Определение № 2198 от 17.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 17.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня А.а

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002100126 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 226 от 28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 225/2022 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 260660 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 1711/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която уважен иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответниците Й. Б. Х. и Л. Л. А., че ищците Г. П. С. и В. Б. С. са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „К.“, представляващ имот № ***по кадастралния план на [населено място], целият с площ от 478 кв. м., незастроен, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, и ответницата е осъдена да им предаде владението върху имота. Със същото въззивно решение е обезсилено като недопустимо решението на РС в частта, с която Л. Л. А. е осъден да предаде на ищците Г. П. С. и В. Б. С. владението върху същия имот и е прекратено производството по делото в тази част.

Касационни жалби са подадени от Й. Б. Х. и от Л. Л. А..

В касационната жалба, подадена от Й. Б. Х. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото ищците не са доказали, че са собственици на процесния имот, за допуснати процесуални нарушения, защото съдът е разместил и неправилно 1 приложил правилата за доказателствената тежест и неправилна преценка на свидетелските показания. Твърди се и необоснованост на решението.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Формулирани са следните материално правни въпроси: Може ли малолетно лице самостоятелно да участва в охранително производство и да извършва съответни процесуални действия, насочени към признаването му за собственик на недвижим имот?

Достатъчно ли е това лице повторно да се снабди с констативен нот. акт за собственост на този имот при действието на ЗСПЗЗ при условие, че се касае за земеделски имот, за който липсва решение за реституирането му? Кой носи доказателствената тежест при иск за собственост? По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 239/30.12.2015 г. по гр.д.№ 6619/2014 г., І гр.о., решение № 113 /31.07.2014 г. по гр.д.№ 6740/2013 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 19 /25.03.2015 г. по гр.д.№ 7783/2013 г. на ІІ гр.о. Формулиран е и процесуален въпрос: Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и в първата инстанция доказателства и въз основа на тях да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора.

В касационната жалба, подадена от Л. Л. А. е обжалвано решението в частта, с която е уважен против него искът по чл. 108 ЗС в установителната му част.

Навеждат се доводи за неправилност на решението поради това, че неправилно е разпределена и приложена доказателствената тежест и мотивите са в отклонение на чл. 12, чл. 235, ал.2 ГПК. Оспорва се легитимиращото действие на нотариалните актове, с които се легитимира праводателят на ищците и конкретно издаденият през 1961 г., защото посоченият в него титуляр на правото на собственост е бил малолетен към момента на издаване на констативният нот. акт. Заявено е оплакване, че съдът не е обсъдил установеното относно регулационния статут на имота, свидетелските показания, възражението по чл. 17 ГПК по отношение на заповедта за попълване на кадастралния план.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.Дали оспорването на констативен нот. акт, с който праводателят на ищеца се легитимира по продажбена сделка поражда задължение за съда да обсъди писмените доказателства, въз основа на които нотариусът е направил извод за принадлежността на правото на собственост 2 заедно с останалите доказателства по делото? 2.За задълженията на въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във вр. с доводите и възраженията на дстраните, като изложи и собствени мотиви. 3.В какви случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 236, ал.2 ГПК? 4.Чия е доказателствената тежест по ревандикационен иск и по положителен установителен иск за собственост за установяване оспорените обстоятелства?

5. По приложението на установената по чл. 69 ЗС презумпция и доказателствената тежест по оборване й в хипотеза при която възражението за придобивна давност се противопоставя на лицето, което е притежавало собствеността към момента на изтичане на давността.

Ответниците по касация Г. П. С. и В. Б. С. оспорва допускането до касация и по двете касационни жалби, тъй като съдът е обсъдил събраните доказателствата, доводите и възраженията на касаторите, не са оспорени и не е открито производство по оспорване на констативния нот акт, с която праводателя на ищците е признат за собственик, изводите на съда са съобразени със събраните гласни доказателства, които не установяват елементите на владението.

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Ищците са купили от Ц. П. Ц. и М. Б. Ц. по време на брака си с н.а. № 17, т.

ІІ/14.03.2007 г. на нотариус А. имот с площ 478 кв.м. в [населено място], м.

К., посочен като пл. № ***. Този нот. акт е поправен с н.а. № 70,т.ІІ/26.03.2007 г., като е вписан правилния номер на имота ***.

Праводателите са се легитимирали с н.а. № 91,т.ІХ/19.12.2006 г. на нотариус рег.№ 304. Община Русе е удостоверила, че имот с идентификатор ***се намира извън границите на общия градоустройствен план на [населено място], в имота няма жилищна сграда и е със статут на земеделска земя. Имот с идентификатор ***е идентичен с имот ***по плана за новообразуваните 3 имоти /ПНИ/ Със заповед от 21.11.2003 г. е извършено изменение на ПНИ /а не на кадастралния план/, като са нанесени имотните граници на имоти ***, ***и ***. Границите на тези имоти съвпадат с границите им по КК. / л. 56 и 57 от делото на РС/ От СТЕ се установява, че процесния имот е бил част от имот ***от картон 14 от 2000 кв.м. по план на ТКЗС, а по неодобрен план от 1995 г. е бил имот*** от масив ***. На основание пар.4а ЗСПЗЗ И. М. Ц. е признат за собственик на имот***от к.л.14 с н.а. № 153,т. V/30.05.1995 г., т.е. за част от имот 33. По ПНИ първоначално този имот е бил част от имот ***, но след констатиране на грешка и непълнота в ПНИ, който се изготвя по помощният план, обединяващ всички данни за имотите, със заповед от 21.11.2003 г. е изменен ПНИ, като са заснети съществуващите на место граници и са заснети имоти пл.№ ***, записан на И. М. Ц., имот пл. № ***, записан на Ц. М. Ц. и имот пл.№ ***, записан на Ц. П. Ц., който заедно със съпругата си е продал имота на ищците. Представени са н.а.№ 133,т. V/1961 г. и н.а. № 134,т.V/1961 г. С първия е признат Ц. П. Г., а с втория Ц. М. Г., всеки за собственик на по 1 дка лозе и овощна градина от пет ара. Тези два констативни нот. акт са издадени въз основа на писмени документи по чл.

483, ал.1 ГПК /отм/, а не по давност, както сочат касаторите. Описани са документите, въз основа на които е издадени тези два нот. акта - н.а. № 116,т.ІІ/1953 г. и протоколи от 17.12.1961 г. по две различни дела - гр.д.№ 830/61 г. и 828/1961 г. на Русенски РС. С н.а. № 91,т. ІХ/19.12.2006 г. Ц. П. Ц.

/Г./ /предвид представеното удостоверение за идентичност на лица/ е признат, видно от съдържанието му, за собственик по документи /на основание чл.

483, ал.1 ГПК /отм/ на имот ***. В акта е цитирана и заповедта, с която е попълнен ПНИ с този имот С този нот. акт той се е легитимирал при продажбата на имота на ищците.

Кадастралната карта е одобрена със заповед от 15.12.2007 г. и процесния имот с идентификатор ***попада в зона по пар.4к, ал.6 ЗСПЗЗ. Записан е на Община Русе, защото ищците не са представили в хода на изготвяне на КК нот. акт, с който са купили имота, но това е без значение за спора, тъй като отразяването или неотразяването в КК няма вещно действие, респективно и скиците, издадени въз основа на нея или на ПНИ, който е инкорпориран в нея.

С н.а. № 96,т. V/14.12.2017 г. на нотариус К. ответникът Л. Л. А. е признат за собственик по давност на процесния ПИ с идентификатор ***и с н.а. № 59,т.

4

1/20.04.2018 г. той го е продал на ответницата Й. Б. Х..

В отговора на исковата молба Л. А. е заявил, че през 2006 г. е проверил, че за имота не е записан собственик и завладял имота, като го разчистил и го използвал изцяло за паркиране на собственото си МПС и коли, нуждаещи се от ремонт. До имота се стигало през проход с врата, която се заключвала и от която имал ключ. Предоставял и ключ за тази врата за проход, водещ към имоти в района, на собственик на сервиз, за да предвижва паркираните в имота автомобили до сервиза. Ползвал имота, за да складира стари губи и камъни. Към улицата имота не бил разчистен от растителността. Оспорена е активната материално правна легитимация на ищците, защото чрез поправка е сменен имота, оспорена е скицата, представена при прехвърлянето, възразява се, че праводателя на ищците не се легитимира като собственик, идентичността на имената на праводателя на ищците, и това, че по отношение на него не е проведена процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Същите възражения е заявила и Й. Х..

Според показанията на свидетелите, имота бил ограден от три страни, но не бил ограден от към пътя, което е констатирано и от СТЕ. Ищците са почиствали имота 2007-2008 г., но в имота има растителност – представлявал гора. Паркирали автомобили, но пред, а не в имота. Паркирали коли на собственици на съседни имоти – св. Й. Д.. В имота имало изкоп с изхвърлени гуми и отпадъци още от 2007 г. Единствено св. А. /братовчед на ответника/ обяснява, че ползвал услугите на автосервиз и оставял пътна техника в процесния имот.

РС е приел, че ищците се легитимират като собственици на основание покупко-продажба. Приел е за неоснователно правоизключващото възражение на ответника за придобивна давност в негова полза, поради което е прието, че и ответницата не е придобила имота от ответника А., защото последния не го е придобил по давност.

Въззивната инстанция се е на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и е приела, че всяка страна следва да докаже твърдяните от нея права, тъй като и двете страни разполагат с нот. актове. Обсъдила е СТЕ и останалите писмени доказателства и е приела, че е неоснователно оспорването на скицата, представена при сключване на сделката пред нотариуса, на която се позовават ищците, предвид установената от вещото лице, че съдържа всички изискуеми реквизити съгласно изискванията на Наредба № 3/28.04.2005 г. за 5 съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - номерът на скицата съответства на входящия номер на молбата за издаване на скица и към датата на нейното издаване номерът се е изписвал на ръка в отдел „Кадастър и регулация“. Позовал се е на удостоверението за идентичност на лице с различни имена относно фамилното име на праводателя на ищците. При анализа на свидетелските показания и преценката им заедно с останалите доказателства по делото, съдът се е позовал и на установеното от приетите снимки и заключението на съдебногеодезическа експертиза, според която сателитните снимки на процесния имот, съхранявани в компютърната програма Google Earth Pro са идентични с представените веществени доказателства по делото и от тях се установява, че имот е обрасъл с гъста растителност и не е бил обработван, поддържан и почистван в периода 2011-2019 г., с изключение на една малка част от него на границата, не се установява наличието на складирана селскостопанска техника в имота. Поради това са кредетирани показанията на свидетелите, които са в този смисъл. Въззивната инстанция е разгледала и статута на имота според установеното от удостоверенията от общината и СТЕ и е посочила, че имота, за който претендират ищците е идентичен на този, за който ответниците се позавават на придобивна давност и сделка и попада в терен по пар.4к, ал.6 ЗСПЗЗ.