Решение № 799 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500954 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 14278/23.02.2023г. от С. В. С.

ЕГН **********, чрез адв. Ив.К., против решение

№ 472/14.02.2023г. по гр. дело № 20223110101015 на 51-ви състав на ВРС, с което е отхвърлен иска му срещу Г. К. К., ЕГН **********, от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 21, вх. 1, ет. 3, ап. 7, с правно основание чл. 108 ЗС във вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че е титуляр, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с вх. рег. № 21266/10.10.2012 г., акт №25, том LVI, дело № 11713 в Служба по вписванията-гр. Варна, на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1864/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на обекта: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. Победа, бл. 8, вх. Г, ет. 1, ап. 12, разположен на етаж 1 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 59,67 кв.м, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с прилежащата изба № 12 с площ по скица 6,93 кв.м и граници на 1 избата: изба № 11, избен коридор и двор, както и съответните 1,4164 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, в който е построена тя, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описания имот и е осъден да заплати на Г. К. К. сумата от 1000.00лв., представляваща сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Излага, че е направил дарение на „голата собственост“ на процесния недвижим имот, но си е запазил правото на ползване за себе си. Тълкуването на ЧСИ Д.Я.-П. е неправилно, противоречи на закона, съдебната практика и добрите нрави. Същото становище е заел и ВРС.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата му претенция уважена, ведно с присъждане на сторените във всяка една инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. К. К.

ЕГН ********** ,чрез адв. Б.З., в който намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Развити са същите доводи, като пред първата инстанция. Видно изводите на решаващият съд съвпадат с доводите му по същество, изложени пред ВРС. Вписаната тежест върху имота предхожда разпоредителната сделка, обективирана в НА № 146/2012г. на нотариус Св.Д. и е непротивопоставима на кредиторите, съответно на приобретателя на правото на собственост-ответник в това производство, позовавайки се на разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК и чл. 453 от ГПК.

Постановеното първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно и мотивирано.

Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а обжалваното решение-потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

В с.з. на 29.05.2023г. въззивникът и въззиваемият, чрез процесуалните си представители поддържат въззивната си жалба, съответно писмения отговор.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба С. В. С., чрез адв. Ив.К., насочена срещу Г. К. К. излага ,че по силата на договор за дарение, обективиран в НА № 146, том III, дело № 405/2012 г. на нотариус Св. Д. е дарил на сина си С. С. В. процесния апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Победа“, бл. 8, вх. Г, ет. 1, като запазил за себе си безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване.

Смята, че само „голата собственост“ върху процесния имот е възложена върху Г. К. К. с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2019г., влязло в сила на 23.09.2020г. по изп.д. № 20187110400670 на ЧСИ Д.П.-Я.. На 14.12.2020г. обаче ответникът е бил въведен от ЧСИ във владение, за което е съставен по изп.дело протокол за въвод във владение от 2 същата дата. След въвода е лишен от владението на имота и не може да упражнява правото си на ползване.

Сочи, че не е правил отказ от право на ползване по отношение на имота, запазено с цитирания по-горе НА. ЧСИ обаче отказал да допълни постановлението за възлагане, като посочи, че върху недвижимия имот има учредено право на ползване. Не е отчуждил правото на ползване и затова не е отпаднала неквестируемостта на имота му. Не е могъл да бъде предмет на публична продан. Продадена е само „голата собственост“.

Същевременно ответникът, който бил въведен от ЧСИ в имот, отказва да му предаде владението и не може да реализира правата си на ползвател, с учредено безсрочно и безвъзмездно пожизнено право на ползване.

Иска по отношение на Г. К. К. да бъде прието за установено, че е титуляр на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изп.д на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н Младост, ж.к. Победа, бл. 8, вх. Г, ет. 1, ап. 12, разположен на етаж 1 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 59,67 кв.м, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с прилежащата изба № 12 с площ 6,93 кв.м и граници на избата: изба № 11, избен коридор и двор, както и съответните 1,4164 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, в който е построена тя, както и да бъде осъден да му предаде владението върху описания имот. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. К. К., чрез адв. Б.З. представя писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Той не твърди да е собственик на процесния недвижим имот, а титуляр на ограничено вещно право на ползване. Оспорва иска и като неоснователен.

Поддържа, че по силата на постановлението за възлагане той е придобил правото на собственост върху имота, като законосъобразността на извършената публична продан е потвърдена с влязло в сила съдебно решение.

Сочи, че от възлагането на имота и въвода му във владение, извършен на 14.12.2020 г., той упражнява в пълен обем правата върху имота, като упражнява и фактическата власт. Счита, че владее имота на годно правно основание. Оспорва претендираното от ищеца право на ползване върху имота.

В тази връзка твърди, че вписването на тежестите върху имота, предмет на публична продан, предхожда извършеното от ищеца дарение, поради което и самото разпореждане със собствеността, при това безвъзмездно, му е непротивопоставимо. На 10.08.2012г. е вписана възбрана по искане на 3 взискателя „УниКредит Булбанк“ АД по отношение на спорния имот. С. С. го е дарил на сина си на 10.10.2012г., запазвайки за себе си правото на ползване.

Позовава се на нормите на чл. 498, чл. 453 и чл. 496 от ГПК.

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските по делото.

С оглед становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

За задължения на С. В. С. към „УниКредит Булбанк“ АД е било образувано изп.д. № 20128030401692 на ЧСИ Т.М., присъединено към изп.д.

№ 20187110400870 на ЧСИ Д.П.-Я., към което са присъединени и изп.д. № 20147110400223 на ЧСИ Д.П.-Я. и изп.д. № 20167110400142 на ЧСИ Д.П.-Я..

Не се спори между страните и от справка в Сл.по вписванията-Варна на л. 14 и сл. от изп.д. № 20128030401692 на ЧСИ Т.М., присъединено към изп.д.

№ 20187110400670 на ЧСИ Д.П.-Я., се установява, че с договор за покупкопродажба, вписан в Сл.по вписванията-Варна под № 38, т. 2 от 21.01.2003г., С. В. С. е закупил апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, жк „Победа“, бл.

8, вх. Г, ет. 1, с площ от 59.67кв.м.

С искане № 12784/07.08.2012г. ЧСИ Т.М. е поискала от Сл.по вписванията-Варна вписване на възбрана върху апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, жк „Победа“, бл. 8, вх. Г, ет. 1, с площ от 59.67кв.м. От справка в Сл.по вписванията-Варна на л. 157 и сл. от изп.д. № 20128030401692 на ЧСИ Т.М., присъединено към изп.д. № 20187110400670 на ЧСИ Д.П.-Я., се установява, че възбрана по изп.д. № 20128030401692 е вписана по отношение на имота с акт № 66, т. 8 от 10.08.2012г.

От договор за дарение № 146, т. 3, рег. № 10863, дело № 403/10.10.2012г. на нотариус Св.Д., С. В. С. е дарил на сина си С. С. В. апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, жк „Победа“, бл. 8, вх. Г, ет. 1, с идентификатор ***, като си е запазил за себе си вещно право на ползване безсрочно и безвъзмездно, до края на живота си върху недвижимия имот.

С постановление за възлагане от 21.11.2019г., поправено с постановление за възлагане от 07.10.2020г., двете по изп.д. № 20187110400670 на ЧСИ Д.П.-Я. е възложен върху Г. К. К., самостоятелен обект с идентификатор ***. с адрес в гр. Варна, жк „Победа“, Бл. 8, вх. Г, ет. 1, ап. 12, с площ от 59.67кв.м., ведно с прилежащата изба № 12 с площ от 6.93кв.м. и ид.ч. от общите части на сградата. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 23.09.2020г. след решение № 260569/23.09.2020г. по гр.д. № 1321/2020г. на ВОС, с което е оставена без уважение постъпилата жалба срещу постановлението за възлагане по изп.д. № 20187110400630 на ЧСИ Д.П.-Я..

Видно, с протокол за въвод във владение от 14.12.2020г. купувачът по проданта Г. К. К. е въведен в закупения от него имот.

4

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

С оглед наведените от ищеца твърдения в исковата молба, следва да бъде прието от съда, че предявеният от С. В. С. иск е с правно осн. чл. 108 от ЗС, вр. чл. 498, ал. 2 от ГПК.

За да е допустим предявеният от ищеца, той и длъжник по изп.д. № 20187110400670 на ЧСИ Д.П.-Я. иск срещу купувача по публичната продан иск за собственост, следва да е налице правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за търсената защита. Правният интерес се извежда от посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти.

На това място следва да бъде посочено, че при разглеждане на иска за собственост не могат да бъдат обсъждани възражения, свързани с провежданото изпълнителното производство и които е следвало да бъдат направени там, каквото е това на С. В. С., че е било насочено изпълнението по отношение на имота му, който счита за несеквестируем. Вярно, че той е подал жалба със същото оплакване срещу действията на ЧСИ, но е била върната от ЧСИ, т.к. не е отстранил констатираните нередовности.

След като няма да бъде разглеждано в настоящото производство това твърдение на ищеца, то съдът има предвид, позоваването на ищеца на факта, че в негова полза на 10.10.2012г. е било учредено вещно право на ползване по отношение на апартамента в гр. Варна, находящ се в жк „Победа“, бл. 8, вх. Г, ет. 1. Той е бил собственик на продадения на публична продан имот от 2003г. и след разпоредителната безвъзмездна сделка в полза на сина му С. С., обективирана в НА № 146, т. 3, рег. № 10863, д. № 403/10.10.2012г. ,но след вписаната на 10.08.2012г. възбрана по изп.д., той само си и запазил правото на ползване. Той го е имал и до момента, като част от правото на собственост, което е притежавал, а и разпореждането му след вписана възбрана е непротивопоставимо на взискателя. Следователно твърденията му, завеждайки иска за собственост по чл. 108 от ЗС са свързани единствено с придобивното основание на правото на собственост на имота и в частност на правото му на ползване.

Не се спори, че С. В. С. е бил собственик на имота към момента на публичната продан, след като извършената от него разпоредителна сделка е непротивопоставима на взискателя, според нормата на чл. 453, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е от значение предвид деривативния характер на характера на този придобивен способ на вещни права, съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК и приетото в т. 3 от ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. С влизане в сила на постановлението за възлагане, а то в конкретния казус е влязло в сила на 23.09.2020г., купувачът придобива правото на собственост, като се погасява това на длъжника, включая правото на ползване. Изложените в този смисъл факти от ищеца, не обосновават наличието на правен интерес от предявения от него срещу купувача иск за собственост, пък било то само за правото му на 5 ползване по оргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 2, предл. 1 от ГПК.