Решение № 261768 от 26.05.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 26.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ при секретаря Йорданка Петрова , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5326 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение

№20022511/25.01.2021г. по гр.д. № 35148 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 126-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 98а от ЗЕ вр. с чл. 200 и ч 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.Н.К., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******, заплащане на сумата от 1922,24лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.10.2019г. до погасяването й, представляваща 1/3 от доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „******, кл. № 310238316243; сумата от 82,78лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата за периода от 09.02.2019г. до 27.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57737/2019г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1922,24лв. до предявен размер от 5766,71лв.и за горницата над 82,78лв. до предявен размер от 248,34лв., като М.Н.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** на основание на чл. 78, ал.

1 от ГПК съдебни разноски от 223,65лв.

Срещу така постановената решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25033525/24.02.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център в частта, в която искове са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано.

Навело е твърдения, че правилно било прието от районния съд за установено, че в имота за периода била доставена енергия в количества и на стойност, за която са предявени исковете, че потребителят изпаднал в забава и дължи плащане на обезщетението за забава в размер на сумата, за която исковете били предявени.

Неправилно било прието от СРС, че ответникът отговаря само за 1/3 от тези суми.

Разпоредбата на чл. 49 от ОУ сочела, че пир няколко лица с права на потребител в имота титуляр на задължението било лицето, което е подало искане за откриване на партида за имота на негово име или едно от лицата, упълномощено от останалите. В същия смисъл били и чл. 4, ал. 2, чл. 13, чл. 19 и чл. 35 от ОУ.

В случая със заявление от 23.08.2018г. ответникът бил изразил съгласие партидата за имота да бъде прехвърлена на негово име , приложена била и декларация за съгласие от останалите съсобственици на имота , което установявало, че в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на електрическа енергия бил ответникът и той отговарял за заплащане на стойността на цялата потребена в имота електрическа енергия. . Претендирало е разноски.

Възизваемият – ответник по исковете М.Н.К., ЕГН

********** *** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част било правилно. Не била доказана облигационната връзка между страните, а и част от сумите по фактурите били по прогнозни стойности, а не за реално доставена електрическа енергия.

Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл.

38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2014789/03.08.2020г. на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** срещу М.Н.К., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 98а от ЗЕ вр. с чл. 200 и ч 79 ичл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М.Н.К., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 5766,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.10.2019г. до погасяването й, представляваща стойност на доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „******, кл. № 310238316243; сумата от 248,34лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата за периода от 09.02.2019г. до 27.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57737/2019г. на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че между страните съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в имота, открита била партида за имота на името на ответника , през процесния период в имота била потребена електрическа енергия на стойност от 5766,71лв., ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата обезщетение за което било в размер на 248,34лв. изчислено от падеж на всяко месечно задължение първия от които 09.02.2019г., до 27.09.2019г. Страните били обвързани от договор при Общи условия, които съгласно чл. 98а от ЗЕ не било нужно да се приемат изрично от потребителя, за да го обвържат. Падеж на месечните задължения съгласно чл. 19 от ОУ бил 10 дневен.

Ответникът М.Н.К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че не е в облигационни правоотношения с ищеца, откриването на партида на нейно за име за имота не установявало това обстоятелство, не били установени основанията за откриването на тази партида на нейно име. Фактурите били едностранно съставени от ищеца и не установявали реална доставка, не била изпаднала в забава на плащането на суми, за които не било установено че се дължат поради реална доставка. Оспорила е да е била собственик на целия имот през процесния период.

По делото е приложено заповедно дело № 57737/2019г. на

СРС от което се установява, че по заявление вх. № 3073686/09.10.2019г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено М.Н.К., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 5766,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.10.2019г. до погасяването й, представляваща стойност на доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в имот в гр.

София, ул. „******, кл. № 310238316243; сумата от 248,34лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата за периода от 09.02.2019г. до 27.09.2019г., съдебни разноски от 196,43лв., срещу заповедта е подадено възражение на 25.06.2020г., на 09.07.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и такива е представил на 03.08.2020г.

Прието е неоспорено от страните извлечение от регистъра на Агенция по вписвания, съгласно което М. К.е придобила собствеността върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот – дворно място и къщата в него в гр. София, ул. ****** на

11.07.2000г. по алеаторен договор сключен с Л.К.; на 28.06.1999г. е придобила 1/3 ид.ч. от същото дворно място по алеаторен договор сключен с Л.К..

Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно което за имот на ул. ****** партньор ********** партида е на името на М. К..

Приета е неподписана от страните фактура № **********/16.01.2019г. издадена от ищеца на ответника за потребена в имот в гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от 09.12.2018г. до 08.01.2019г. в размер на 238,40лв. по показания на електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени съобразно ОУ поради липса на достъп до електромер.

Приета е неподписана от страните фактура № **********/14.02.2019г. издадена от ищеца на ответника за потребена в имот в гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от от 09.01.2019г. до 07.02.2019г. в размер на 407,14лв по показания на електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени съобразно ОУ поради липса на достъп до електромер.

Приета е неподписана от страните фактура № **********/18.03.2019г. издадена от ищеца на ответника за потребена в имот в гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от от 08.02.2019г. до 09.03.2019г. в размер на 2734,20лв. по показания на електромер 50616579.

Приета е неподписана от страните фактура № **********/16.04.2019г. , издадена от ищеца на ответника за потребена в имот в гр.

София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от от от 10.03.2019г. до 08.04.2019г. в размер на 1597,76лв по показания на електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени съобразно ОУ поради липса на достъп до електромер.

Приета е неподписана от страните фактура № **********/15.05.2019г., издадена от ищеца на ответника за потребена в имот в гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от от от 09.04.2019г. до

08.05.2019г. в размер на 1057,24лв по показания на електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени съобразно ОУ поради липса на достъп до електромер.

Прието е кредитно известие към фактура № **********/15.05.2019г. съгласно която сума по тази фактура, която е дължима е 268,03лв.

По делото са приета лицензия №

Л-135-11/29.11.2006г., издадена от ДКЕВР съгласно която „Ч.Е.Б.” е обществен доставчик на електрическа енергия за срок до 13.08.20139г. на територия по Приложение № 1.

По делото са приети

Общи условия за продажба на електрическа енергия, сертификати, съгласно които ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007г. и от 26.04.2010г. са публикувани във вестник Телеграф, бр. 927/26.11.2007г. и във в.Посредник на 26.11.2007г., съгласно 4 от ОУ потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имота, присъединен към електроразпределителна мрежа или лице, на който собственикът /ползвателят е предоставило с изрично съгласие да е потребител. Съгласно чл. 49 от ОУ при повече от едно лице с права на потребител в имота по документи за продажба, титуляр е лицето, подало заявление за продажба на електрическа енергия в имота или едно от тези лица, упълномощено от всички останали.

По делото е прието неоспорено от страните заявление №

**********/23.02.2018г. носещо подпис, положен за ответника М.К., съгласно което на 08.02.2018г. ответникът е поискала от ответника за й продава електрическа енергия в имот в гр. София, ул. ******, кл. № 310238316243, приела е Общите условия, посочено е основание за ползване на имота нотариален акт № 40/2000г., като е посочено че съществуващи до този момент кл. № е 300031726221, електромер е с № 50531765, като ответникът е посочила, че има съгласието на останалите собственици на имота за същото, абонатен № за имота е **********.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и в разпределителното дружество , е посочило, че реален отчет е извършен на 09.03.2019г. и на 08.05.2019г., количества на потребена енергия съответстват на фактурираните, разлика имало по фактурата за периода от 09.04.2019г. до 08.05.2019г., електромер е бил технически изправен.

Разликата от 1340 киловатчаса, която констатирал в последствие била сторнирана от ищеца с кредитното известие. Така фактурирано съответствало на реалното потребление.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението :

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на задължение за заплащане на стойност на потребена електрическа енергия в имот за битови нужди и за обезщетение за забава на плащането му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.