Решение № 79 от 31.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Шумен, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500033 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №583 от 11.11.2021г. по гр.д.№266/2021г., ШРС е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, че М. Р. Б. дължи на „Профи кредит България”ЕООД-гр.София сумата от 2144.24лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 15.03.2018г., сключен между ищеца и К.А.А., като кредитополучател и ответницата , като солидарен длъжник, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 26.02.2021г. до окончателното му изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №260270/01.03.2021г. по ч.гр.д.№571/2021г. на ШРС, като са отхвърлени предявените от дружеството срещу Б. искове за признаване за установена дължимостта на вземането за сумата от 822.02лв., представляваща договорно възнаграждение по горепосочения договор за периода 10.08.2019г.-11.08.2020г., сумата от 1428.76лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 379.43лв., представляваща лихва за забава за периода 11.05.2018г.-11.08.2020г. и сумата от 241.74лв., представляваща законна лихва от 11.08.2020г.-25.02.2021г., като за периода 13.03.2020г.-13.07.2020г. не е начислена лихва на основание чл.6 от ЗМДВИППП, за които суми е издадена заповед за изпълнение №260270/01.03.2021г. по ч.гр.д.№571/2021г. на ШРС, като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна само в частта, с която е отхвърлен предявения срещу длъжника установителен иск относно дължимостта на сумата от 822.02лв.-договорно възнаграждение. Жалбоподателят намира същото за неправилно.

Неправилно се явявали изводите на съда, че длъжникът не дължал претендираното 1 договорно възнаграждение, тъй като процесният договор бил недействителен на основание чл.11, ал.1,т.10 вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК.. Процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания. В него подробно били описани всички параметри, задължения като основание и размер на рабираем и достъпен език. Кредитополучателят бил получил предоставената му в заем сума, съгласил се с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен Европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент бил наясно със сумата, която тръбва да върне. Същият не е обективирал и нежеланието си да се откаже от сключения договор, съобразно възможността предоставена в чл.7,.1 от ОУ към договора. В процесния договор ясно била посочена и методиката на формиране на годишния процент на разходите. Уговорения годишен лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. Кредиторът не бил посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и не бил предоставил невярна информация на потребителя. В своята съвкупност предоставената информация не накърнявала способността на потребителя да вземе търговско решение. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо него постановено друго, с което заявената претенция за заплащане на договорно възнаграждение бъде уважена в размер на 822.02лв..

Въззиваемата страна, взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Шумен, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., заявление по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №260270/01.03.2021г. по ч.гр.д. №571/2021г. на ШРС , по силата на която е разпоредено К.А.А. и М.Р.Б.. да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата 2144.24лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 15.03.2018г., сумата 822.02лв.- договорно възнаграждение 10.08.2019г.-11.08.2020г., сумата 1428.76лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 379.43лв.- непогасена лихва за забава за периода 11.05.2018г./датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020г./датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 241.74лв.-, представляваща законна лихва от 11.08.2020г.-25.02.2021г., като за периода 13.03.2020г.-13.07.2020г. не е начислена лихва на основание чл.6 от ЗМДВИППП, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението-26.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 150.32лв..

Заповедта е връчена на длъжниците, като в указания срок е депозирано възражение от М. Р. Б., поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове.

На 15.03.2018г. между „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Шумен, в качеството на 2 кредитор, от една страна и К.А.А.- кредитополучател и М. Р. Б.-солидарен длъжник, бил сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който, дружеството се задължило да предостави на А. потребителски кредит в размер на 3000лв. , със срок на връщане – 24 месеца , при равни месечни вноски от 185.46лв., включваща главница и лихва , като общо дължимата сума по кредита възлизала на 4451.04лв.. На същата дата, във връзка с договора за кредит между страните е постигнато и споразумение, по силата на което, на ответника е предоставен пакет допълнителни услуги, с което последният се задължил да заплати на ищцовото дружество цена за услугата. Размерът на същата възлизал на 2250лв., който следвало да се изплати разсрочено на равни месечни вноски от 93.75лв.. Стойността на пакета е добавена към размера на главницата по кредита, като по този начин общата дължима от А. месечна вноска възлизала на 279.21лв..

Видно от представените 4бр. преводни нареждания от 15.03.2018г., една част от кредита бил преведен на кредитополучателя, а останалата част била преведена по негово искане на финансови институции с оглед погасяване на други негови задължения.

Съгласно представеното споразумение за допълнителен пакет услуги, кредиторът следвало да предостави на клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се договорили, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, която била дължима изцяло при сключване на споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, но заплащането й е разсрочено за срока на договора и е част от вноските по закупения пакет, като се дължи и при предсрочно погасяване.

С три анекса-от 03.09.2018г., 03.01.2019г. и 14.01.2019г. е постигнато съгласие между страните за изплащаене на кредита по нов погасителен план.

Поради настъпила забава, размерът на кредита бил обявен за предсрочно изискуем, като ответната страна в качеството й на солидарен длъжник, получила уведомление за това на 09.09.2020г..

Договорът, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, анексите и погасителните планове към тях, са подписани и от двете страни.

При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане – неиздължена главница, възнаградигелна лихва по договор за потребителски кредит, както и възнаграждение по сключено във връзка с него споразумение 3 за предоставяне на пакет допълнителни услуги.

Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е отхвърлена претенцията за установяване дължимостта на сумата от 822.02лв.-договорно възнаграждение до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответника-11.08.2020г., то само тя следва да бъдат разгледана в настоящото въззивно производство. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на заетата сума. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница и възнаградителна лихва в срок.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Шумен и К.А.А. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за потребителски кредит №**********15.03.2018г.. Не е спорно, а и видно от представените 4бр. платежни нареждания, уговорената сума е предоставена на А., като част от нея е била предоставена лично на кредотополучателката, а друга част - на посочени от последната финансови институции, с оглед погасяване на други нейни задължения.

Договорът, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и анексите към тях са подписани и от ответницата Б., като в същите е отразено че се явява солидарен длъжник.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно постановките на ТР№4/2014г. на ОСГТК, т.4б, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и за спазването му се следи служебно от съда. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.

В случая, въпреки че в процесния договор е посочено, че ответницата е съдлъжник, тя няма това качество, а на практика се явява поръчител на вземането на кредитора "Профи Кредит България" ЕООД-гр.София, доколкото поръчителят обезпечава задължението на потребителя. М.Б. не се явява съдлъжник наред с кредитополучателя А., тъй като не придобива каквито и да било права от кредита, нито се намира в някакви отношения с кредитополучателя, което евентуално да обоснове солидарна отговорност на двамата. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, кредитът се отпуска единствено на кредитополучателя-А., по нейна банкова сметка и за покриване на нейни задължения към други финансови институции, т.е кредитът е усвоен единствено от А.. В случая и в нито един от документите, изготвени във връзка със сключването на договора за потребителски 4 кредит не е предвидено наличие на дадено и одобрено от кредитора или от длъжника нарочно писмено съглашение за встъпване на трето лице като съдлъжник и това трето лице да е ответницата Б.. Предвид това и не може да се приеме, че А. и ответницата са солидарно съзадължени лица – да са получили кредита общо, без разграничение каква част поема всяка една от тях и независимо от това на коя от тях е предадена фактически сумата, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. В разглежданата хипотеза задължението на А. към ищцовото дружествокредитор е предпоставка за съществуването на задължението на ответницата към него, а при солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото. Всяко от съзадължените лица дължи на свое и независимо основание. Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика от встъпването в чужд дълг и от солидарната задълженост.