Решение № 146 от 08.09.2023, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. С., 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20221870100218 по описа за 2022 година

Л. Л. Л. ЕГН ********** обжалва мълчалив отказ на О.с " З " (ОСЗ) - С. за произнасяне по заявления с вх. № № ПО-21-329 – 8 от 10. 11. 2021 година и вх. № ПО-21329-12 ОТ 05. 01. 2022 год. и издаване протоколи за одобрение на скиците-проекти за три земеделски имота, находящи се в бившите стопански дворове на с. Д. О. О. С., а именно ливада в местността „Б.к.“ 5 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имоти 3.22469.36-551, *** и ***; Ливада в местността П. – 2 декара, за която в жалбата се твърди, че попада в имот *** и Ливада в местността Ч. – 2, 4 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имот ***. Изтъква в жалбата си, че преди повече от месец внесъл в О.с. З. С. скици-проекти, изработени от лицензиран геодезист за три техни наследствени имоти – ливада в местността „Б.к.“ 5 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имоти 3.22469.36-551, *** и ***; Ливада в местността П. – 2 декара, за която в жалбата се твърди, че попада в имот *** и Ливада в местността Ч. – 2, 4 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имот ***. От съдържанието на жалбата и уточнението й с молба от 05. 12. 2022 година от които се разбира, че се обжалва мълчалив отказ на ОСЗ – С. с твърдение в жалбата и молбата от 05.

12. 2022 година че ОСЗ – С. не е предприела нищо по заявленията и представените скици – проекти, не е изпълнила задълженията си за възстановяване на собствеността на тези три наследствени имота в законоустановените срокове. В Жалбата се твърди, че трите имота са незастроени и със земеделско предназначение и че за трите имота е представил влезли в сила съдебни решения и решения на ОбСл.

В писмено становище, постъпило преди провеждане на открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответната ОСЗ - С., чрез началника на службата Й.П. счита жалбата за недопустима и неоснователна. Изтъква, че при разглеждането на заявлението са констатирани несъответствия между направените от жалбоподателя идентификации на имотите и местностите, в които се намират процесните невъзстановени имоти в местностите „Ч.“ и „П.“, за които твърди, че на наследниците на П. Б.П. е признато право на възстановяване по преписка вх. № а така също и на имота в местността „Б.к.“ и от друга страна местностите, в които са идентифицирани в предишно заявление на жалбоподателя за границите на място на други имоти, за които също претендира че са признати за 1 възстановяване на наследници на П. Б.П.. Сочи се от ответника по жалбата, че за тези несъответствия на основание чл. 45е ал. 6 от ППЗСПЗЗ жалбоподателят бил уведомен с писмо изх. № ПО-21-329-10 от 30. 11. 2021 година с указания за отстраняване неточностите, но не е предприел необходимите действия за отстраняването им.

Относно констатираните несъответствия дали основание за изпращане на описаното писмо изх. № ПО-21-329-10 от 30. 11. 2021 година, ответникът по жалбата ОбС“З.

С.“ изтъква че със заявление вх.№ ПО-21-329-7 от 27.10.2021г. г-н Л. представя искане за изменение на кадастралната карта с идентифициране на имотните граници на четири имота, като два имота в местностите „Ч.“ и „П.“ са показани в границите на поземлени имоти с №№ *** и *** с начин на трайно ползване стопански двор. Твърди се в отговора на жалбата на Л. Л., че с това заявление Л. сам си противоречи, като първо заявява, че имота признат в местност „Р.“ попада в имот № ***, а след това показва имота местност „Ч.“ в същият имот. Също така в ПИ № *** първо идентифицира признатите имоти в местностите „С.“ и „Т. д.“, а след това идентифицира в част от имота в местност „П.“, и то в съвсем друга конфигурация.

По - долу сред основанията за изпращане на жалбоподателя на писмото изх. № ПО-21-329-10 от 30. 11. 2021 година с правно основание чл. 45е ал. 6 ППЗСПЗЗ се изтъква, че два от имотите признати в различни местности - „С.” и „Т. д.”са заснети един до друг образувани от имот № *** разделен на две части хоризонтално от северната част е записан като местност „С.“, а от юг местност „Т. д.“. Като несъответствие по смисъла на чл.

45е ал. 6 ППЗСПЗЗ се изтъква, че от същия имот със заявление № ПО-21-329-8 от 10.11.2021г. г-н Л. предоставя нова ръчна скица-проект за имот в местност „П.“ с площ 2,000 дка, за който се твърди че е в имот № *** /стопански двор/, но имота вече е разделен вертикално, а процесния имот „П.“ е записан от западната страна.

Също така сред несъответствията посочени от ответника по жалбата се изтъква в същото становище, че със заявление № ПО-21-329-8 от 10.11.2021г. г-н Л. предоставя на ОбСл“З.“ С. нова ръчна скица-проект за имота в местност „Ч.“ с площ 2,400 дка, в имот № *** /стопански двор/, т.е. на едно и също място идентифицира веднъж „Р.” веднъж местност „Ч.”.

Като несъответствие по чл. 45е ал. 6 ППЗСПЗЗ ответникът по жалбата изтъква в становището си, че със същото заявление от 10.11.2021г. Л. представя протокол за идентифициране на имот признат в м.Б. к. , с площ 5,000дка, проектния имот с площ вече 5,112 дка в имот *** имот, като включва и имот № *** представляващ животновъдна ферма т.е. т.е тук веднъж търси местност.Р., веднъж местност „Б. к..“ По същество относно възможностите за възстановяване на процесните имоти, за които се отнася жалбата в отговора на на ОбСл“З.“ С. се изтъква следното за поземлени имоти с идентификатори *** и *** КККР на с.Д.О.:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Д.О., с начин на трайно ползване – За стопански двор, с площ 2286 кв.м. е идентичен с парцел VI по парцеларния план на бившия стопански двор на с.Д.О., представляващ нормативно определена прилежаща площ към „М.н.“. Съгласно Заповед РД-12-195/28.09.2012г., същият е определен за незастроен, негоден за земеделско ползване неподлежащ за възстановяване имот. Към момента имотът е покрит с асфалтова настилка в недобро състояние, като са останали множество железобетонни фусове, разположени двустранно на асфалтовата настилка. Предвид това същият е свободен, негоден за земеделско ползване и неподлежащ за възстановяване по ЗСПЗЗ. Има издаден Акт за държавна собственост от 03.12.2019г., утвърден от о.ния управител на С. о., с предоставени права за управление на Министерство на З.то, храните и горите, като свободен и негоден за земеделско ползване имот, съгласно чл.45, ал.10 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Д.О., с начин на трайно ползване – За стопански двор, с площ 16201 кв.м., обхваща част от стопански двор на 2 с.Д.О., а именно: парцел VIII по парцеларния план на бившия стопански двор на с.Д.О., с площ 1397 кв.м. представляващ нормативно определена прилежаща площ към „Навес ламаринен и силажна яма (малка), парцел IX по парцеларния план на бившия стопански двор на с.Д.О., с площ 1140 кв.м. представляващ нормативно определена прилежаща площ към „Силажна яма“ (голяма), парцел XI по парцеларния план на бившия стопански двор на с.Д.О., с площ 1767 кв.м. представляващ нормативно определена прилежаща площ към „Хамбар“ и парцел XIII от парцеларния план на на бившия стопански двор на с.Д.О., с площ 807,7 кв.м. представляващ нормативно определена прилежаща площ към „Фуражна кухня“ и „Навес за кантар“.

Изтъква се в заключение в отговора на жалбата, че със заявление вх.№ ПО-21329-12 от 05.01.2022г. г-н Л. отново внася върнатите му за корекция документи без да е отстранил цитираните неточности в писмо изх.№ ПО-21-329-10 от 30.11.2021г.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Л. Л. Л. поддържа жалбата като от смисъла и съдържанието й, както и от съдържанието на заявленията с които са представени скиците-проекти на процесните имоти се разбира, че се обжалва с искане за отмяната му мълчаливия отказ на Общинска служба по З. С. да изпълни това което се иска в заявленията, а именно да издаде протоколи за АГКК по представените три броя скици – проект на ливада в местността „Б.к.“ 5 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имоти 3.22469.36-551, *** и ***; Ливада в местността П. – 2 декара, за която в жалбата се твърди, че попада в имот *** и Ливада в местността Ч. – 2, 4 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имот ***.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима и подадена в срок от легитимирано лице.

Установява се от представеното удостоверение изх. № 1710 от 23. 08. 2021 година за наследници на П. Б.П., че същата е починала на 10. 08. 1969 година, както и че жалбоподателят Л. Л. Л. е внук и наследник на П. Б.П. . Жалбоподателят е подал до ОСЗ - С. заявления с вх. № № ПО-21-329 – 8 от дата 10. 11. 2021 година и № ПО-21-329-12 от дата 05. 01. 2022 год., с които е поискал постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост върху претендираните за възстановяване на наследниците на П. Б.П. земеделски земи, като жалбата касае ливада в местността 1. „Б.к.“ – 5 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имоти 3.22469.36-551, *** и ***; 2. Ливада в местността П. – 2 декара, за която в жалбата се твърди, че попада в имот *** и 3.

Ливада в местността Ч. – 2, 4 декара, за която в жалбата се твърди че попада в имот ***. Предвид тези установени по делото обстоятелства съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице.

Жалбата е подадена чрез ОСЗ - С. на 09. 03. 2022 година, т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК - в едномесечен срок от изтичане на на двуседмичния срок за произнасяне от този административен орган съгласно общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 от АПК, считано от подаване от жалбоподателя на последното заявление на 05. 01. 2022 година с искане за постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост върху признатите за възстановяване земеделски земи на наследниците на П. Б.П. , доколкото в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в ППЗСПЗЗ не е установен конкретен друг срок за произнасяне по такова заявление. От процесуална гледна точка непроизнасянето в срок от страна на ОСЗ - С. по това заявление е мълчалив отказ и достатъчно за извод, че предмет на обжалване е твърдян мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и по тази жалба РС - С. е компетентен да се произнесе съгласно разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г.).

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и подадена в законоустановения срок.

3

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение по чл. 18ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) по заявление вх. № 235 ДО/03. 06. 1992 година на наследниците на П. Б.П. е признато право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти в землището на с. Д.О.:

Нива с площ 1, 6 декара в местността „К.р.“; нива с площ 2,4 декара в местността „Ч.“; нива 5 декара в местността „Б. к.“, който имот е различен от ливада със същата площ в същата местност „Б. к.“ за която с влязло в сила решение на РС С. е отречено правото на възстановяване на собствеността; нива с площ 1, 300 декара в местността „У.“; нива с площ 2, 400 декара в местността „Г.ч.“; нива с площ 2, 800 дка в местността „С.“, нива в местността „Д.“ с площ 2,500 декара; нива с площ 2, 900 декара в местността „П.п.“ ; нива с площ 1 декар в местността „К.р.“; нива с площ 1,800 декара в местността „Б.“; нива с площ 0, 300 декара в местността „Ч.к.“, ливада в местността „Ш.о.“ с площ 3, 600 декара; ливада в местността „Ч.“ с площ 0, 600 декара; ливада в местността „П.“ с площ 2 декара; ливада в местността „Т. д.“ с площ 3, 200 декара; ливада в местността „М.“ с площ 2, 200 декара. За тези имоти е признато на ищеца право на възстановяване с решение на ПК С. от 1992 година.