Определение № 3052 от 17.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 17.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба с вх.№ 108794/ 23.09.2025г. и уточнена с молба с вх.№ 28861/29.10.2025г. от Г. Т. А. срещу Определение №

17067/15.09.2025г., постановено по гр.дело № 7568/2025г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото и е оставено без уважение искането на ищеца Г. Т. А. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по същото дело.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното определение поради съображенията които са подробно изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането е за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и да се върне обратно на първостепенният съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да му бъде предоставена на ищеца безплатна правна помощ.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е и неоснователна.

Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на ищеца Г.

Т. А., в която е изложил фактически твърдения, че я предявява същата в качеството му на „институцията Г. Първи, Монархът на Р България и на Обединена Европа“.

Изложил е също така данни за извършено тежко престъпление спрямо него- опит за 1 убийство като държавен глава и монарх, както и се иска присъждане на парично обезщетение за това деяние в размер на 1 000 000 лева от това лице. С уточнителната си молба от 29.10.2025г. ищецът е заявил също, че действията на ответника имали етнически характер и проява на дискриминационно отношение спрямо него, както и обидно отношение към самата държава чийто държавен глава е той.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил, че е сезиран с недопустима искова претенция, като се е обосновал, че не се твърди нарушаване на конкретно лично имуществено право, което да подлежи на защита по гражданскоправен ред, като само наказателен съд е компетентен да прецени дали дадено деяние съставлява престъпление и съответно да наложи наказание за това. По отношение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца, съдът се е обосновал, че предвид изложените съображения за недопустимост на исковата претенция, то следвал и извода за неоснователността на молбата на ищеца за допускане на правна помощ.

Настоящият състав на съда напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд като ги намира за правилни, поради което и на основание чл.272 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК препраща изцяло към тях. Независимо от това следва да се допълни и следното :

Предмет на делото е осъдителен иск за парична сума. При осъдителните искове по правило правният интерес произтича от процесуалната легитимация, особено ако тя е типична – когато ищецът твърди, че притежава изискуемо вземане спрямо ответника, обосновано с посочени конкретни факти. В настоящата искова молба е посочено, че ищецът притежава вземане за обезщетение спрямо ответника, но то не е обосновано с твърдения за нарушено лично имуществено право на ищеца, а се твърди извършването на конкретни престъпни посегателства спрямо него, извършени на етническа основа и които представляват проява на определено дискриминационно отношение от страна на посочения от него ответник. При тези фактически твърдения, както напълно правилно е посочил и първоинстанционният съд, не може да се извлече годно за защита субективно право по съдебен ред, като само наказателен съд е компетентен да прецени дали дадено деяние съставлява престъпление и съответно да наложи наказание за това, каквото по същество е искането в петитума на исковата молба.

На следващо място, в исковата молба и в частната жалба се твърди, че описаните обстоятелства „съставлявали едновременно с това обида и неуважение към държавата“, в качеството му на неин държавен ръководител. Държавата обаче е различен правен субект от ищеца, поради което няма как увреждане на самата държава да представлява увреждане на ищеца, за да може той да претендира обезщетение за вреди и за себе си. В този смисъл ищецът не излага факти за собствено увреждане, а същият няма право за защитава чужди права, вкл. на държавата /чл. 26, ал. 1 ГПК/. Това от своя страна отново сочи на липса на легитимация за водене на делото, водеща до неговата недопустимост.

При това положение след като е констатирал, че предявеният иск е недопустим, правилно първоинстанциноният съд е процедирал като е върнал исковата молба като 2 недопустима без да дава конкретни указания за отстраняване на нередовности в същата по реда на чл.129, ал.2 ГПК и едва след това да я върне, тъй като в хипотеза на чл.130 ГПК, при която от естеството и характера на изразените фактически твърдения е ясно, че съдът е сезиран с недопустима искова претенция, не е и необходимо да стори това.

По искането за правна помощ :

Предходно приетото за недопустимостта на иска предопределя изхода и по искането за правна помощ. Съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП такава не се предоставя, ако претенцията е недопустима. Същевременно претенцията е и необоснована, доколкото самите фактически твърдения не водят до възникване на претендираното вземане, което също сочи основанието за отказ по чл. 24, т. 2 ЗПП.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира,че частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17067/15.09.2025г., постановено по гр.дело № 7568/2025г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото и е оставено без уважение искането на ищеца Г. Т. А. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по същото дело.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3