Решение № 6271 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6271 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100504214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 69201/2016 г. по описа на СРС, 73-ти, състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. К. К. дължи на „Д.З.“ АД, като правоприемник на влялото се в него ЗАД В.“ АД на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД - 25000,00 лв., представляваща част /от общо 100088,98 лв./ от обезщетение за претърпените на 7.7.2009 г. в гр. В. Търново неимуществени вреди от И.И.Ч. и акцесорни вземания по заведеното срещу застрахователя дело по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка Гражданска отговорност - полица 155070194291, между ЗАД В.“ АД и ответника, който виновно е блъснал пострадалия Ч. при управлението на автомобил с рег. № ******* в нарушение на правилата за движение по пътищата като виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол, наркотично вещество или негов аналог, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.9.2016 г., до изплащане на сумата.

Със същото решение ответникът Д. К. К. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3220,00 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

С Определение от 04.06.2020 г. ищецът е осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 2240,00 лв. – разноски за възнаграждение за особен представител на ответника, включващи, съгласно Разпореждане от 13.03.2020 г., 1280 лв. за участието на особения представител в производството пред СРС и 960 лв. за изготвената от нея въззивна жалба и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

1

С Определение № 20070426 от 17.03.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е отменено определението от 04.06.2020 г. по чл.77 ГПК и е обезсилен издаденият в полза на СРС изпълнителен лист. Със същото определение ответникът е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на ищеца сумата от 2240,00 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК за възнаграждение на особения му представител и е разпоредено да се издаде разходен касов ордер от внесения от ищеца депозит за възнаграждението на особения представител за участието й в производството пред СРС в размер на 1280,00 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез назначения му особен представител по делото – адв. А. И., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че действително присъдата е със задължителен характер за гражданския съд, но в случая е налице освобождаване от наказателна отговорност и съдебното решение е неотносимо. Посочва, че деянието е извършено по непредпазливост, като форма на вината е небрежност и липсва обсъждан умисъл от решаващия наказателен състав. Твърди, че гражданският съд не може да приема употребата на алкохол като утежняващо вината обстоятелство, тъй като към дата на деянието през 2009 г. е действал друг наказателен закон. Твърди още изтекла погасителна давност на вземането. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска.

Въззиваемият ищец – „Д.З.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. М. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от ищцовото дружество срещу Определение от 04.06.2020 г., с което ищецът е осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 2240,00 лв. – разноски за възнаграждение за особен представител на ответника и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. В молбата са изложени оплаквания, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано, поддържайки, че първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищеца недължими разноски по делото, като това е сторено с акт, постановен след решението по делото. Изтъква, че разноските за особен представител са определени погрешно и е неясно как е формиран размера на сумата от 2240,00 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист и да обезсили издадения изпълнителен лист от 09.06.2020 г. С молба от 13.04.2020 г., в изпълнение на указанията на съда, ищецът заявява, че поддържа подадената частна жалба, въпреки Определение № 20070426 от 17.03.2021 г.

Подадена е и частна жалба от особения представител на ответника срещу Определение № 20070426 от 17.03.2021 г., в частта, с която е разпоредено да се издаде разходен касов ордер от внесения от ищеца депозит за възнаграждението на особения представител за участието й в производството пред СРС в размер на 1280,00 лв. Поддържа, че следва да бъде изплатена на особения представител и сумата от 960 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на жалба и моли съда да отмени определението в обжалваната му част.

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

В чл. 274, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят, при настъпване на застрахователното събитие, не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което, по силата на визираните норми, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

В конкретния случай, възникването на спорното право, съобразно твърденията в исковата молба, се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане; 4) лицето - деликвент следва да се е отклонило виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог или да е управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление, като наличието на една от двете предпоставки по тази точка е достатъчна за пораждане на правото, в случай че предпоставките по останалите три точки са налице.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства е установено, че на 07.07.2009 г. в гр. Велико Търново, управлявайки лек автомобил с марка "БМВ 730", с рег. № *******, Д. К. К. е реализирал ПТП, при което е блъснал пресичащото дете И.И.Ч. в нарушение на правилата за движение по пътищата, при което е причинил на пострадалия телесни повреди на десния долен крайник. От друга страна, безспорно по делото и установено от доказателствата (справка от база данни на Гаранционен фонд) е обстоятелството, че участвалият в гореописаното ПТП лек автомобил, с марка "БМВ 730", и рег. № *******, е бил застрахован ЗАД В.“ АД, чийто правоприемник е „Д.З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 155070194291, с период на покритие 20.11.2008 г. – 19.11.2009 г.

С Решение № 2164 от 25.11.2014 г., постановено по в.гр. д. № 2997/2014 г. по описа на САпС, ГО, VIII-ми състав, е потвърдено Решение № 463 от 20.01.2014 г., постановено по гр.д. № 11600/2011 г. по описа на СГС, I-во ГО, 11-ти състав, в частта, с която ЗАД В.“ АД е осъдено да заплати на И.И.Ч., действащ чрез законния му представител И.Й. Ч. – баща, 3 сумата от 59500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 07.07.2009 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и да заплати направените по делото разноски.

Безспорно по делото и установено от представеното по делото платежни нареждания от дата 12.02.2015 г., 13.03.2015 г.,11.05.2015 г. (л. 30, 31, 33, 35, 36 от делото пред СРС) е и обстоятелството, че застрахователят е заплатил сумата от 46 734 лв., с посочени основания главница и разноски във връзка с „Д. 2997/14 САС“ и „Д. 11600/11 СГС“.

С оглед конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, пред настоящата инстанция спорни са въпросите дали е налице втората предпоставка за ангажиране на регресната отговорност, доколкото има наведени твърдения за липса на доказано по делото виновно поведение от страна на ответника при осъществяване механизма на ПТП, както и дали е налице четвъртата предпоставка за реализиране регресните права на застрахователя.

За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда.

По делото е представено Решение № 170 от 14.02.2011 г., по а.н.д. № 1701/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, с което ответникът по настоящото дело Д. К. К. е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност за това, че на 07.07.2009 г. около 13,20 ч. в гр. В. Търново, ул."*******, в района на старото военно училище при управление на моторно превозно средство -лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № СА *******, собственост на И.Д.Г., при движение от посока Пети корпус на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий" в посока Военно окръжие, нарушил правилата за движение по пътищата-- чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникна опасност за движението – пресичащият И. Ч.; чл. 117 от ЗДвП, като при приближаване към място, където на пътя се намира дете, не намалил скоростта; чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 буква „А" и буква „Б“ от ЗДвП- като участник в пътно транспортно произшествие не спрял, за да установи какви са последиците от произшествието не уведомил компетентната служба на МВР и не останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи, в резултат на което допуснал ПТП, като блъснал с предна лява странична част на л.а.

„БМВ 730 Д" и преминал с предно и задно леви колелета на автомобила през десния долен крайник на малолетния И.И.Ч. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник поради причинените разкъсно-контузни рани на задната и средната повърхности на дясното ходило с кожен дефект и дислоцирана фрактура на костите в средната трета на дясната подбедрица 4 и избягал от местопроизшествието, с което е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предл. посл., б. „А“, предл. 1, алт. 2, във връзка с ал. 1, б. „Б“, предл. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 4000,00 лева.