Решение № 242 от 19.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Стара Загора, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103988 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 300,00лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит №... от ...г. и договора за поръчителство към него, и сумата в размер на 500,00лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит №... от ...г. и договора за поръчителство към него.

Исковете са предявени от Д. Д. Х. от гр.... срещу „Кредисимо“ ЕАД гр.София. С исковата молба се твърди, че между страните били сключени два договора по реда на Закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги, а именно: Договор за потребителски кредит №... от ...г., и Договор за потребителски кредит №... от ...г. По сключения Договор за потребителски кредит №... от ...г. кредиторът предоставил на ищеца сумата 1080,64лв. при ГЛП 27,19% и ГПР 30,85%, със срок на договора – 3 месеца. По сключения Договор за потребителски кредит №... от ...г. кредиторът предоставил на ищеца сумата 3342.70лв. при ГЛП 40,00% и ГПР 48,21%, със срок на договора – 12 месеца. Във връзка с двата договора ищецът сключил и два договора за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, като възнаграждението по тях се заплащало ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредитите на кредитора.

Ищецът изплатил доброволно посочените два заема по сметка на ответника, включително платила по тях без основание сума, представляваща сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора.

Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл.19, ал.1 и ал.4 1

ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви били компонентите на ГПР и в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент. Това нарушение имало за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК.

Ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същите трябвало да бъдат многократно над допустимия максимум по закон. Предвидените суми в договорите за поръчителство били скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД бил ответникът. С цел заблуда на потребителя никъде в основните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано на ответника лице и че поръчителството ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника, което от своя страна водело и до недействителност на договорите за кредит.

Клаузата за поръчителство прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема. Счита, че кредитните сделки не били произвели правен ефект и уговорките за заплащане на възнаграждения на гаранта „Ай Тръст” също били нищожни. Сключените договори за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика ги лишавало от основание и ги правело недействителни и на самостоятелно основание.

Посочва, че приложената по двата договора възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тъй като основните договори били недействителни, то също нищожни били и акцесорните договори за поръчителство и всички пари платени във връзка с двата договора за поръчителство подлежали на възстановяване.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата размер на 300,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски кредит №... от ...г. и договора за поръчителство към него, сумата от 500,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски кредит №... от ...г. и договора за поръчителство към него, както и разноските по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни.

2

Не оспорва сключването на двата договора за кредит, както и факта, че задълженията по същите са погасени доброволно. Оспорва факта, че по Договор за потребителски кредит №... от ...г. е заплатена сума от 300,00лв., с която са погасени задължения, различни от главницата по договора. Не оспорва факта, че по Договор за потребителски кредит №... от ...г. е заплатена сума от 500,00лв., с която са погасени задължения, различни от главницата по договора.

Процесните договори за потребителски кредит не били нищожен и съдържанието им отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в Приложение №1 по ясен и разбираем начин били посочени ГПР и общата дължима сума, като е било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия - т.11 от Раздел VII.

Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като той имал право, но не и задължение да предостави едно от изброените обезпечения на кредита. Договорите за кредит предвиждали потребителят да реши дали иска отпускането на обезпечен и необезпечен кредит. Отделно е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение, че не е приложим чл.38, ал.2 от ЗАдв., като в условията на евентуалност моли да бъде определено възнаграждение под минималния размер по Наредба №1/2004г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

В хода на съдопроизводството, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит №... от ...г. и Договор за потребителски кредит №... от ...г.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №... от ...г., ответното дружество, в качеството на кредитодател е предоставило на ищеца, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 1080,64лв. при ГЛП 27,19% и ГПР 30,85%, със срок на договора – 3 месеца. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити, В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на ответника банкова гаранция, съгласно общите условия в 3 срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответното дружество юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита че заявлението не е одобрено от ответното дружество, съответно договорът не поражда действие между страните. Видно от представения Договор за предоставяне на поръчителство от ...г., във връзка с Договор за потребителски кредит №... от ...г. е бил сключен договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, съгласно който кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 306,89лв., на вноски с падеж – падежът на вноските по договора за кредит.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №... от ...г., ответното дружество, в качеството на кредитодател е предоставило на ищеца, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 3342.70лв. при ГЛП 40,00% и ГПР 48,21%, със срок на договора – 12 месеца. Този договор съдържа клауза – чл.4, със съдържание, идентично на съдържанието на чл. 4 от цитирания вече Договор за потребителски кредит №...г. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити, В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на ответника банкова гаранция, съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответното дружество юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита че заявлението не е одобрено от ответното дружество, съответно договорът не поражда действие между страните. Видно от представения Договор за предоставяне на поръчителство от ...г., във връзка с Договор за потребителски кредит №... от ...г. е бил сключен договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, съгласно който кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2424,09лв., на вноски с падеж – падежът на вноските по договора за кредит.

По делото бяха представени и приети като писмени доказателства разписки за усвоени суми, от които се установява, че главниците по двата договора за кредит са били предоставени на кредитополучателя.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата, неоспорено от страните, се установява, че единственият компонент при формиране на посочените в процесните договори размери на ГПР е договорената между страните възнаградителна лихва. В случай, че при изчисленията на размера на ГПР по договорите се включи и възнаграждението по договорите за предоставяне на поръчител, размерите на ГПР по договорите възлизат както следва: 372,72 % по Договор за потребителски кредит №... от ...г., и 331,96 % по Договор за потребителски кредит №... от ...г. Вещото лице установява, че ищецът е заплатил сума по Договор за потребителски кредит №... от ...г. в размер на 680,30 евро, с която сума са погасени – главница 552,52 евро, договорна лихва 19,39 евро и вноска по договор за 4 предоставяне на поръчителство – 108,39 евро. По Договор за потребителски кредит №... от ...г. ищецът е заплатил сума в размер на 2363,47 евро. С тази сума е погасена главница 1709,10 евро, договорна лихва – 143,62 евро, лихва за забава в размер на 3,40 евро, вноски по извънсъдебно събиране – 20,45 евро, вноска по договор за предоставяне на поръчителство – 471,84 евро, като е останала и неразпределена сума в размер на 15,06 евро.

Паричните суми, предназначени за погасяване на вноски по договорите за предоставяне на поръчителство са постъпили по сметките на „Кредисимо“ ЕАД.