Решение № 1509 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1509 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20245300101031 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Г., с ЕГН ********** и адрес: ************************, чрез адвокат Е. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Ищецът твърди, че с прокурорско постановление от 15.04.2014г. срещу него било образувано следствено дело № 147/2014г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив за това, че в периода 09.07.2010г.- 17.08.2010г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - ********** на търговско дружество „********************“ ООД, е присвоил чужди пари- сумата от около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 1, вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал.1 НК. След извършени в хода на производството множество процесуално- следствени действия, с постановление от 17.02.2017г. същото било прекратено поради липса на извършено престъпление. С определение №780 от 27.04.2017г. на РС- Пловдив по ч.н.д.№2016/2017г. постановлението било отменено и делото върнато за допълнително разследване. На 25.01.2018г. било повдигнато обвинение, впоследствие прецизирано с ново обвинение от 14.02.2018г. по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26 и вр. с чл.220, ал.1 НК, като срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. С постановление от 08.05.2019г. наказателното производство е било прекратено, а с постановление от 07.08.2019г. мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.- отменена.

По повод подадена жалба против постановлението за прекратяване на производството от К.

К.- ********** на „********************“ ООД, с определение №116/08.03.2021г. на РС1 Пловдив по ч.н.д.№1438/2021г. същото било отменено. С Определение №86/19.05.2021г. на ПОС по вчнд №824/2021г. определението на първоинстанционния съд било отменено, а подадената жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производствооставена без разглеждане.

Изложено е в исковата молба, че срещу ищеца било образувано на 07.02.2018г. и друго досъдебно производство ЗМ № 100/2018г. на РУ – Асеновград- за престъпление по чл.

347, ал. 1 от НК. В хода на това производство И. Г. бил задържан – първоначално за срок от 24 часа, а впоследствие за срок от 72 часа, били му повдигнати обвинения и за престъпления по чл.325, ал.1 НК и чл.323, ал.1 от НК, спрямо същия била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. С постановление от 18.07.2019г. наказателното производство било частично прекратено по отношение на деянията по чл.347, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК. С определение на РС- Асеновград от 09.10.2019г. по чнд № 676/2019г., потвърдено с определение на ПОС от 13.12.2019г. по вчнд №2168/2019г., постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено и делото е върнато на РПАсеновград. Междувременно, с влязло в сила решение на ПОС по гр. д. №1922/2019г. задържането на ищеца по ДП №100/2018г. на РУ- Асеновград е обявено за незаконно и на същия е присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв. След извършването на редица процесуално – следствени действия, производството по цитираното досъдебно производство било прекратено с постановление от 03.02.2022г. на ТО – Асеновград към РП- Пловдив, поради липса на престъпление, което е окончателно стабилизирано с постановяването на Определение № 864/17.10.2022г. по вчнд № 1773/2022г. на ПОС.

Твърди се, че вследствие на така водените наказателни производства ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че И. Г. е станал жертва на разчистване на сметки от страна на негови конкуренти чрез използването на наказателна репресия, доколкото образуваните наказателни производства са по факти, които изначално не разкриват състав на престъпление, а се отнасят до търговски отношения. Досъдебните производства се отразили изключително зле върху личния авторитет на ищеца като ********** на търговски дружества с многобройни клиенти. Случаите били медийно отразени. Ищецът започнал да страда от безсъние, загубил апетит, изпаднал в апатия, загубил доверие в правосъдната система, чувствал се безсилен и безпомощен, претърпял огромен стрес. Всичко това се отразило трайно на психическото му състояние, което довело до нужда от консултации с психолог. Публичното оповестяване на производствата, както и задържането под стража, довели до отчуждаване на ищеца, накърнили неговите лични и социални контакти, отразили се негативно върху неговия имидж в професионалните среди, което продължавало и до днес. Освен описаните неимуществени вреди, ищецът твърди, че е претърпял и имуществени такива в общ размер на 10 800 лв., изразяващи се в направени разходи за заплащане на хонорар за адвокатска защита по двете производства.

С оглед гореизложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3600 лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото 2 против него сл. дело № 147/2014г. на ОСлО при ОП – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство – 08.05.2019г. до окончателното им плащане, както и сумата от 80 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7200 лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на воденото ДП 100/2018 на РПУ – Асеновград, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2022г. до окончателното им плащане. Съображения по спора са развити и в писмени бележки на адвокат Н.- пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като се сочи, че същият е прекомерен. Не се оспорва обстоятелството, че срещу ищеца са били образувани посочените в исковата молба наказателни производства. Твърди се, че описаните негативни последици за ищеца са недоказани. Сочи се, че през въпросния период, ищецът също е сезирал Прокуратурата с множество жалби срещу своя конкурент К. К., поради което сам е пренесъл фирмените си и бизнес отношения в обсега на наказателното преследване.

Активното поведение на лицето при упражняване на правото му на защита, чрез представяне на документи, договори и поисканите експертизи, противоречало на твърдените чувства за безпомощност, обреченост и липса на доверие в правораздавателните органи.

Твърди се също, че Прокуратурата не е разгласявала в медийното пространство сведения относно воденото наказателно преследване, което се потвърждавало и от съдържанието на приложените към исковата молба разпечатки от интернет- новинарски сайтове и публикувана статия от 08.02.2018г., поради което ответникът не следва да носи отговорност за негативните преживявания на ищеца, настъпили вследствие медийните публикации.

Освен това се посочва, че твърденията за наличие на психически и здравословни проблеми не са подкрепени с никакви доказателства, като липсва и причинно-следствена връзка между тях и незаконните обвинения. Ответникът твърди също, че при определяне размера на обезщетенията следва да се вземе предвид, че наказателните производства за протекли в разумни срокове, с оглед фактическата им и правна сложност, че срещу ищеца не са били извършвани множество процесуално-следствени действия, както и че към 2014г. срещу И. Г. вече е имало постановени две влезли в сила присъди, а към момента било налице и друго висящо производство с №583/2010г. С оглед на това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен. Ответникът е направил и възражение по чл.111, б. „в“ ЗЗД- за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва върху търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по ДП № 147/2014г., която се претендира от 08.05.2019г. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на ответната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства и приложеното сл. д. №147/2014г. на ОСлО при ОП- Пловдив, че с постановление от 3

24.02.2014г. на прокурор при Районна прокуратура- Пловдив е постановено да се образува досъдебно производство против ищеца Г. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК- за това, че в периода 09.07.2010 г. – 17.08.2010г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ********** на търговско дружество „ЦКК“ ООД, е присвоил чужди пари – сумата от около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери. С постановление от 15.04.2014г. на Окръжна прокуратура- Пловдив разследването по ДП №95/2014г. е възложено на следовател при ОСлО при ОП- Пловдив и е образувано ДП №147/2014г. В хода на производството ищецът е разпитван в качеството на свидетел на 02.09.2014г.,

09.09.2014г., 16.02.2015г. и 20.05.2015г.

На 29.12.2016г. е изготвено заключително мнение за изпращане на ДП №147/2014г. на Районна прокуратура- Пловдив с мнение за прекратяването му на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С постановление от 17.02.2017г. досъдебно производство №147/2014г. е прекратено. Против постановлението е подадена жалба от К. К., чрез пълномощника му адвокат Д., по повод на която е образувано чнд №2016/2017г. на РС- Пловдив. С определение №780/27.04.2017г., постановено по това дело, постановлението е отменено и делото е върнато на РП- Пловдив за изпълнение на дадените указания. С постановление от 14.02.2018г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.220, ал.1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 5 000 лв. /внесена на 14.02.2018г./. На 16.11.2018г. разследването е предявено на обвиняемия, за което е съставен протокол, а на 11.02.2019г. е изготвено заключително мнение за прекратяване на производството. С постановление от 08.05.2019г. наказателното производство по сл. д. №147/2014г. е прекратено, тъй като не е осъществен съставът на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем. Против постановлението е подадена жалба от „ЦКК”ООД, чрез адвокат Д., и с определение на Районен съд- Пловдив №116/08.03.2021г. по образуваното ч.н.д. №1438/2021г. същото е отменено. С определение №86 от 19.05.2021г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по ч.н.д. №824/2021г., определението на ПРС е отменено, а жалбата на адвокат Д., в качеството му на повереник на „ЦКК” ООД, е оставена без разглеждане.

По делото е приложено и ДП №110/2018г., което е образувано на 07.02.2018г. за престъпление по чл.347, ал.1 НК. Със заповед на полицейски орган от 07.02.2018г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, И. Г. е задържан за срок от 24 часа. С постановление от 08.02.2018г. същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по 347, ал.1 НКза това, че на 07.02.2018г. в гр. Асеновград е повредил телевизионна уредба и линия за предоставяне на телевизионни сигнали и интернет и с това е прекъснал и попречил на съобщенията на 185 абонати- физически лица, абонати на „**********” да ползват прием на кабелна и цифрова телевизия и интернет, както и за престъпление по чл.325, ал.1 НК- за това, че на 07.02.2018г. в гр. Асеновград е извършил непристойни действия- агресивно поведение, изразяващо се в предизвикване на конфликти с множество лица- абонати на „**********”, многократно отправяне на закани, че „**********” няма повече да съществува и той ще продължава да реже кабелите за пренос на сигнал за телевизия и 4 интернет към абонатите, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. С постановление от дата 08.02.2018г. Г. е задържан за срок от 72 часа. По повод внесено в АРС от РП- Асеновград искане по чл.64 НПК- за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на ищеца, е образувано ч.н.д. № 89/2018г. на АРС. С определение №41/11.02.2018г., постановено по това дело, съдът е оставил искането без уважение и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонениепарична гаранция в размер на 10 000 лв. С постановление от 11.02.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпленията по 347, ал.1 НК и чл.325, ал.1 НК, а също и за престъпление по чл.323, ал.1 от НК. На 21.05.2019г. разследването е предявено на обвиняемия. На 30.05.2019г. е съставено заключително мнение, съгласно 235 НПК, за изпращане на досъдебното производство в Районна прокуратура- Асеновград с мнение за предаване обвиняемия на съд. С постановление за частично прекратяване от 18.07.2019г. производството по воденото срещу И. Г. ДП №100/2018г. е прекратено за престъпленията по чл.347, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК. С определение №234/ 09.10.2019г. по ч.н.д. №676/2019г. по описа на РС- Асеновград постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е отменено и делото е върнато на Районна прокуратура-Асеновград. Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца и е образувано в. ч.н.д. №2168/2019г. на ПОС, по което с определение №1379/13.12.2019г. същото е потвърдено. По повод внесен обвинителен акт в Районен съд- Асеновград е образувано н.о.х.д. №449/2021г. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 01.11.2021г., производството по делото е прекратено, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода досъдебното производство, и делото е върнато на Районна прокуратура- Пловдив, ТОАсеновград, за изпълнение на дадените указания. Срещу определението на първостепенния съд е подаден протест от РП- Асеновград и с определение №635/24.11.2021г. на ОСПловдив по ч.н.д. №2360/2021г. същото е потвърдено. С постановление от 03.02.2022г. наказателното производство по ДП №100/2018г. е прекратено. Постановлението е потвърдено с определение №65/01.09.2022г. на РС- Асеновград по ч.н.д.№ 167/2022г., а последното е потвърдено с определение №864/17.10.2022г., постановено по ч.н.д.