Решение № 11623 от 04.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11623 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110106576 по описа за 2022 година

Предявен е иск за делба, производството е във фазата по допускане на делбата и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

Ищецът С. В. Ш твърди, че е наследник на В И Т, нейн баща, починал на 13.04.2003 г. в гр.София и М Г. Т., нейна майка, починала на 03.03.2020 г. в гр.София. Твърди, че ответниците Ю. М. Т., М. Г. И. и В. Г. Т. като наследници на Г В Т, починал на 29.10.2011 г. в гр. София, наследник като син на В И Т и М Г. Т., са наследници също на В И Т и М Г. Т..

М. Г. И. и В. Г. Т. наследили както Васил Тороманов, така и М Т., по пътя на заместването, тъй като Г В Т е починал на 29.10.2011 г., а М Г. Т. на 03.03.2020 г. Наследодателите ни оставили в наследство, следните недвижими имоти: 1. АПАРТАМЕНТ № 3/три/, находящ се в гр.София, бул.“Х. Ботев“ № 144, вх.“А“, етаж 2 - ляво, състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, заедно с МАЗЕ № 16/шестнадесет/ и ТАВАН II - 3, застроен на 53,25/петдесет и три цяло и двадесет и пет стотни/кв.м. с 258.08/двеста петдесет и осем цяло и нула осем стотни/куб.м. и с 1.982% / едно цяло деветстотин осемдесет и две хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, цялото от 1030 /хиляда и тридесет/ кв.м., гр.София, кв.90, парцел 1,11, III, местност Банишора, съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 18.02.1972 г., издаден от СГНС Коларовски РНС, а съгласно схема №15- 399709-14.04.2021 г., издадена от Агенция по геодезия, Картография и кадастър, Служба по геодезия картография и кадастър - гр.София представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.София, общ. Столична, обл. София /столица/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 14.04.2021 г., адрес на имота: гр.София, район „Сердика“, бул.“Х.

Ботев“ №.., ап.З, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 53.25 кв.м., прилежащи части: мазе №16; таван №3; 1.982% ид.ч. от общ. ч. на сгр., ниво: 1, съседни 1 самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** ,***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***, стар идентификатор: няма. 2. ДВОРНО МЯСТО с пространство от 1000 /хиляда/ квадратни метра, находящо се в землището на село Церово, Софийска област, попадащо в границите на околовръстен полигон на махала „Бусаница“, одобрен с решение №8/09.02.1982 г. на ОНС София, заедно с незаконно построената паянтова вилна сграда на 25 /двадесет и пет/ кв.метра през 1977 г., при граници: път, ПП, горско, К П и В А, съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №122, том XIV, дело 3130 от 1991 г., а съгласно ситуационна скица №019/21.01.2022 г., издадена от „Геолемс“ ЕООД на поземлен имот, находящ се в с.Церово, общ. Своге, обл. София, попадащ в граници на околовръстен полигон на мах. „Бусаница“, одобрен с Решение № 8/09.02.1982 г. на ИК на ОНС - София, площ по графични данни: 1 000 кв.м., сгради: паянтова едноетажна сграда със застроена площ от - 25 кв.м., при съседи: път, ПП, горска територия, К П и В А.

Поради невъзможността страните да постигнат доброволна делба, молят да бъде извършена съдебна делба на имотите при законните квоти от правото на собственост.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Ю. М. Т., В. Г. Т. и М. Г. И. са депозирали отговори на исковата молба. Не възразяват по допускането на делбата. Не оспорват придобивните основания, не оспорват относно лицата, които имат дял в съсобствеността.

Посочват, че през 2016 г. с нотариален акт за дарение на недвижими имот № 173, том I, нот. дело № 149 от 09.12.2016 г. по описа на М Д – С.а, В. Г. Т. дарява на Ю. М. Т., своите 1/18 ид ч. от процесния недвижим имот: ап. № 3, находящ се в гр. София, бул. „Х. Ботев“ № ...

Поради това молят делбата на този недвижими имот да бъде допусната при следните квоти: за С. В. Ш – ½ идеална част, за М. Г. И. – 2/9 идеални части, за Ю. М. Т. – 1/9 идеална част, за В. Г. Т. – 1/6 идеална част. По отношение на другия делбен имот молят да бъде допуснат до делба при следните квоти: за С. В. Ш – ½ идеална част, за М. Г. И. – 2/9 идеални части, за Ю. М. Т. – 1/18 идеална част, за В. Г. Т. – 2/9 идеална част.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на всяка от страните по делото.

Не се спори между страните, а и от представения договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 18.02.1972 г. се установява, че В И Т и М Г. Т. са придобили следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, ***, квартал 90, парцел I, II, III, местност „Банишора“, вх. А, 2 – ляво, заедно с мазе № 16 и таван II-3, застроен на 53,25 кв.м. с 258.08 куб.м. и с 1.982% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, цялото от 1030 кв.м., който имот съгласно представената по делото схема №15-399709-14.04.2021 г., издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър, Служба по геодезия картография и кадастър - гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 14.04.2021 г., адрес на имота: гр.София, район „Сердика“, бул.“Х. Ботев“ №.., ап. 3, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 53.25 кв.м., прилежащи части: мазе №16; таван №3; 1.982% ид.ч. от общ. ч. на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

2

*** ,***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, стар идентификатор: няма.

Не се спори, а и от представения по делото констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 122, том XIV, дело № 3130/1991 г. от 12.08.1991 г. се установява, че М Г. Т. е призната за собственик на следния недвижим имот: дворно място с пространство от 1000 кв.м., находящо се в землището на село Церово, Софийска област, попадащо в границите на околовръстен полигон на махала „Бусаница“, одобрен с решение №8/09.02.1982 г. на ОНС - София, заедно с незаконно построената паянтова вилна сграда на 25 кв.м. през 1977 г., при граници: път, ПП, горско, К П и В А, който имот съгласно представената по делото ситуационна скица № 019/21.01.2022 г., издадена от „Геолемс“ ЕООД, представлява поземлен имот, находящ се в с. Церово, общ.

Своге, обл. София, попадащ в граници на околовръстен полигон на мах. „Бусаница“, одобрен с Решение № 8/09.02.1982 г. на ИК на ОНС - София, площ по графични данни: 1 000 кв.м., сгради: паянтова едноетажна сграда със застроена площ от 25 кв.м., при съседи: път, ПП, горска територия, К П и В А.

По делото не е спорно, че гореописаните недвижими имоти са придобити по време на брака на М Г. Т. и В И Т в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.

13, ал. 1 СК/1968 г. - отм./, а след това по чл. 19, ал. 1 СК/1985 г. - отм./, която е прекратена със смъртта на В И Т на 13.04.2003 г. видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 714/14.04.2020 г. на В И Т.

От представения по делото договор за дарение на недвижим имот от 09.12.2016 г., обективиран в нотариален акт № 173, том I, рег. № 7858, дело № 149/2016 г., се установява, че В. Г. Т. е прехвърлила на майка си Ю. М. Т. 1/18 ид.ч. от процесния апартамент № 3 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ***, вх. А, ет. 2.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 714/14.04.2020 г. се установява, че В И Т е починал на 13.04.2003 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си М Г. Т. и двете си деца – С. В. Ш. и Г В Т, като съгласно чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тях наследява по 1/3 ид.ч. от собствената на наследодателя ½ ид.ч. от процесните имоти. Така С. В. Ш. и Г В Т се явяват притежатели на 1/6 ид.ч., а М Г. Т. – на 2/3 ид.ч., доколкото със смъртта на съпруга й съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена дялова собственост, при което М получава ½ ид.ч. от съсобствеността съгласно чл. 27 СК (1985 г./отм.).

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 7832/П/15.04.2021 г. се установява, че Г В Т е починал на 29.10.2011 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Ю. М. Т. и двете си деца М. Г. И. и В. Г. Т., които на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН придобиват по 1/3 ид.ч. от собствената на наследодателя 1/6 ид.ч. или всеки става притежател на 1/18 ид.ч. С договора за дарение от 09.12.2016 г. В. Г. Т. е прехвърлила на Ю. М. Т. собствената си 1/18 ид.ч. от процесния апартамент № 3, с оглед на което Ю. М.

Т. се явява притежател на 1/9 ид.ч. от процесния апартамент № 3 и притежател на 1/18 ид.ч. от процесното дворно място. Съдът намира за неоснователно релевираното в открито съдебно заседание от 14.03.2023 г. възражение на ищеца по чл. 76 ЗН. По силата на тази разпоредба, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. Като изключения на това разбиране са хипотезите: 1) ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството чл. 212 ЗЗД или 2) ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта, или разпореждането е извършено помежду им. Стъпвайки на разясненията, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, в последващата си практика ВКС приема, че целта на чл. 76 ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т. е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН (решение № 187/20.04.2012 г. по гр. д. № 696/2011 г. на І г. о. на ВКС). Функцията на чл. 76 ЗН е защитна по отношение на неразпоредилите се с 3 наследствена вещ сънаследници. Целта на тази норма е предметът на разпореждане да се върне в наследствената маса, за да може да се извърши делбата само между наследниците при спазване на принципа заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки съделител да получи реален дял от наследството, а неравенството на дяловете да се уравни в пари (решение № 60094 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 3822/2020 г. на I г. о. на ВКС). Процесната атакувана с относителна недействителност разпоредителна сделка е извършена от едната ответница, която е наследник по закон на Г В Т, в качеството си на дъщеря на наследодателя, в полза на другата ответница, която също е наследник по закон на Г В Т, в качеството си на съпруга на наследодателя. Предвид това възражението с правно основание чл. 76 ЗН е неоснователно, тъй като в резултата на извършената разпоредителна сделка наследственото имущество не се раздробява, броят на съсобствениците не се увеличава и делбата на възникналата въз основа на наследственото правоприемство съсобственост може успешно да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН.