 от 27.05.2008г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 532 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1 от договора/. Съобразно чл.1 ал.3 е подписано приложение № 1 към договора, в което към датата на усвояване на кредита е приложен курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката 1.64112228 и съобразно този курс е определен размерът на кредита в швейцарски франкове, а именно – 69 801 швейцарски франка.

Разрешеният кредит бил усвоен по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2 ал.1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в евро, по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването и била преведена по открита в банката сметка на кредитополучателите в евро /чл.2 ал.3/. Съобразно чл.6 ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има средства в евро или в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно превалутиране от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към евро/лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.21 ал.1 и ал.2 от договора е постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата и за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна. В чл.23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/български лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл.6 ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по 5 кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал.2 на чл.23 от договора, кредитополучателят декларирал и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

В случая е безспорно, че предоставеният на ответниците ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.

Според формираната от ВКС константна практика, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144 ал.3 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е оборена – подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, а и липсват ангажирани от банката доказателства, 6 потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях.