Определение № 436 от 08.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. ХАСКОВО, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500274 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 6801/17.04.2026 г. от Т.

В. В., ЕГН ********** от ***, против Определение № 570/31.03.2026 г. по гр. д. № 1814/2025 г. по описа на РС - Хасково, с което е допълнено, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 144/17.02.2026г., постановено по гр. дело № 1814 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково, в частта за разноските като, на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 1012,36 евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника.

В жалбата се твърди, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения та за адвокатска работа. С тези и други съображения моли съда да измени процесното определение и намали разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника до минимума по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 7802/30.04.2026 г. от адв. Б. П. - В., пълномощник на въззиваемия В. А. В., в който се заявява, че частната жалба е недопустима, поради настъпила преклузия на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Твърди се, че въззивницата е изгубила правото си да оспорва размера на адвокатското възнаграждение за първи път пред въззивната инстанция.

Въззивницата не взела становище по размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на насрещната страна до приключване на устните състезания по делото, поради което възражението й по чл. 78, ал. 5 ГПК било преклудирано.

Не взела становище и по молбата на въззиваемия по чл. 248 ГПК, което потвърждавало процесуалното й бездействие и незаинтересованост от изхода на делото.

С тези и други съображения се моли съда да остави без уважение частната жалба на Т. В. В. срещу обжалваното определение на първоинстанционния съд.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното определение РС - Хасково приема за основателна молба с вх.рег. № 3017/20.02.2026г. от В. А. В., чрез адв. Б. П.-В., за изменение на Решение № 144/17.02.2026г., постановено по гр. дело № 1814 по описа за 2025г. на РС - Хасково, в частта на разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 1012,36 евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С Решение № 144/17.02.2026 г. по гр. д. № 1814 по описа за 2025г. на РС - Хасково е отхвърлен иска на Т. В. срещу В. В. за делба на движими вещи, като съдът е пропуснал да се произнесе по разноските.

Постъпила е молба с вх.рег. № 3017/20.02.2026г. от В. А. В., чрез адв.

Б. П.-В., за изменение на постановеното решение, в частта на разноските. В молбата е посочено, че е било направено своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, но с решението съдът е пропуснал да се произнесе относно същите. Предвид това и с оглед изхода на делото, моли за присъждане на разноски в размер на 1012,36 евро с вкл.ДДС за адвокатско възнаграждение.

Своевременно в хода на производството е било направено искане от 2 страна на ответника за присъждане на разноските, съобразно представен списък за разноски и в частност за адвокатско възнаграждение в размер на 1012,36 евро. Представен е договор за правна защита и съдействие, както и платежни документи. С оглед на изрично заявената претенция за заплащане на направените по делото разноски от страна на ответника и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на същия са присъдени такива, възлизащи на сумата от 1012,36 евро с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложената фактура за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е било инициирано от въззивницата Т. В., която е подала искова молба за делба на движими вещи, който е бил отхвърлен. Не се е явила в единственото по делото открито съдебно заседание въпреки че е била редовно призована, видно от връчената й лично призовка и не е посочила извинителни причини за неявяването си. Не е депозирала молба за отлагане на делото и не е взела становище по проекта за доклад на съда. В единственото открито по делото съдебно заседание ищцата не изпраща и процесуален представител, който да я представлява. В това съдебно заседание пълномощникът на ответника адв. В. своевременно е представила списък с разноските по чл. 80 ГПК, според който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1012,36 евро с ДДС. Не е депозиран отговор от въззивницата и на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението за присъждане на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Едва с подадената частна жалба навежда възражение за прекомерност на определеното от съда адвокатско възнаграждение, но същото, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, се явява преклудирано.

В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно найкъсно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Тези разяснения се прилагат в практиката и по отношение момента, до който страната може валидно да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. За да е заявено валидно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК , то трябва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания.

В мотивите към т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК , е 3 разяснено, че по действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита и съдът може да преценява дали адвокатското възнаграждение е прекомерно и да го намалява, само по възражение на страна.

Възражението на въззивницата е наведено едва с частната жалбата, а последователната и неизменна практика на ВКС е, че когато по делото има открити съдебни заседания, както е в настоящия случай, възражението за прекомерност на разноските следва да бъде заявено до приключване на устните състезания по делото, което в случая не е сторено, поради което същото се явява преклудирано, а въззивната частната жалба е неоснователна.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.

248 от ГПК, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 570/31.03.2026 г. по гр. д. № 1814/2025 г. по описа на РС – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4