Определение № 12084 от 20.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12084 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110132967 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 27.02.2024 г., подадена от ищеца „А ЕООД, адв. В., за изменение на решението от 02.02.2024 г. по гр. д. № 32967/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът ЗАД Д.Б: Ж и З“ АД, чрез юрк. М., е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира, респ. да преповтаря, приетото в цитираното решение от 02.02.2024 г., че интересът по делото се определя от цената на частично заявената парична претенция, а не от целия й размер (така Определение № 355 от 10.05.2012г. по ч.т.д. № 768/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 60 от 31.1.2017г. по ч.т.д. № 2086/2016 г. по описа на ВКС, II т.о., и др.). В този смисъл е и Определение № 541 от 12.01.2024 г. по в.ч.гр.д № 10656/2023 г. по описа на СГС, I - III с-в.

В допълнение към изложеното и предвид възраженията в молбата по чл. 248 ГПК следва да се отбележи, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в 1 смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в исковото производство, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, както е прието с решението от 02.02.2024 г.

Ето защо молбата от 27.02.2024 г. за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца „А ЕООД, адв. В., за изменение на решението от 02.02.2024 г. по гр. д. № 32967/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 2 двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3