Разпореждане № 50541 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 50541 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110105180 по описа за 2025 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5180/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Подадена е искова молба от К. К. У. с предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

С разпореждане от 30.01.2025 г., съдът е предоставил възможност на страната на отстрани нередовнистите на исковата молба.

Подадена е молба от 17.02.2025 г., с която ищцата частично е изпълнила указанията на съда.

С разпореждане от 20.02.2025 г., съдът е предоставил възможност на ищеца да изпълни указанията по редовността на исковата молба, като повторно е предоставил такива.

В предоставения срок е подадена молба от 17.03.2025 г., с която ищцата е изпълнила указанията, като е изложила съображения, че има правен интерес от отмяна на Заповед № 24-017/29.11.2024 г., тъй като в противен случай можело да има неблагоприятни последици за ищцата. Сочи, че по същата работодателят претендирал обезщетение по чл. 221 КТ с оглед наличието на дисциплинарно уволнение, като ако същата не била оспорена като незаконосъобразна, дори при последици на незаконно уволнение можело да се претендира обезщетение от насрещната страна. Направено е искане заповедта да бъде отменена или обявена за незаконосъобразна.

Съдът, като извърши проверка на редовността и допустимостта на исковата молба и предвид уточненията на ищеца, намира следното:

В разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК е предвидено, че иск за пораждане, изменение 1 или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. Следователно конститутивните искове са изрично предвидени в закона. При това положение страна в рамките на гражданският процес може да предяви конститутивен иск единствено, ако последният е предвиден в закона, а не когато брани свое субективно право при наличието на друг правен интерес, респ. наличието на друг иск или възможност за правна защита. В случая конститутивен иск за отмяна на Заповед № 24-017/29.11.2024 г. не е изрично предвиден, поради което само на това основание претенцията в частта срещу оспорването на процесната Заповед № 24-017/29.11.2024 г. се явява недопустим.

На следващо място трябва да се отбележи, че въпреки изложените твърдения от ищцата за последната липсва правен интерес от предявяването на подобна претенция не само с оглед правилото на чл. 124, ал. 3 ГПК, но и поради факта, че защитата й се осъществява в рамките на предявената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като ако се установи, че уволнението е незаконно, то въпреки издадената заповед от работодателя по чл.

221, ал. 2 КТ, обезщетение за незаконно уволнение няма да се дължи по силата на конститутивното съдебно решение, с което евентуално би се отменило уволнението. В тази насока трябва да се спомене и факта, че принципно дали е издадена заповед от работодателя е без никакво правно значение за дължимостта на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, тъй като предвиденото в посочената новела на закона обезщетение не произтича от заповедта на работодателя, а от факта на дисциплинарното уволнение, което в процесният случай е оспорено с предвидения в закона конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че с оглед уточнителната молба от 17.03.2025 г., ищцата не е изпълнила надлежно указанията на съда, доколкото и формулираният петитум на тази претенция е неясен – дали се иска отмяна на заповедта или прогласяването и за незаконосъобразна, за което не са изложени съображения под каква форма е търсената защита, въпреки дадените от съда указания. Тоест, отделно от изложеното е налице и хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да върне исковата молба в частта досежно отмяната на Заповед № 24-017/29.11.2024 г., като прекрати производството в тази част.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 31125/29.01.2025 г., подадена от К. К. У., ЕГН:

********** срещу „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко.“ КД, ЕИК: ..... в частта по отношение иска за отмяна и обявяването за незаконосъобразна на Заповед № 24017/29.11.2024 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5180/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази му част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването на ищеца пред Софийският градски съд с въззивна жалба.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3