Решение № 124 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100504652 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 21494 от 27.11.2024 г., постановено по гр. д. № 16335/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 79-и състав, е признато за установено по предявените от „Софийска вода“ АД срещу С. В. С. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. С. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1012,62 лева, представляваща цена на потребена вода за периода от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г. по отношение на водоснабден имот, находящ се в гр. ****, с договорна (съдебна) сметка № 2800056425 и клиентски № 1002097631, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и 52,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2022 г. до 15.09.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 1989/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г.

Със същото решение С. В. С. е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 1989/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на процесуалния закон. Въззивникът излага съображения, че по делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, както и че от направеното в отговора на исковата молба изявление не става ясно дали се касае за признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК или признание на иск по смисъла на чл. 237 ГПК. Счита, че липсва валидно и обвързващо признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, поради което ищецът е следвало да установи юридическите факти, които обуславят основателността на предявения иск, при условията на пълно и главно доказване. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение.

1

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника, чрез назначения му служебен защитник – адв. П. П., като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „Софийска вода“ АД съмата от 1012,62 лева, представляваща цена на потребена вода за периода от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г. по отношение на водоснабден имот, находящ се в гр. ****, с договорна (съдебна) сметка № 2800056425 и клиентски № 1002097631, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Единственото оплакване във въззивната жалба касае въпросът за това дали е налице валидно направено изявление за признаване на иска. Депозираният от ответника отговор на исковата молба безспорно представлява признание на иска, доколкото в него е обективирано волеизявление за признание на претендираните от ищеца права и отказ от защита по предявения от ищеца иск. Ищцовото дружество не е направило искане за постановяване на решение при признание на иска, нито е предприело действия по десезиране на съда по реда на чл. 232 ГПК или чл. 233 ГПК.

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което е доказателствено средство според чл. 175 ГПК, и е съвместимо със защита срещу иска.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици: то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието при направено такова искане от ищеца. Общото правило е, че признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл.

235, ал. 2 ГПК, с изключение на случаите, изрично предвидени в закона, в които решение по смисъла на чл. 237 ГПК при признание на иска не се постановява.

В конкретния случай при липсата на направено изявление от страна на ищеца за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска, първоинстанционното решение не е постановено при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска, като направеното от ответника признание на иска има единствено доказателствено значение и съдът следва да го прецени с оглед всички обстоятелства по делото. Първоинстанционното производство е продължило по общия ред и постановеното по него решение също е постановено по общия ред –чл. 235 ГПК. С оглед направеното изявление от страна на ответника, че приема предявените искове за основателни, с определението по чл. 140 ГПК и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е потребител на В и К услуги 2 по възникнало между страните облигационно правоотношение, че за процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. С оглед изготвения доклад по делото и въз основа на приетите по делото писмени доказателства – справка от Агенция по вписванията, 2 броя карнети, както и 12 броя фактури, които не са били оспорени от ответника, наред с направеното признание на исковете, съдът е приел за доказани основанието и размера на предявените искове, който извод настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен.

С оглед изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е основателен, като с оглед процесуалното поведение на ответника и приетите по делото доказателства се установява, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане за процесната сума в претендирания размер.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21494 от 27.11.2024 г., постановено по гр. д. № 16335/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 79-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК С. В. С., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 5 1 , 1 3 евро (100 лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3